7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 168 София, 04.03. 2020 година Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 3922 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба с вх. № 2775/05.08.2019 г. от Н. Н. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. Д. от АК-София, против въззивно решение № 103 от 21.06.2018 г., постановено по в.гр.д. № 82 по описа за 2019 г. на Търговищкия окръжен съд, с което частично е отменено решение № 10 от 08.01.2019 г. по гр.д. № 696/2018 г. на Търговищкия районен съд относно определения режим на лични отношения на детето с майката и е уважен предявеният от И. С. Й. от [населено място] против Н. Н. Н., иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, като е постановено малолетното дете С. И. Й. да живее при своя баща и законен представител И. С. Й. в [населено място]; предоставил е упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на неговия баща; определил е мерки на лични отношения на малолетното дете С. с майката Н. Н., както следва: всяка четна седмица от месеца, от петък от 17,00 ч. до неделя до 17,00 ч., с възможност за нощуване на детето при майката; освен това майката ще има право да взема детето при себе си, с преспиване, всяка нечетна година - в дните, които са официални празници във връзка с К. и през месец май, включително тези, обявени от правителството за почивни, съгласно чл.154, ал.2 КТ от 10.00 часа в първия ден до 18.00 часа в последния; всяка четна година – в дните, които са официални празници във връзка с Нова година и В., включително тези, обявени от правителството за почивни, съгласно чл.154, ал.2 КТ, от 10.00 часа в първия ден до 18.00 часа в последния; както и един месец и половина през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; освен това майката ще има възможност да взема детето за три дни около рождения ден на детето през година – в нечетната година да е при нея, в четната – при бащата, както и за три дни за собствения си рожден ден (на майката) – всяка година, както и три дни за 8-ми март – всяка година; присъдил е месечна издръжка в размер на 140 лв., като е отхвърлил предявените насрещни искове от Н. Н. Н. против И. С. Й. за определяне местоживеенето на детето С. при нея в [населено място]; за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето - на майката; за определяне на мерки за лични отношения на детето с бащата: всяка последна седмица от месеца от 10.00 ч. в неделя до 18.00 ч. в неделя, в присъствие на майката и на социален работник, до навършване на 4-годишна възраст на детето, както и всяка втора и четвърта събота и неделя - след навършване на 4-годишна възраст на детето; за присъждане на месечна издръжка на детето в размер на 300 лв., дължима от бащата, с падеж-1-во число на месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение. Релевират се касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправните въпроси, от значение за изхода на делото, както следва: какви са критериите, които съдът следва да съблюдава при определяне на кой от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права върху детето с оглед цялостната защита интереса на детето; при определяне на кого от родителите да бъдат предоставени родителските права следва ли съдът във всеки конкретен случай да съобрази възрастта и пола на детето; може ли при спор за упражняване на родителските права съдът да вземе предвид само някои от посочените в ППВС № 1/1974 г. обстоятелства и да игнорира други; при определяне на кого от родителите да бъде предоставено упражняването на родителските права, следва ли съдът да вземе предвид, кой от родителите е полагал най-големи грижи за детето, както и поради какви причини един от родителите е възпрепятстван да полага непосредствени грижи за детето към датата на приключване на устните състезания; обстоятелството, че единият родител създава пречки за осъществяване на лични отношения с другия и ограничава контактите на детето с последния, има ли негативно отношение при определяне на родителските му качества. По тези въпроси се позовава на противоречие с ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г., решение № 9 от 11.03.2015 г. по гр.д. № 3642/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 159 от 19.06.2015 г. по гр.д. № 6884/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 267 от 23.09.2015 г. по гр.д. № 7140/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 39 от 09.03.2018 г. по гр.д. № 3857/2017 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 64 от 20.02.2012 г. по гр.д. № 1398/2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поставени са и процесуалноправни въпроси с твърдението, че са обусловили изхода на спора, решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както следва: задължен ли е въззивният съд да формира решаващите си изводи след съвкупна преценка и взаимовръзка на всички доказателства и установени факти по делото и води ли липсата на съвкупна преценка и взаимовръзка на всички доказателства и установени факти по делото и/или едностранчивото им анализиране, липсата на цялостен анализ на тяхното съдържание, превратното тълкуване на доказателствата без да бъдат обсъдени обективно, всестранно и пълно, до порочно формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, обуславящо формирането на порока съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. По тези въпроси се позовава на противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 253 от 15.02.2019 г. по гр.д. № 5011/2017 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ответникът по касационната жалба И. С. Й. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. П. от АК-Т., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба срещу въззивното решение като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното : Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, неоценяем иск по чл. 127, ал. 2 СК и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което е редовна и допустима. С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, като е предоставил на бащата И. С. Й. упражняването на родителските права над детето С. Й., [дата на раждане] , като е определено местоживеенето му при бащата в [населено място], определен е разширен режим на лични отношения с майката, като тя е осъдена да заплаща на детето, чрез нейния баща и законен представител сумата от 140 лв. месечна издръжка, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, до настъпване на пълнолетие или друга причина за прекратяването или изменяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от падежа до окончателно изплащане на задължението, като е отхвърлил предявените насрещни искове от Н. Н. Н. против И. С. Й. за определяне местоживеенето на детето С. при нея в [населено място]; за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето - на майката; за определяне на мерки за лични отношения на детето с бащата: всяка последна седмица от месеца от 10.00 ч. в неделя до 18.00 ч. в неделя, в присъствие на майката и на социален работник, до навършване на 4-годишна възраст на детето, както и всяка втора и четвърта събота и неделя - след навършване на 4-годишна възраст на детето; за присъждане на месечна издръжка на детето в размер на 300 лв., дължима от бащата, с падеж-1-во число на месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение. Прието е за установено, че страните са живели на съпружески начала в дома на ищеца в [населено място] от 2012 г., като от това им съжителство на 13.09.2015 г. е родено детето С., за което първоначално до навършване на година и половина се е грижела основно майката, впоследствие подпомагана от бащата, неговите родители и нейни близки. След раздялата на страните през м. април 2018 г., детето останало да живее при бащата в бившето семейно жилище – къща в [населено място], а майката се установила да живее в [населено място]. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключенията на изслушаните комплексни психическа и психиатрична експертизи, съдът е приел, че и за майката и за бащата е установено, че имат в достатъчна степен родителска отговорност, капацитет, емоция и възможност за полагане на грижи и адекватно възпитание по отношение на детето. Въпреки раздялата, майката е успяла да се справи и да изгради в ранните години на детето една силна емоционална връзка с него, която се е запазила и досега, за която принос има и бащата, без чието съдействие не би могло да бъде запазена тази връзка. В тази насока е становището на в.л. в комплексната СППЕ (л.159). Действително повече обследване е налице по отношение родителския капацитет на майката, с оглед на въведеното от ищеца в исковата молба твърдение за повлияване поведението на майката от употребата на алкохол. По делото е приет доклад за предоставена социална услуга относно „Оценка на родителски капацитет“, изготвен по направление от ДСП-София., от фондация „Надежда“, ЦОП „Бъдеще“ – за изготвянето на която оценка са проведени няколко срещи с майката. В доклада се излагат изводи за правилните разбирания на майката относно начина на възпитание, осигуряване на образователни игри, налагане на ограничения на детето само с разговори и обяснения, подходящи за неговата възраст; Н. е загрижен, адекватен и емоционално топъл човек, демонстрира загриженост към детето, има нужния капацитет да бъде грижовна майка, разполага с необходимия родителски капацитет. В доклада на ДСП Т. е посочено, че бащата притежава качества и потенциал за отглеждане и възпитание на детето. Приел е, че в досегашното възпитание на детето и двамата родители са показали, че притежават възпитателски качества, което е намерило отражение и в оценките, дадени в докладите на ДСП Т. и София. И двамата родители са изявили желание да се грижат за детето, имат възможностите, средата, обкръжението и подкрепата на близките си. Желанието им е ясно заявено не само в писмените им позиции, но и при изслушването им от въззивния съд. Съдът е приел, че въпреки сравнително ниската си възраст детето е изградило стабилна връзка с бащата, като не е установено по делото необходимост от специални грижи, които би могла единствено майката да предостави. При бащата детето посещава детска градина, в свободното си време той се занимава с детето, среща го с други деца, такова обкръжение детето има и при своите баба и дядо по бащина линия. При майката, са налице данни, че детето е записано в детска градина, че в дома, където живее майката, която ползва един етаж от къща, има и друго дете (негова братовчедка), на близка възраст до момченцето на страните; детето е посещавало къщата 3-4 пъти, познава своите роднини по майчина линия. Приел е, че и двамата родители могат да разчитат на помощ от трети лица – родители, брат, сестра и др., както и че те разполагат с необходимите материални средства – майката е на трудов договор, с нормално работно време, бащата – има собствен бизнес и от представените доказателства и показания на свидетелите, а и от признанията на майката – разполага с достатъчно финансови възможности. И майката и бащата разполагат с подходящи условия за отглеждане на детето. В заключение съдът е приел, че към настоящия момент и двамата родители имат желанието, възможността, родителския капацитет и помощ от разширените им семейства за грижи и отглеждане на детето. Детето е привързано и с установени топли емоционални връзки и с двамата родители. Съдът е приел, че при тази очевидна равнопоставеност на възможностите на родителите да отглеждат детето, неговият интерес в настоящия момент е родителските права следва да бъдат предоставени на бащата. В тази връзка е приел, че в продължилия повече от една година период, в който бащата отглежда детето, същият е доказал, че има качествата и възможността да предостави на малолетното дете необходимите грижи, обич, топлота, разбиране и да му осигури продължаване на връзката с майката. Детето е отрасло именно в настоящата среда, свикнало е с обстановката в дома, където живее от м. ноември 2017 г., чувства се добре, има изградена трайна и топла връзка с бащата, осъществява необходимите социални контакти, както и в детско заведение, справя се с изискванията към възрастта му, проявявало е тревожност, но вече се е адаптирало към групата. Има необходимия социален контакт и извън детската градина – срещи с деца на лица от приятелския кръг на бащата, с неговите роднини. Още от времето когато родителите са живеели заедно, детето в почивните дни е било на гости на родителите на бащата, на село, където за него са налице подходящи условия за отглеждане, има и необходимото социално обкръжение и създадени контакти. Приел е, че въпреки, че взаимоотношенията между родителите и към настоящия момент са напрегнати, бащата е съумял във възпитанието на детето да постигне запазване на топлото отношение и привързаност към майката, не е налице дори и наченка на родителско отчуждение. За този резултат заслуга има както майката (при възпитанието на детето до раздялата), така и бащата. Приел е, че с оглед установената близка връзка майка-дете следва да бъде определен по-разширен режим на свиждане, като се включат коледните, новогодишни и великденски празници в редуване четна/нечетна година, рождените дни на детето, рождения ден на майката и 8-ми март. Относно месечната издръжка е приел, че предвид декларираните от страните доходи, с оглед възрастта на детето и съответните на нея потребности, доколкото не се установява необходимостта от някакви извънредни разходи, месечната издръжка за детето следва да бъде определена на 300.00 лв., от която майката ще заплаща 140 лв., а останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, следва да се поеме от бащата. Предвид уважаване на първоначалния иск, насрещният иск на майката е отхвърлен. След преценка, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по обобщения въпрос относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права върху роденото от фактическото съжителство на страните малолетно дете, на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита интереса на детето, по който съдът се е произнесъл в решението си в противоречие с практиката на ВС и ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По останалите правни въпроси от материално и процесуално естество, посочени по-горе, настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. Същите не съставляват общо основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не се явяват обуславящи за решаващите мотиви на въззивния съд затова, че упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата, който осигурява по-сигурна и спокойна среда за живот на детето. На касаторката следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 130 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в противен случай производството по жалбата ще бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 103 от 21.06.2018 г., постановено по в.гр.д. № 82 по описа за 2019 г. на Търговищкия окръжен съд. Указва на Н. Н. Н. от [населено място],[жк], [улица], ет. 2, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, адв. Л. Ю. Д., в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 130 лв. и представи документ затова в деловодството на съда, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. След внасяне на държавната такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: