Р Е Ш Е Н И Е № 114 гр. София, 20 март 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети март, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 220/2014 година Производството е образувано по касационна жалба на повереника на конституираните по делото частни обвинители и граждански ищци - Р. А. А., в качеството на майка и законен представител на А. Г. Б. и А. Г. Б., осъществяващ процесуални действия със съгласието на своя родител, срещу решение №424/09.12.2013г., постановено по внохд №534/2013г., по описа на Софийски апелативен съд. В депозираната жалба се релевират бланкетни оплаквания за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, несъблюдаване на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т. 1-3 от НПК се декларира предубеденост на съдебния състав, разгледал внохд №534/2013г., и дерогиране на нормите на чл.чл.10, 11, 12, 13 и 14 от НПК. Излагат се и лишени от конкретика съображения за неправилна преквалификация на инкриминираното деяние по чл.124, ал.4, пр.1, вр. ал.1 от НК, като без аргументи се поставя акцент на липсата на приобщен доказателствен материал за наличие на неизбежна отбрана и превишаване на нейните предели, и голословно се оспорва интерпретацията на назначената от въззивния съд допълнителна съдебномедицинска експертиза. Обосновава се прекомерна заниженост на определената наказателна санкция, несъответна на начина на извършване на посегателството и на обстоятелствата, сочещи на неоказана от С. Я. С. помощ на жертвата и на неговия опит да се укрие и да унищожи доказателства; и се очертава несправедливост на отмерената неимуществена обезвреда. При условията на алтернативност се предлага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимото лице за престъпление по чл.115 от НК, с произтичащите от това наказателноправни и гражданскоправни последици, или за увеличаване на санкцията. В съдебно заседание на 11.03.2013 година пред настоящата инстанция, частните обвинители и граждански ищци се явяват с надлежно упълномощен адвокат, който поддържа изцяло касационната жалба. Подсъдимият С. Я. С. участвува лично и със служебен защитник в касационното производство, които в хода на съдебните прения молят за оставяне в сила на въззивното решение, постановено при съблюдаване на процесуалните и материалноправни норми, и базиращо се на доказателствено обезпечената фактология по делото. Представител на ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 29.04.2013г., обявена по нохд №20/2013г., Софийски градски съд е признал С. Я. С., за виновен в това, че на 25.12.2011г., в [населено място], умишлено умъртвил Г. Б. С., поради което и на основание чл.115, вр.чл.54 от НК му наложил наказание - ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване. Със същия съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.45 от ЗЗД, подсъдимото лице е осъдено да заплати в полза на А. Г. Б. и А. Г. Б., чрез тяхната майка и законен представител Р. А. А. сумите от по 50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.12.2011г. до окончателното им изплащане. С атакуваното решение №424/09.12.2013г., по внохд №534/2013г., Апелативен съд-София, в производство, инициирано по жалби на подсъдимия С. Я. С. и на частните обвинители и граждански ищци, е ревизирал първоинстанционната присъда, като преквалифицирал деянието, предмет на обвинението, в престъпление по чл.124 ал.4, пр.1, вр.ал.1 от НК, намалил определената наказателна санкция от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ на ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, и редуцирал размера на уважените граждански искове на 40 000 лева, като постановил неимуществената обезвреда да бъде изплатена на А. Г. Б., със съгласието на неговия родител Р. А. А.. Касационната жалба е неоснователна. При реализираната инстанционната проверка по чл.347 от НПК, настоящият състав не констатира допуснати процесуални нарушения. Въззивният съд не е дерогирал установения от чл.6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и от чл.чл.10, 11, 12, и 29 от НПК нормативен регламент, осигуряващ разглеждането и решаването на наказателното дело от независим и безпристрастен съд. Практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ и на Върховния касационен съд /ВКС/ е константна и последователна в разбирането, че при преценката на независимостта на един правораздавателен орган, съгласно чл.6, т.1 от КЗПЧОС и чл.10 от НПК, от значение са, inter alia, редът за назначаване на неговите членове и продължителността на мандата им, съществуването на гаранции срещу външен натиск и дали той оставя впечатление за независимост. Безспорна е интерпретацията и на изискването на чл.6, т.1 от КЗПЧОС за безпристрастност на съда, лимитирана в двата й аспекта. Членовете на състава трябва да са субективно свободни от лична предубеденост и пристрастност. Безусловно необходимо е обаче, те да са безпристрастни и от обективна гледна точка, като предоставят достатъчно гаранции, изключващи всяко основателно съмнение в това отношение. При обсъждане на субективния критерий, личната безпристрастност на съдията и на заседателите се презумира до доказване на противното. Що се касае до тълкуването на обективния критерий, то предпоставя задължение за установяване на съществуващи факти от действителността, извън личното поведение на членовете на съдебния състав, които могат да породят съмнения в тяхната безпристрастност и непредубеденост. В коментирания аспект дори външното впечатление може да бъде определящо за доверието, което съдилищата трябва да вдъхват в обществото и най-вече в страните в наказателното производство.1 В разисквания смисъл, бланкетно поднесеното оплакване за предубеденост на въззивния съдебен състав, разгледал внохд №534/2013г., не намира опора в материалите по делото, като изключителната пестеливост при словното му материализиране в касационната жалба, изразена чрез декларация, препятства аргументирано произнасяне с нужната конкретика. _______________________________________________________________ 1.решение от 25.06.1992г. на ЕСПЧ по делото Торгейр Торгейрсон срещу Исландия; решение от 26.02.2002г. на ЕСПЧ по делото М. срещу Обединеното кралство; решение от 06.05.2003г. на Голямото отделение на ЕСПЧ по делото К. и други срещу Холандия; решение от 16.12.2003г. на Голямото отделение на ЕСПЧ по делото Г. срещу Обединеното кралство; решение от 16.12.2003г. на Голямото отделение на ЕСПЧ по делото К. срещу Обединеното кралство; решение №481 от 17.11.2008г. по н.д. №487/2008г. на III-то н.о. на ВКС на РБ; решение № 212 от 26.04.2011г. по н.д. №1174/2011г. на I-во н.о. на ВКС на РБ; решение №23 от 20.01.2012г., по н.д. №3038/2011г. на III-то н.о. на ВКС на РБ. Контролираната съдебна инстанция е съобразила и предписанията на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК при формиране на вътрешното убеждение за значимите обстоятелства, предпоставили наказателната отговорност на С. Я. С. за престъпно посегателство по чл.124, ал.4, пр.1, вр.ал.1 от НК. В обсега на приобщената по делото доказателствена съвкупност, правилно са кредитирани депозираните от подсъдимото лице обяснения. При съблюдаване на амбивалентния им характер на доказателствен източник и средство за защита, и в съответствие със съществуващата корелация с останалите гласни и писмени доказателства, и експертни заключения, са ценени съдържимите се в тях фактически данни за инкриминираното деяние. Разказът на С. Я. С. /последователен и еднопосочен в хода на наказателното разследване в досъдебната и съдебна фаза на процеса/, сочещ на осъществено спрямо него нападение от Г. С. чрез хвърляне на камъни, при което бил ударен по главата и паднал на земята, и на последваща схватка межу двамата, финализирала с фаталното за живота на пострадалия нараняване с нож, в областта на крака, се подкрепя по несъмнен начин от показанията на синовете и съпругата на подсъдимия /Т. С. Я., Я. С. Я. и Р. А. М./, на свидетелите А. И. и М. К., и на полицейския служител Д. А.. Разпитаните лица добросъвестно възпроизвеждат споделеното от подсъдимия за провокираното от Г. С. сбиване, при което отбранявайки се той намушкал с нож нападателя и коректно пресъздават спомените си за физическото състояние на С. Я. С. непосредствено след инцидента, кървящ с рана на главата, наложило превързването му с бинт В кореспондираща връзка със заявеното от подсъдимия са професионалните мнения на вещите лица в назначената в досъдебното производство и приета по делото медицинска експертиза №388/2011г., и в допуснатата от въззивната инстанция и изслушана допълнителна съдебномедицинска експертиза, интерпретирани при съблюдаване правната природа на този своеобразен способ за доказване в наказателния процес. Експертизата представлява система от сложни, различни по своето естество действия /проучвания и изследвания/, в рамките на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата в разглеждания казус, чрез даване на основани върху събраните доказателства заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти. Видно от съдебномедицинската експертиза на д-р И. Б., освидетелствала С. Я. С., констатираните телесни увреждания /разкъсно-контузно нараняване, оток и кръвонасядане в дясна теменна област/ се дължат на удар от или върху твърди тъпи предмети, и могат да бъдат получени по описания от подсъдимия механизъм - при хвърляне на камък. Компетентно е и становището на вещите лица д-р Н. С. и д-р И. Б., изготвили допълнителното съдебно-медицинско заключение, според които установяването на множественост, различен морфологичен вид и тежест на травмите, разположени в относително отдалечени една от друга анатомични области на тялото на жертвата /глава, дясна подмишница, първи пръст на дясна ръка, предно-странична вътрешна част на ляво бедро/, отговаря на по-вероятен динамичен вариант на борба между пострадалия и подсъдимия, с възможни компонентни, включващи както изправено, така и легнало, и други междинни положения на телата им. Очертаните фактически изводи не се разколебават от волеизявленията на полицаите Д. А. и А. П., в съдебно заседание на 21.02.2013г. пред Софийски градски съд, че „не им е направило впечатление /не са забелязали/ около трупа да е имало камъни”, като информация за подобни обективни находки не е материализирана в протокола за оглед на местопроизшествието от 25.12.2011г., и в приложения към него фотоалбум. Твърдяното от тези участници в наказателното производство, характеризиращо се с уклончивост, несигурност, и индиция за липса на възприятия, не може да послужи за категорична доказателствена основа на визираните обстоятелства и не опровергава обясненията на подсъдимия. На доказаност на акцентираните отрицателни факти, с нужната степен на интензитет, не сочи и отсъствието на данни за наличие на камъни в съставения на инкриминираната дата писмен документ, и в представените ориентиращи, обзорни и възлови снимки, коментирани с юридически усет от решаващия орган, с оглед времето на извършване на процесуално-следственото действие и периметъра на изследваното място, предвид конкретиката на отразеното и възможността за обективиране на детайлите. При упражняване на правомощията, предоставени от инстанционния съдебен контрол, ВКС не констатира и релевираното в жалбата, нарушение на материалния закон от въззивната инстанция, при оценката на престъпната обективна и субективна съставомерност на инкриминираното деяние, обосновала неговата преквалификация в по-леко наказуемо престъпление. Приетата за установена фактология е мотивирала контролирания съд да заключи, че неправомерното поведение на подсъдимия С. Я. С. се субсумира от особената правна норма на чл.124 ал.4, пр.1, вр.ал.1 от НК. Престъплението по чл.124 от НК - причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда обхваща следните обективни и субективни характеристики - изпълнително деяние, пораждащо два вредоносни резултата - по-близък /телесното увреждане, към което същото е насочено/ и по-далечен /смъртта/, като причинната връзка между инкриминирания акт и леталния изход е косвена, опосредена от междинното състояние на пострадалия; и форми на вина - умисъл към непосредствените общественоопасни последици /телесната повреда/ и непредпазливост към последващите вреди /настъпилата смърт/. Съдържанието и измеренията на психическото отношение на дееца към причинените общественоопасни резултати се предпоставя от обективните особености на реализираното поведение - индивидуализиращите го време, място и условия; характер, насока и сила на упражненото физическо въздействие; използуваните способи и средства за засягане на пострадалия; увредените органи на човешкото тяло и медико-биологичните параметри на нараняванията, което налага обстойното им изследване и задълбочен анализ. Конкретиката на доказаните и професионално обсъдени от въззивния състав релевантни обстоятелства, аргументира изводи за консумиран състав на умишлено престъпно посегателство против телесната неприкосновеност на пострадалия Г. С., довело по непредпазливост до фатален изход. Осъщественото от подсъдимия С. Я. С., изразяващо се в нанасяне на прободно-порезна рана на лявото бедро на С. с нож, чрез прерязване на бедрените артерия, вена и нерв, причинило остра кръвозагуба, интерпретирано в аспекта на хронологията от събития, предхождащи и последващи конфликта, обосновава виновна проява при форма на умисъл за телесната повреда и непредпазливост по отношение на настъпилата смърт. Подсъдимото лице е имало обективната възможност да умъртви пострадалия, ако го е целял, чрез удари с носения от него остър режещ предмет в жизненоважни части на тялото на жертвата, което не е сторил. Илюстрация за формираното заключение е и направеното съкровено признание от С. Я. С. пред съда, че е могъл да прободе Г. С. в корема, ако желаел това, потвърдено от полицейския служител А., според който при задържането на подсъдимия и уведомяването му за случилото се, той не повярвал, че пострадалото лице е починало. Инкриминираните действия на С. Я. С. са извършени при самоотбрана срещу реализирана спрямо него агресия, обективирана в хвърляне на камъни, и застрашаваща здравето и живота му, което Софийски апелативен съд е съобразил при лимитиране правните очертания на деянието. След компетентно разискване на проблематиката, свързана с прилагането на регламентирания в чл.12 от НК институт, предпоставящ непосредствено противоправно нападение /активна дейност или бездействие, насочени към увреждане на юридически защитени интереси/, започнало и продължаващо във времето; и при подробен коментар на фактите, значими за неговите характер и опасност /обект на посегателство (застрашените и засегнати обществени отношения), обстановка, начин и интензивност на насилието, използваните при неправомерната проява средства, данните за личността на подсъдимия и пострадалия, съществуващата вражда между тях/, въззивният състав правилно е приел явна несъответност на защитата в казуса, обуславяща правна квалификация на престъплението при превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл.124, ал.4, пр.1, вр.ал.1 от НК. Наказателноправните и гражданскоправни последици, произтичащи от ангажираната отговорност на С. Я. С. за инкриминираното престъпно посегателство, са справедливо отмерени от въззивната инстанция. Наложеното, при превес на отегчаващи вината обстоятелства, наказание ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване е индивидуализирано при съблюдаване тежестта на извършеното престъпление по чл.124, ал.4, пр.1 от НК и на фактите за подсъдимото лице, и ще допринесе за постигане на визираните в чл.36 от НК цели, предвиждащи адекватна на репресивната и поправително-възпитателна функция, санкция. При диференциране на наказателната отговорност на С. Я. С., контролираният съд е отчел обществената опасност на престъпното деяние, с оглед конкретиката на характеризиращите го обективни и субективни съставомерни признаци /време, място, механизъм на извършване, причинените с нож телесни повреди на жертвата и смесена форма на вина/. Отдадено е нужното значение и на обстоятелствата, сочещи на личността на подсъдимия, чрез очертаване на неговите обществени, психологически и индивидуални качества и особености, проектирани в инкриминираното престъпление като акт на поведение и чрез преценка на съдържимите се в писмените доказателствени източници данни за предходните му осъждания, семейното положение, неговата трудова ангажираност и оказаното в хода на наказателното разследване процесуално съдействие на надлежните органи. В контекста на изложеното, претендираното в касационната жалба игнориране на опита на С. Я. С. да се укрие и унищожи улики за престъплението, ненамиращи доказателствена опора в материалите по делото, и неоказването на помощ жертвата, което не може да бъде ценено като утежняващ наказателноправния му статус факт, не мотивират явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 от НПК и не предпоставят упражняване на правомощията по чл.354, ал.3, т.1 от НПК. При съобразяване с изискванията на чл.45 и чл.52 от ЗЗД са определени обезщетенията за неимуществени вреди, претърпени от гражданските ищци А. Б. и А. Б. - низходящи на починалия Г. С., в резулат на извършеното от подсъдимото лице престъпно посегателство. Присъдената неимуществена обезвреда от 40 000 лева е в съответствие с изпитаните от децата скръб, болки и страдания при трагичната загуба на родителя; с преживяните от тях емоционален шок и негативни емоции в този тежък момент от живота им; и с ограбените чрез внезапната и неочаквана смърт на бащата надежди и очаквания за материална и морална подкрепа. При лимитиране на нейния размер са взети предвид и сериозната съпричастност на пострадалия С. към създадената ситуация, който с проявите си безусловно е станал повод за поредното стълкновение със С. Я. С., каузално допринасяйки за настъпилите вредоносни последици и за фаталния изход на конфликта. Очертаната аргументация мотивира настоящата инстанция да приеме липса на касационни основания по чл.348 ал.1, т.т.1-3 от НПК, обосноваващи отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, или ревизиране на съдебния акт в рамките на възложената й компетентност по чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.т.4 и 5 от НПК. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №424 от 09.12.2013г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд №534/2013г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.