Р Е Ш Е Н И Е № 71 София, 09.05.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 60110 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от О. А. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 472 от 15.03.2016г. по в.гр.д. № 5069 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд досежно обезсилването на решение от 6.07.2015г. по гр.д.№ 8472/2014г. на Софийски градски съд в частта, с която е осъдено ЗАД [фирма] да заплати на О. И. законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.05.2014г. до 16.06.2014г. В останалата част постановения съдебен акт е потвърден и са присъдени разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения акт в обжалваната част и решаване на въпроса по същество с обезсилването му в посочената част. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение. С определение № 880 от 22.12.2016г., ВКС е допуснал касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпрос, по който е констатирано противоречие с постановени по чл.290 ГПК решения с № 210 от 9.05.2012г. по гр.д.№ 317/2011г. на І г.о., № 220 от 19.06.2012г. по гр.д.№ 714/2011г. на ІV г.о. и № 539 от 13.12.2011г. по гр.д.№ 1844/2010г. на ІV г.о. : „Длъжни ли са съдилищата да се произнасят - по всяко подадено до тях искане, твърдение, възражение за защита на лични и имуществени права до обема на поисканата защита и съдействие или могат да се произнесат и по такива, които не са изрично заявени?” В съдебно заседание страните не се явяват лично. Касаторът се представлява от процесуален представител, който потвърждава желанието за уважаване на жалбата и присъждане на разноски, съобразно представен списък. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следното : В установената съдебна практика /част от която е цитирана по-горе/ няма спор, че ищецът е този, които определя предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие, по които съдилищата се произнасят. Рамката, в която съдът е допустимо да разгледа предявения иск е заявеното искане - заявеният петитум, въз основа на конкретно изложените в обстоятелствената част факти. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос и конкретните факти по делото, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен в обжалваната част. В настоящият случай, ищецът е предявил искове за присъждане на два вида обезщетения - в резултат на настъпило на 21.05.2014г., в [населено място], пътно транспортно произшествие: по чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди – болки и страдания /от 50 000лв./ и за претърпени имуществени вреди от 2 077.05лв., както и по чл.86 ЗЗД. „Законната лихва за забава” върху обезщетението за неимуществени вреди ищецът е претендирал „от датата на процесното ПТП /21.05.2014г./ до окончателното плащане на дължимата сума”, а върху обезщетението за имуществени вреди – „от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното плащане на дължимата сума”. Първоинстанционният СГС е присъдил и двете претендирани обезщетения /за имуществени вреди от 2 077.05лв. и неимуществени вреди от 50 000лв./ , ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане - 21.05.2014г. С въззивно решение № 472 от 15.03.2018г. по в.гр.д.№ 5069/2015г. САС, след като е счел, че „се претендира присъждане на законна лихва върху обезщетенията от датата на исковата молба”, е обезсилил като недопустимо решението на СГС в частта, с която е осъден ЗАД [фирма] да заплати законна лихва върху двете присъдени обезщетения /за имуществени и неимуществени вреди/ за периода от 21.05.2014г. до 16.06.2014г. С оглед заявеното от страната искане за присъждане на лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди „от датата на процесното ПТП /21.05.2014г./”, така постановения акт, в частта, с който същата е присъдена от датата на исковата молба, се явява неправилен. Решението - в обжалваната част, с която е обезсилено като недопустимо решението на СГС в частта, с която е осъден ЗАД [фирма] да заплати законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.05.2014г. до 16.06.2014г.,следва да бъде отменено. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на процесното ПТП /21.05.2014г./ до окончателното плащане на дължимата сума. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да бъдат присъдени установените като направени разноски в общ размер на 550лв., от които 50лв.- държавна такса и 500лв. за адвокатско възнаграждение, чието реално извършване е установено с представен договор за правна защита и съдействие от 19.05.2016г., в който е отразено, че „клиентът е заплатил уговорения хонорар в брой”. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ в обжалваната част като неправилно въззивно решение № 472 от 15.03.2016г. по в.гр.д. № 5069 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение от 6.07.2015г. по гр.д.№ 8472/2014г. на Софийски градски съд в частта, с която осъдено ЗАД [фирма] да заплати на О. А. И. законна лихва върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.05.2014г. до 16.06.2014г. ОСЪЖДА ЗАД [фирма] [населено място] [улица] ЕИК[ЕИК], представлявано съвместно от прокуриста Г. и изпълнителния директор К. да заплати на О. А. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк] сумата от 550лв. /петстотин и петдесет лева/, направени разноски пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.