Р Е Ш Е Н И Е   № 248       София, 23.04.2010 година       В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А         ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:                                                  Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА               при секретаря Юлия Георгиева, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 254 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 951 от 30.07.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение № 334 от 05.11.2008 година по гр.д. № 693/2008 година на Пернишки окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Е. К. М. от гр. П. против Т. п. г. “М”, гр. П. за отмяна на заповед за уволнение № 866 от 14.06.2007 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “учител по теория и практика” и за пр Касационно обжалване на решението е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 328, ал.1, т.11 КТ – подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя да определя по-високи от нормативно определените изисквания за заемане на определена длъжност и в нарушение на закона ли е въвеждането на такива изисквания. В обжалваното въззивно решение на Пернишки окръжен съд е прието, че когато притежаваното от уволнения служител образование отговаря на законоустановените изисквания за заемане на длъжността – определената степен и вид завършено образование, прекратяването на трудовия му договор от работодателя, поради въвеждане на различни или по-високи изисквания за заемане на длъжността е в нарушение на закона. В противоречие с това становище, в решение № 1* от 17.06.2005 г. по гр.д. № 770 от 2003 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съди и решение № 112 от 11.04.2006 г. по гр.д. № 73/2006 г. на Великотърновски окръжен съд е прието, че с оглед нуждите на предприятието, за заемане на определени длъжности, работодателят може да въведе изисквания за по-високо образование от предвиденото в закона. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно второто становище. Изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностна характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика – изисквания за минимална степен на образование и квалификация за изпълнение на определени трудови функции. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование или квалификация за заемане на определена длъжност. Решението на работодателя да промени изискванията за образование и квалификация за определена длъжност е въпрос на целесъобразност и това правомощие не подлежи на съдебен контрол. Само в случаите на въведен от работника довод за злоупотреба с право, предмет на делото е и установяването добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността – дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и доколко е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал.1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. Обстоятелствата по делото са следните: Ищцата Е. К. М. е работила в изпълнение на трудов договор за неопределен срок от 1998 г. на длъжност “учител по теория и практика” към Т. п. г. “М”, гр. П.. Изискванията за заемане на длъжността са включвали притежаване на висше образование, магистър, специалност “Добив на черни метали” и п. квалификация “Екология и опазване на околната среда”, както и педагогическа правоспособност, на които изисквания притежаваните от ищцата образование и квалификация са отговаряли напълно. С длъжностна характеристика, утвърдена от 14.06.2007 година, работодателят е променил изискването за образователен ценз, въвеждайки изискване за магистърска специалност “Екология и опазване на околната среда”, каквото образование служителката не е притежавала, предвид което е прекратил трудовия и договор на основание чл. 326, ал.1, т.6 и т.11 КТ със заповед № 866 от 14.06.2007 година. В Инструкция № 2 от 29 юли 1994 г., издадена от Министъра на науката и образованието, изискването за заемане на длъжността “учител” съобразно придобитото образование, п. квалификация и правоспособност е притежаване на висше образование по съответното професионално направление, както и п. квалификация “учител” или “педагог”. Въз основа на така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено при липса на предпоставките на чл. 328, ал.1, т.6 КТ. Приел е, че притежаваното от уволнената служителка образование отговаря на законоустановените изисквания за заемане на длъжността – определената степен и вид завършено образование, поради което трудовото правоотношение е прекратено от работодателя в нарушение на закона. В касационната жалба против въззивното решение на Пернишки окръжен се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 328, ал.1, т.6 и т. 11 КТ, тъй като трудовият договор е прекратен след изменение в изискванията за заемане на длъжността, съобразени с предвидения в закона минимален образователен ценз и спецификата на преподавания от уволнената служителка учебен предмет. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 328, ал.1, т.6 КТ са основателни. В Инструкция № 2 от 29 юли 1994 г., издадена от Министъра на науката и образованието (обн. ДВ. бр.69 от 26 август 1994г.) са заложени минималните изисквания за заемане на длъжностите “учител” и “възпитател”. Извършеното от работодателя изменение на изискванията за длъжността “учител по теория и практика” са съобразени с минималните по Инструкция № 2 от 1994 г., а въведеното изискване за по-висок образователен ценз за преподаване по предмета “технология и опазване на околната среда” са в рамките на правомощията му. Служителката Е. К. М. не е притежавала изискващото се по длъжностна характеристика образование - магистърска степен по специалност “Екология и опазване на околната среда” – изискване, въведено с длъжностна характеристика, утвърдена от 14.06.2007 година, поради което трудовият и договор е прекратен при наличие на предпоставките, обуславящи приложението на чл. 328, ал.1, т.11 КТ. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на чл. 328, ал.1, т. 11 КТ, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ се отхвърли като неоснователен. С оглед обусловеният им характер, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обективно съединените исков за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК, на ответника по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в инстанционното производство общо в размер на 280 лева, в т.ч. изплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 05.12.2008 г. с адвокат С внесена държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 334 от 05.11.2008 година по гр.д. № 693/2008 година на Пернишки окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. К. М. от гр. П. с ЕГН ********** против Т. п. г. “М”, гр. П. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за отмяна на заповед за уволнение № 866 от 14.06.2007 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “учител по теория и практика” и за присъждане на обезщетение по чл. 255, а.1 КТ в размер на 2067,90 лева. ОСЪЖДА Е. К. М. от гр. П. с ЕГН ********** да заплати на Т. п. г. “М”, гр. П. сумата 280 лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: