Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * договор за банков кредит * неравноправни клаузи


5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 188

гр. София, 15.12.2017 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2613 по описа за 2016г., взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата Пролет С. К. чрез процесуален представител адв. Д. Д. срещу решение № 1449 от 08.07.2016г. по т. дело № 2315/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение № 4 от 08.02.2016г. по гр. д. № 218/ 2015г. на В., с което е признато за установено в отношенията между [фирма] и Пролет С. К., че последната дължи на [фирма] следните суми: 53 720,72 лв. – главница, 14 482,84 лв. – договорна лихва за периода от 28.06.2011 г. до 11.02.2014 г., 10 073,47 лв. – наказателна лихва за периода от 26.03.2012 г. до 11.02.2014 г. и законна лихва върху главницата, считано от 12.02.2014 г. до окончателното погасяване на задължението.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли въззивното решение да бъде отменено, предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените разноски по делото. Релевира доводи, че въззивният съд не е взел предвид направените от въззивника възражения и правни доводи в подкрепа на становището за неоснователност на исковата претенция, включително възраженията за наличието на конкретни неравноправни клаузи в Общите условия от 11.04.2007г. и 12.01.2011г.
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител юрисконсулт М. Г. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Излага съображения, че въззивният съд правилно и точно е изследвал представените по делото доказателства и обективно е преценил фактическата обстановка. В отговора на касационната жалба ответникът релевира доводи за неоснователност на твърденията на касатора за нищожност на клаузите от договора за ипотечен кредит и наличието на неравноправни клаузи в Общите условия към процесния договор. Моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
С определение № 340 от 26.05.2017г. по т. дело № 2613/2016г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно непроизнасянето от въззивния съд по едно от основните възражения за неоснователност на предявения иск, а именно наличието на неравноправни нищожни клаузи по сключения договор за банков кредит и Общите условия към същия, неразделна част от него.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди инвокираните доводи, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивно решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове/, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай ответницата по иска в отговора на исковата молба е релевирала възражение за нищожност на относими клаузи от Договора за ипотечен кредит и Общите условия поради тяхната неравноправност на основание чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, т. 5 и т. 10 З., а именно на клаузите по чл. 20.1., чл. 20.2. изр. 2 от Общите условия от 11.04.2007г., чл. 20.1., чл. 20.2. изр. 2 и чл. 21.2. от Общите условия от 12.01.2011г., т. 9.1. и т. 9.4. от Общите условия от 11.04.2007г., т. 9.1. и т. 9.5. от Общите условия от 12.01.2011г. Първоинстанционният съд е приел, че направените възражения за наличие на неравноправни клаузи в общите условия и договора по чл. 146, ал. 1 З. са неоснователни по подробно изложени съображения.
Въззивникът /ответницата по исковата молба/ е направил оплакване във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, като подробно е изложил съображения относно възражението за нищожност поради неравноправност на конкретните клаузи от договора и Общите условия, а именно на клаузите по по т. 9.1, т. 9.4, чл. 20.1, чл. 20.2 и чл. 21.2 от Общите условия в редакцията им към 11.04.2007г., т. 9.1 и т. 9.5 от Общите условия от 12.01.2011г.
Във въззивното решение съдебният състав на САС в противоречие с разпоредбата на чл. 269 ГПК и задължителната практика на ВКС не е обсъдил дали посочените клаузи са неравноправни. Преди да извърши преценка за наличие на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита, въззивният съд е дължал произнасяне по посоченото възражение, предвид направеното оплакване във въззивната жалба.
Независимо от това, съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в няколко решения, постановени по преюдициални запитвания на различни национални съдилища по тълкуване на чл. 6, § 1 от Директива 93/13/Е. относно неравноправните клаузи в потребителските договори /дело С-397/11, E. Jőrös срещу Aegon Magyarország Hitel Zrt., дело С-472/11, Banif Plus B. Zrt срещу Csaba Csipai и Viktória Csipai, дело С-488/11, D. F. Asbeek Brusse и Katarina de Man Garabito срещу Jahani BV и други/, националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. При преценка, че клаузата е неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се противопостави на това. Н. съд, който констатира неравноправния характер на договорна клауза, е длъжен, без да чака потребителят да направи искане, да изведе всички последици, произтичащи според националното право от това заключение, за да се увери, че потребителят не е обвързан от тази клауза. Принципът на състезателност изисква националният съд, който е констатирал служебно неравноправния характер на договорна клауза, да уведоми за това страните по спора и да им даде възможност да обсъдят този въпрос при условията на състезателност по предвидения от националните процесуални разпоредби ред. Съгласно § 13а, т. 9 ДР на З. със Закона за защита на потребителите разпоредбите на Директива 93/13/Е. относно неравноправните клаузи в потребителските договори са въведени в националното ни законодателство, поради което тълкуването на съответните правни норми от националното законодателство следва да бъде извършвано в съответствие с даденото от С. тълкуване на относимите разпоредби от посочената Директива 93/13/Е..
По въпроса дали съдът следи служебно за нищожност на клаузи в договор за кредит поради неравноправност е даден отговор и в постоянната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 232/05.01.2017г. по т. д. № 2416/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. В посочените решения е прието следното: Първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Когато констатира наличие на такива обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по същество, е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави на това. Уведомяването на страните и даването на възможност за становище и доказателства се извършва от първата инстанция с доклада по делото, а при пропуск – по всяко време на висящността на производството пред първата или втората инстанция, като включително при необходимост се отменя определението за даване ход на устните състезания. Възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 или чл. 367 ГПК и може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като ограниченията на чл. 266 ГПК не се прилагат. Във връзка с възражението следва да се предостави възможност за становище на насрещната страна и за ангажиране на доказателства от всяка от страните.
В настоящия случай въззивният съд е постановил обжалвания въззивен съдебен акт при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил съответните относими договорни клаузи от Общите условия към процесния договор за ипотечен кредит по отношение на тяхната нищожност поради неравноправност, за което е бил длъжен не само поради служебното задължение съгласно посочената практика на С. и ВКС, но и поради това, че ответницата по иска и въззивник в производството пред САС е въвела изрични възражения още с отговора на исковата молба, които е поддържала и пред въззивната инстанция с направените оплаквания във въззивната жалба.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на спора въззивната инстанция следва да обсъди горепосочените клаузи от Общите условия от 11.04.2007г. и 12.01.2011г. и с оглед направените изводи, ако установи, че някои от тях са неравноправни, и при необходимост може да допусне съответна съдебно-икономическа експертиза относно дължимите договорни и наказателни лихви.
Предвид изхода на спора разноски на страните не се присъждат. Въззивният съд следва да се произнесе по направените за касационното производство разноски във въззивното решение съобразно изхода на спора.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1449 от 08.07.2016г. по т. дело № 2315/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.