Р Е Ш Е Н И Е   № 283     София, 08.07.2010 година       В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А         ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и десета година в състав:                                                  Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА             при секретаря Юлия Георгиева, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 233 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 946 от 30.07.2009 година е допуснато касационно обжалване на решение от 24.06.2008 година по гр.д. № 4056/2007 година на Софийски градски съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Д. Т. Г. от гр. С. против Н. а. по п. , гр. С. за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповеди № З* и ЗЦУ-169 от 14.03.2007 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “главен инспектор по приходите” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 758,36 лева за периода от 14.04.2007 г. до 21.06.2007 г. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси за дисциплинарната отговорност на служители при констатирано нарушение на ДОПК при произнасяне по жалби срещу ревизионни актове и в частност: съставлява ли произнасянето по жалба по реда на чл. 155 ЗОПК след законоустановения срок дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 7, т.4 от Закона за националната а. по п. , служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжност “главен експерт по приходите”, “старши експерт по приходите”, “експерт по приходите”, “главен инспектор по приходите”, “старши инспектор по приходите” и “инспектор по приходите” са органи по приходите. Осъществявайки дейността си в производствата по установяване на задълженията за данъци и осигурителни задължителни вноски, изпълняващите длъжности на органи по п. се ръководят от основни принципи, залегнали в ДОПК, а именно: действат в рамките на правомощията си, установени от закона; прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица; длъжни са да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс; основават административните актове на действителните факти от значение за случая, установявайки истината по реда и със средствата, предвидени в ДОПК. При изпълнение на трудовите си задължения, независимо дали при изготвяне на акта или в производството по обжалването му пред административния орган, следвайки основните принципи, служителите, изпълняващи длъжност на орган по п. са задължени да изпълняват стриктно възложените им трудови функции, съблюдавайки сроковете за извършване на определени действия, в т.ч. изготвяне на съответните актове. Неизпълнението на задълженията в определения в закона срок или в срока, определен от административния ръководител при възлагане на задачата, съставлява дисциплинарно нарушение, независимо дали лицето носи административна или наказателна отговорност за това. Изпълнението от заемащия длъжност на орган по п. на задължения във връзка с подготовката (проверка и изготвяне на предложение) по жалба по реда на чл. 155 ЗОПК след законоустановения срок съставлява дисциплинарно нарушение. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение по гр.д. № 4769/2008 г. на Първо гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, срокът по чл. 155, ал.1 ДОПК за произнасяне на административния орган по жалба срещу ревизионен акт е преклузивен; след изтичане на този срок ревизионният акт се счита за потвърден и започва да тече срокът по чл. 156, ал. 5 ЗОПК за обжалването му по съдебен ред; споразумението по чл. 156, ал. 7 ДОПК може да бъде сключено само преди изтичане на срока по чл. 155, ал.1 ДОПК, а сключеното след този срок споразумение не създава право на решаващия орган да се произнесе по жалба срещу ревизионен акт. В обжалваното въззивно решение е прието, че трудовият договор на служителя Д. Т. Г. е бил прекратен на основание чл. 190, ал.1, т.7 КТ за извършени дисциплинарни нарушения, изразяващи се в участие в изготвяне на проект за отмяна на ревизионен акт № К* от 26.05.2006 г., въз основа на който проект директорът на Дирекция ОУИ при ЦУ НАП е издал решение № 2* от 19.12.2006 г. за отмяна на ревизионния акт. Решението е било постановено след законоустановения срок за произнасяне, при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка, без да е изпълнено задължението за връщане на ревизионния акт на основание чл. 155, ал.4 ДОПК на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт при условията на чл. 122 ДОПК. Съдът е приел, че с действията си, уволненият служител Д. Т. Г. е допринесъл за неизпълнение на правомощие на директора на “ОУИ”, предвидено в нормативен акт – чл. 155, ал.4, т.1 ДОПК, което е следвало да бъде извършено при условията на обвързана компетентност, които действия на служителя съставляват тежко нарушение на трудовата дисциплина, обуславящи налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Приел е, че доводът за извършване на уволнението в нарушение на чл. 333, ал.1, т.4 КТ е неоснователен, тъй като към момента на връчване на заповедта за уволнение, служителят е бил на работното си място в изпълнение на трудовите му задължения. В касационната жалба против решението на Софийски градски съд се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 333, ал.1, т. 4 КТ, тъй като към момента на налагане на дисциплинарното наказание уволнение, служителят е ползвал разрешен отпуск; приложил е неправилно чл. 190, ал.1, т.7 КТ, без по делото да е установено с какви лични действия служителят е допуснал нарушение на трудовата дисциплина и е формирал неправилни изводи относно инструктивните срокове по чл. 155 и чл. 156 ДОПК. Ответникът Н. а. за п. счита, че касационната жалба е неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Претендира съдебни разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените с касационната жалба оплаквания са неоснователни. Формираните в решението изводи по приложението на чл. 333, ал.1, т.4 КТ са правилни, съобразени със закона и доказателствата по делото. Предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.4 КТ е приложима в случаите, когато служителят е започнал ползването на разрешен отпуск. В случаите, когато служителят се е явил и присъствувал на работа и не е съобщил за заболяване или разрешен отпуск по болест, вкл. и при връчване на заповедта за уволнение, работодателят, бидейки добросъвестен по смисъла на чл. 8, ал.1 КТ, няма задължение да спази изискванията за вземане на предварително разрешение за уволнението от инспекцията по труда. От доказателствата по делото (обяснения на ищеца, дадени по реда на чл. 114 ГПК (отм.) и показания на свидетеля Д съдебно заседание, проведено на 02.10.2007 г.) се установява, че заповедта за уволнение е връчена на ищеца в сградата на Дирекцията, където служителят се е явил на работа, без да съобщи за разрешения му отпуск по болест, което е сторил едва на следващия ден – 15.07.2007 г., или към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, служителят не е започнал ползването на разрешения му отпуск поради временна нетрудоспособност, поради което чл. 344, ал.3 КТ не може да намери приложение. Неоснователни са и касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 190, ал.1, т.7 КТ, както и относно характера на сроковете по чл. 155 и чл. 156 ДОПК. С оглед гореизложените мотиви, изпълнението от заемащия длъжност на орган по п. на задължения във връзка с проверка и изготвяне на предложение по жалба срещу ревизионен акт след законоустановения срок по чл. 155, ал.1 ДОПК, който е преклузивен, съставлява дисциплинарно нарушение. От доказателствата по делото е установено, че ищецът Д. Т. Г., изпълняващ длъжност на “главен инспектор по приходите”, в качеството си на член на комисия по преценка на основателността на жалба срещу ревизионен акт № К* от 26.05.2006 г. (заповед № Р* от 20.01.2006 г. и протокол № 2* от 19.12.2006 г.) е дал предложение за отмяна на ревизионния акт в частта за определени задължения по ЗДДС и ЗОДФЛ след изтичане на срокът по чл. 155, ал.1 ДОПК, т.е. след като актът е бил мълчаливо потвърден и не е подлежал на отмяна от решаващия орган по чл. 152, ал.2 ДОПК. Извършеното съставлява дисциплинарно нарушение, което с оглед заеманата от служителя длъжност; възложената му отговорност, изискваща точно спазване на закона и последиците от допуснатото нарушение (неправомерна отмяна на ревизионен акт за над 1900000 лева), съставлява тежко нарушение по смисъла на чл. 190, ал.1, т.7 КТ, обуславящо налагането на дисциплинарно наказание уволнение. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника по касация следва да бъде възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 200 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение от 24.06.2008 година по гр.д. № 4056/2007 година на Софийски градски съд, ІІ “г” отделение. ОСЪЖДА Д. Т. Г. от гр. С., ж.к. “Хиподрума”, бл. 24, вх. 4, ет.3, ап. 75, с ЕГН ********** да заплати на Н. а. за п. , гр. С., сумата 200 (двеста) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: