2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия М. Първанов гр.д.№910 по описа за 2022 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ПЛОВДИВ, [населено място], подадена от пълномощника юрисконсулт Д. Д. - П., срещу решение №710 от 14.12.2021 г. по гр. дело №2798/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение №1657/04.10.2021 г. по гр. дело №6228/21 г. на Пловдивския районен съд и са уважени предявените от Д. И. Д., [населено място], срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че с пар.86 ЗИДЗМВР / в сила от 01.04.2015г., ДВ, бр.14 от 2015г./ е предвидено за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл.142, ал.1, т.2, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015г., да се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 до прекратяване на служебните им правоотношения. Безспорен е по делото фактът, че към посочения момент ищцата е работила по служебно правоотношение при ответния работодател. Безспорно е също обстоятелството, че с разпореждане № 17/прот.№ 01043, считано от 07.10.2015г. на ТП на НОИ-Пловдив е отпусната лична пенсия на ОСВ пожизнено по пар.4, ал.1 ПЗР на КСО. С пар. 70, ал.1, т.3 от ЗИД за ЗМВР / в сила от 01.02.2017г. – ДВ, бр.81 от 2016г./ считано от датата на влизане в сила на този закон служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага пар.86 от ЗИДЗМВР и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители, са преобразувани в трудови правоотношения за определени категории служители, сред които тези със средно образование по т.3 от посочената разпоредба, приложена спрямо ищцата. С ал.2 на същата разпоредба по пар. 70 от ЗИД на ЗМВР / в сила от 01.02.2017г. – ДВ, бр.81 от 2016г./ е регламентирано изискването за сключване на трудови договори с посочените лица по пар.70, ал.1, т.1-3 ЗИД на ЗМВР. Безспорно е по делото, че с ищцата е сключен трудов договор №317з – 354/ 02.02.2017г. на основание посочената разпоредба считано от 01.02.2017г, прекратен с обжалваната заповед на работодателя на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. С разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10 КТ е уредено общо основание за прекратяване на трудовия договор при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в изрично предвидените в същата разпоредба случаи за категории лица, сред които ищцата не попада. Придобитото право на пенсия от ищцата е възникнало и съответно упражнено от нея към м.октомври 2015 г., респ. преди сключения на 01.02.2017 г. трудов договор с ответника. Основанието по чл.328, ал.1,т.10 КТ предвижда правната възможност за работодателя да прекрати трудовия договор на това основание при придобиване правото на пенсия от работника или служителя по време на действие на трудовия договор, какъвто не е настоящия случай. Различен момент за упражняване на това право от работодателя във връзка с придобиване и съответно упражняване на правото на пенсия от работниците и служителите и предпоставките за това са уредени в различни хипотези в частта на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10а – 10в КТ. Предвиденото по чл.328, ал.1, т.10 КТ основание изисква придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да настъпи по време на действие на трудовото правоотношение, а не преди него.
Касаторът счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В представеното към касационната жалба изложение липсва конкретен правен въпрос, а има само позоваване на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Изложени са доводи, че въззивният съд неправилно е приел за незаконно уволнението.
Ответницата по касационната жалба Д. И. Д., [населено място], оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №710 от 14.12.2021 г. по гр. дело №2798/2021 г. на Пловдивския окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 1500 лв. деловодни разноски за касационното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №710 от 14.12.2021 г. по гр. дело №2798/2021 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ПЛОВДИВ, [населено място], да заплати на Д. И. Д., [населено място], 1500 лв. деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.