Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр. София, 28 май 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 153/2018 година. Производството е образувано по касационни жалби от защитниците на подсъдимите М. Н. Д., Г. А. Б. и М. Ц. К. срещу присъда от 23.10.2017 г. постановена по внохд № 416/2017 г. по описа на Софийския окръжен съд. В тях и в представените допълнения от защитника на М. Д. и от защитниците на М. К. се релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК, като се правят искания за отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на подсъдимите или при условията на алтернативност-връщане на делото за отстраняване на допуснатите нарушения на материалния и на процесуалния закон. В еднотипните жалби от името на подсъдимите Б. и К. се излагат доводи в подкрепа на сочените касационни основания, с критика към дейността на съда, свързана с анализа на събраните по делото доказателства и твърдението, че тя е опорочена и не отговаря на изискванията по чл. 13 и чл. 14 от НПК за изграждане на вътрешното убеждение на съдийския състав основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, за да се разкрие обективната истина. Освен тези доводи защитата на подс. К. развива оплакване, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като без доказателствено искане от страните е провел повторен разпит на двама свидетели, разпитани и от първоинстанционния съд. На следващо място, при констатираното от Софийския окръжен съд допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, незаконосъобразно е приел, че нарушението е повторно и при хипотезата на чл. 335, ал. 3 от НПК е решил делото по същество, като не е съобразил, че при предходна проверка на присъда на първоинстанционния съд по делото тя е отменена на друго процесуално основание, а не на същото, за да е налице повторност. Излагат се доводи и за наличие на противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите относно приетата стойност на предмета на престъплението, което също представлява съществено процесуално нарушение, тъй като подсъдимият е осъден за нещо, за което не му е предявено обвинение. На последно място, в допълненията депозирани от защитниците на подсъдимите М. Д. и М. К. се излагат доводи, че при събраната по делото доказателствена съвкупност, свързана с местонахождението на инкриминирания предмет на престъплението, съдът не се е съобразил с дадените в ТР № 54/1988год. на ОСНК на ВС указания по приложение на закона. Поради това, като е приел, че с деянието е осъществен престъпния състав на престъплението „кражба”, както от обективна, така и от субективна страна, съдът е приложил закона неправилно. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият М. Н. Д., редовно призован, не се явява. Явява се служебно назначения в предишната съдебна инстанция негов защитник-адв. Б. М. от САК. Подсъдимият Г. А. Б. се явява лично и с адв. Ч. Д.. Подсъдимият М. Ц. К. се явява със защитниците си-адв. П. Я., адв. Х. Б. и адв. Н. К.. Защитниците поддържат изцяло жалбите на доверениците си със съответно заявените основания и алтернативните искания, каквито са и на явилите се подсъдими. Прокурорът от ВКП изразява становище за основателност по довода за допуснато съществено процесуално нарушение, развит в допълнението към жалбата на подс. К., изготвено от адв. Я. и адв.Б. /досежно противоречието във волята на въззивния съд за стойността на предмета на престъплението/ и счита, че в тази част присъдата следва да бъде отменена и върната на въззивния съд за ново разглеждане, като отмяната следва да ползва и останалите подсъдими като съучастници в престъплението. В останалата част на присъдата-по отношение авторството и наличието на виновно престъпно поведение и на тримата подсъдими изводите на въззивния съд са законосъобразни и не са налице релевираните основания за нейната отмяна. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалваната присъда на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК първоинстанционна присъда № 15/28.04.2017год. по нохд № 66/2016год. на РС-Пирдоп в оправдателната й част е отменена и е постановена нова присъда, с която: Подсъдимите М. Н. Д., Г. А. Б. и М. Ц. К. са признати за виновни в това, че на 20.11.2010г., около 22.30 часа в района на „Водно и хвостово стопанство Б.-2”, към [фирма] в землището на [населено място], в съучастие като съизвършители и при условията на опасен рецидив за подс. Д., чрез използване на моторно превозно средство - микробус „марка" с per. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] и използване на техническо средство - газов металорежещ инструмент /резак/ и метален лост, са отнели чужди движими вещи: отпадъчни метални детайли от тръби с общо тегло 1060 кг. на стойност 0.413 лв. за 1 кг. или всичко на обща стойност 437.78 лв., от владението на „Водно и хвостово стопанство Б.-2”, към [фирма] в землището на [населено място], без съгласието на представител на фирмата с намерението противозаконно да ги присвоят, поради което на основание чл..196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.20, ал.2 и чл. 54 от НК-за подс. М. Д.; чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 и чл.54 от НК-за подс. М. К. и чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 и чл.55, ал.1 т.1 от НК - за подс. Г. Б., са осъдени, както следва: -подс. М. Н. Д.-на три години лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи при първоначален „строг” режим;-подс. М. Ц. К.- на една година лишаване от свобода; -подс. Г. А. Б.-на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанията, наложени на подсъдимите М. К. и Г. Б. са отложени за срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените съдебни и деловодни разноски, които съразмерно е присъдил в тежест на подсъдимите. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваната присъда в пределите на чл. 347 НПК, намира жалбите на касаторите за основателни, макар и не по всички посочени от тях доводи. При проверката на атакувания акт касационния съд констатира наличие на абсолютно процесуално нарушение по см. на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, допуснато от въззивния съд. В хода на изпълнение на задължителната по смисъла на чл. 107 НПК аналитична дейност на събраната доказателствена съвкупност, въззивната инстанция е подходила незадълбочено и без необходимите усилия за разкриване на обективната истина според изискванията на чл. 13 от НПК. При постановяване на присъда, съдът е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи кои обстоятелства по делото приема за установени и въз основа на кои събрани по делото доказателства, а така също и да обоснове съображенията си за приетата фактическа обстановка, като направи подробен анализ и обсъждане на всички събрани в съответствие с изискванията на процесуалния закон доказателства по делото. Точно това свое основно задължение не е изпълнил въззивният съд, което е видно от следното: В мотивите към присъдата съдът е посочил сумата от 540.60лв. като обща стойност на инкриминираните от обвинението вещи /каквато е била посочена в заключението на оценителната експертиза от досъдебното производство/, а в диспозитива е приел стойност на тези вещи в друг размер-437.78лв.-стойност защитена от експерта назначен при разглеждане на нохд № 345/2012год. на РС-Пирдоп. Така изложените факти и обстоятелства са разнопосочни и противоречиви. Те не дават изчерпателен отговор на въпросите, визирани в чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305 от НПК. По същество, макар и формално да е налице съдебен акт по смисъла на чл. 34 от НПК, то той съдържа в себе си неяснота и непреодолимо вътрешно противоречие. Постановеният съдебен акт не дава възможност на касационната инстанция да проследи вътрешното убеждение на въззивната - дали то е формулирано при спазване на принципа на чл. 14 от НПК. По естеството си вътрешното убеждение на съда е не само негова субективна увереност по отношение на определени факти и обстоятелства по делото, а такава убеденост, която да почива на доказателствата по делото, но и да има своя външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното убеждение на съда става достояние, както на страните, така и на всяка следваща инстанция и прави възможно проследяването на начина на формирането му и упражняването на контрол върху този процес. Допуснатата непоследователност обосновава тезата на защитата на подс. К. за наличие на съществено процесуално нарушение, касаеща неяснота на изразеното вътрешно убеждение на съда, по отношение на въпросите по чл. 301 от НПК, на които като цяло следва да се намери недвусмислен отговор в присъдата, не само за авторството на деянието, вината и участието на подсъдимите в инкриминираната престъпна дейност, но и за настъпилите съставомерни последици, които са довели до ангажиране на отговорността им. Обсъжданото противоречие в присъдата представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото не е дало възможност да се изясни действителната воля на съда, а това винаги ограничава процесуалното право на страните в наказателния процес. Констатираното процесуално нарушение представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК и е пречка за осъществяване на касационна проверка върху въззивната присъда по доводите на касаторите за материалноправна незаконосъобразност и по оплакването на подс. К. за явна несправедливост. Допуснатото процесуално нарушение е отстранимо чрез провеждането на ново въззивно производство, което налага отмяната на въззивната присъда изцяло /при хипотезата на чл. 347, ал. 2 от НПК и по отношение на подсъдимите Б. и Д./ и връщане на делото за ново разглеждане от Софийския окръжен съд. С оглед на горепосоченото и на основание чл. 348, ал. 3, във вр. ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда от 23.10.2017 г. постановена по внохд № 416/2017 г. по описа на Софийския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав и изпълнение на дадените по реда на чл. 355, ал. 1, т.3 от НПК указания. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: