Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
София, 18 май 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. седми февруари ………........... 2012 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Фиданка Пенева .................................
ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................
.. Севдалин Мавров ..............................
при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Стефка Бумбалова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .......................... НОХД № .. 52 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ НПК.
В срок е постъпило искане от страна на осъдения М. К.. Атакува се неподлежащо на касационна проверка решение № 214 от 24.06.11 год. по ВНОХД № 450/11 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е изменена присъда № 21 от 12.01.11 год. по НОХД № 6197/10 год. на Пловдивския районен съд. В искането се сочат всички касационни основания, но конкретно се визират тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Иска се възобновяване на делото, отмяна на решението и алтернативно - оправдаване на подсъдимия; преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление; връщане на производството за ново разглеждане; намаляване на наложеното наказание.
Осъденият и неговите упълномощени за извънредното производство защитници не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани.
Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира за оставянето му без уважение.
Върховният касационен съд, като взе предвид подаденото в срок искане, сочените основания и искания, както и становището на прокурора, намира следното:
С цитираната присъда подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 17.06.10 год., около 17.00 часа, на АМ „Т.”, при условията на опасен рецидив, чрез използване на МПС – л.а. „БМВ” с рег. № СА 4109 КТ, в немаловажен случай, след предварително сговаряне с осъдения С. Г., е отнел 15 724.21 лв., собственост на фирма „Млечен свят 2003” ООД, гр. Стара Загора, без съгласието на ръководството на фирмата, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода, които да се изтърпят при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
С присъдата е осъден и С. Г..
Съдът се е произнесъл по предварителното задържане на К. и Г., веществените доказателства и направените по делото разноски.
С атакуваното решение присъдата е изменена. Съдът е увеличил наложените на подсъдимите наказания – на К. от три на ЧЕТИРИ години, а на Г. – от една година и шест месеца на ДВЕ години и ШЕСТ месеца. Потвърдил е присъдата в останалата й част.
Искането е формално, поради което може да предизвикат възобновяване по всяко дело, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.г. 1-3 НПК. То не съдържа конкретни доводи, свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Използвани са общи съждения и фрази, извлечени от закона и практиката на ВКС и ЕСПЧ, но без необходимата конкретна обосновка. Самото съдържание на искането е взаимно противоречиво. В този смисъл следва да се подчертае, че по силата на чл. 426, вр. чл. 354, ал. 4 НПК касационната инстанция е затруднена да реализира в пълен обхват задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК и да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на искането. По този начин формално се осъществява и упълномощената защита на осъдения, в чийто обхват и качествено съдържание настоящата инстанция няма правомощия.
Така, с т. 2 от искането, ВКС се сезира, че „ доказателствената дейност на окръжния съд е обременена с пороците на едностранчива оценка на релевантните фактически обстоятелства, допусната е непълнота на доказателственото обсъждане…”. Не са посочени „пороците”, нито в какво се е изразила непълнотата на доказателствата, като се вземе предвид, че доказателствени искания пред въззивния съд не са били направени. Посочено е, че в „ разрез с чл. 14, ал. 1 НПК вътрешното убеждение на двете инстанции е формално, без да е извършен обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствената съвкупност”. Не са очертани конкретни доказателства, спрямо които инстанциите са подходили формално при оценката им. Не са визирани доказателствените източници, които са „интерпретирани превратно, противно на действителното им съдържание, в контекста на очевидно предубеждение във вината на К.”. Не са посочени конкретните доводи, „релевирани с въззивната жалба на К.”, по което окръжният съд не е взел отношение, в нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК. Твърди се, че „присъдата е постановена и в нарушение на забраната за доказване с предположения – чл. 303, ал. 1 НПК”, но не са посочени доводи в тази насока. Цитираното не може да бъде споделено. Инстанциите по фактите изцяло са изпълнили задълженията си по чл. 13 и 14 НПК и в пределите на своята компетентност са взели всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и средствата, предвидени в НПК. Ръководейки се от закона, са взели решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При това, са спазили общите положения за събиране и проверка на доказателствата, развити в чл. 107 НПК. Всички събрани по делото доказателства са обсъдени с необходимото внимание и задълбоченост, самостоятелно и в съвкупност, което е отразено в мотивите на ПРС / л. 206-210/ и решението на ПОС / л. 49-53/. Проверена е защитната версия, лансирана от подсъдимите.
Пловдивският районен съд по силата на чл. 305, ал. 3 НПК, а Пловдивският окръжен съд - чл. 314 и чл. 339 НПК, са посочили установените обстоятелства във връзка с авторството на извършеното деяние и отнетото от двамата подсъдими, въз основа на кои доказателствени материали е доказано това, обсъдили са противоречията в последните, посочили са съображенията си защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, съответно ПОС е отразил основанията, поради които не се споделят доводите, изложени във въззивната жалба. Аргументацията на съдилищата по фактите е напълно изчерпателна и задълбочена във връзка с доказателствените източници. Оборващи тази аргументация доводи не се съдържат в касационното искане.
По отношение на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК защитата на подсъдимия не е посочила никакви доводи, по които настоящата инстанция да вземе отношение.
Наложеното на К. наказание, коригирано от втората инстанция по протест на прокурора, не е явно несправедливо. С оглед преценените от съдилищата по фактите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и на динамиката на този вид магистрални кражби, настоящата инстанция също споделя извода, че не са налице предпоставки за намаляването на отмереното наказание. Такива, които не са взети предвид или са недооценени, не се сочат конкретно и в отправеното до ВКС искане за възобновяване на делото.
Съгласно изложените съображения искането е НЕОСНОВАТЕЛНО, поради което въззивното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Й. К. за възобновяване на ВНОХД № 450/11 год. по описа на Пловдивския окръжен съд и отмяна на решението, с което е изменена присъда № 21 от 12.01.11 год. по НОХД № 6197/10 год. на Пловдивския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |