1 Р Е Ш Е Н И Е № 44 София, 27.03.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 503/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 843 от 26.10.2012 г. е допуснато касационно обжалване по жалбата на М. К., Л. К. и В. К. срещу решение № І-19 от 15.03.2012 г. по гр.д.№ 2228/ 2011 г. на Бургаски окръжен съд, в частите, с които е отхвърлен иска на касаторите по чл.108 ЗС за предаване владението на дворно място с къща в [населено място], кв.Л., отхвърлен е и искът им по чл.59 ЗЗД за обезщетение за ползване на имота от ответниците, както и в частта за прекратяване на производството по иска за обезщетение за извършени подобрения в имот на ответниците. В касационната жалба се поддържа, че в посочените части решението на въззивния съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съгласно определението по чл.288 ГПК касационното обжалване по иска по чл.108 ЗС е допуснато поради противоречие на решението с ТР № 1/ 4.01.2001 г. и ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за правомощията на въззивния съд и задължението му да обсъди всички доказателства по делото. По исковете за ползване и подобрения обжалваното е допуснато поради обусловеността на първия от изхода на спора за предаване владението на имота, а по втория иск- по въпроса кога е налице произнасяне по непредявен иск и по нередовна искова молба и поради противоречие с т.4 от ТР № 1/ 17.07. 2001 г. на ОСГК на ВКС. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: С обжалваното решение съдът е признал за установено по отношение на ответниците, че ищците, които са техни снаха и внуци, са собственици на дворно място с къща в [населено място], кв.Лозово, представляващо имот с идентификатор 07079.823.483.3, но е отхвърлил искането за предаване на имота, тъй като ищците не били доказали, че същият се владее от ответниците. В тази част решението е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, установена с ТР № 1/ 4.01.2001 г. и ТР № 1/17.07-2001 г на ОСГК на ВКС, в които се разяснява същността на въззивното производство и правомощията на въззивния съд. Действащият ГПК не променя характера на въззивния съд като съд по същество, който трябва да направи собствени правни и фактически изводи и да постанови правилно решение по същество на спора. Правомощията му са ограничени само от забраната за посочване на нови доказателства, но в останалата част са се запазили и при новия процесуален закон. В настоящия случай в противоречие с тази му характеристика на съд по съществото на спора, възивният съд не е обсъдил доказателствата по делото и по-конкретно свидетелските показания, дадени пред първоинстанционния съд, както и обясненията на страните относно факта на владението на имота и не е направил съответстващите изводи, което е основание за отмяна на решението в тази част и постановяване на ново решение по съществото на спора. Относно обстоятелството дали ответниците владеят имота следва да се има предвид следното: По всички водени между страните дела, както и по настоящото, ответниците посочват адрес в [населено място], кв.Л., [улица], което е административния адрес на процесния имот и сочи, че те живеят в него. На този адрес са им връчвани и няколко нотариални покани и книжа по делото, а в отговора към исковата молба също индиректно са признали, че живеят в имота, но не го освобождават, тъй като имат претенции за построяването на жилищната сграда и плащането на всички разходи по този имот. От показанията на св. Б. е установено, че ищците нямат достъп до имота в кв.Лозово. В съдебно заседание на 8.02.2011 г. пълномощникът на ищците адв.Ф. е направил изявление, че няма спор относно факта на ползването на имота от страна на ответниците, което е потвърдено като констатация и от първоинстанционния съд. Във въззивната жалба на ответниците също не са изложени твърдения, че не владеят имота. При тези данни следва да се приеме за доказано, че ответниците осъществяват фактическата власт върху имота, а изводите в противния смисъл на въззивния съд са необосновани и противоречат на доказателствата по делото. С оглед на изложеното подлежи на уважаване и искането за предаване владението на имота, в какъвто смисъл следва да се постанови решение от настоящата инстанция и да се уважи изцяло иска по чл.108 ЗС. Искът по чл.59 ЗЗД е отхвърлен като последица от отхвърляне на искането за предаване владението на имота, от което съдът прави извод, че ответниците не дължат и обезщетение за ползването му. С оглед уважаване на ревандикационния иск се явява неправилно и отхвърлянето на иска за обезщетение за ползването на имота, поради което в тази част решението също следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, тъй като въззивният съд не е се е произнесъл по съществото на тази претенция и не е обсъдил относимите към нея доказателства, свързани с размера на обезщетението, заключението на експертизата и противопоставените от ответниците възражения за погасяване на иска по давност или евентуално за прихващане. По третия иск- за обезщетение за извършени от ищците подобрения в имота на ответниците - апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] производството неправилно е прекратено, тъй като е видно, че още в исковата молба ищците са описали подробно и конкретно по видове извършените ремонтни работи, за които са претендирали общо сумата 5000 лв., а в заключението на в.л. С. Р. е дадена стойността и на отделните строителни работи, както и увеличената стойност на имота, като с решението на първоинстанционния съд е присъдена по-малката от тези суми, а именно 3449, 50 лв. Извършването на ремонта е установено и със свидетелски показания. При тези данни следва да се приеме, че не е налице произнасяне по непредявен иск, а ако възивният съд е считал, че има нередовности в исковата молба, е следвало да предприеме действия по отстраняването им, както е разяснено в т.4 от ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, постановките на което запазват действие и при новия ГПК от 2007 г. Допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение е основание за отмяна на решението и в тази част и за връщане на делото с оглед евентуално отстраняване на нередовности в исковата молба и постановяване на решение по съществото на спора. С оглед на изложените съображения и на основание чл. 293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № І-19 от 15.03.2012 г. по гр.д.№ 2228/ 2011 г. на Бургаски окръжен съд в частите, с които са отхвърлени- 1.иск по чл.108 ЗС за предаване владението на дворно място с къща в [населено място], кв.Л., 2. иск по чл.59 ЗЗД за обезщетение за ползване на имота в размер на 23070 лв. за периода от 1.05 2003 г. до 17.09.2009г., ведно със законната лихва и 3. е прекратено производството по иск за подобрения в размер на 3449,50 лв., ведно със законната лихва, и вместо това постановява:, ОСЪЖДА В. П. К. и В. Г. К. от [населено място], кв.Л., [улица] да освободят и предадат на М. Л. К., Л. Г. К. и В. Г. К. владението на собствения на ищците недвижим имот, представляващ дворно място с площ 800 кв.м. и построените в него двуетажна жилищна сграда, гараж и второстепенна сграда, представляващ имот с идентификатор № ............ по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД- 18-9/30.01.2009 г. Връща делото на въззивния съд в останалата отменена част за постановяване на решение по същество по предявените искове за ползване на имота и за подобрения в апартамента в [населено място],[жк], [жилищен адрес] както и по възражението за прихващане с насрещно вземане на ответниците за 26 475 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: