Ключови фрази
Нищожност * симулативна сделка * предварителен договор * договор за покупко-продажба * привидни и прикрити договори * договорна ипотека


9

9
Р Е Ш Е Н И Е

№ 34

С., 23.03. 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 11 февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова


при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 7201/2013 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 507 от 07.04.2014г. по касационна жалба на А. К. В. и Е. П. В. чрез пълномощник адв. Р. Ф. - Софийска адвокатска колегия е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 686 от 08.04.2013 г. по в. гр. дело № 3844/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 26.06.2012 г. по гр. дело № 2333/2012 г. на Софийски градски съд за отхвърляне исковете на А. К. В. и Е. П. В. против Ю. Б. Д. и И. А. Г. с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за установяване, че договорът оформен с нотариален акт № 64/2000 г. на нотариус Б. Я. с районен на действие Софийски районен съд е привиден, прикриващ персонална симулация, за установяване привидност на предварителен договор за покупко - продажба от 09.02.2001 г. и на договорите за учредена договорна ипотека оформени с нотариален акт № 161/2001 г. и нотариален акт № 162/2001 г. на нотариус Б. Я. с районен на действие Софийски районен съд и за отхвърляне на евентуално предявения иск за унищожаване на посочените договори на основание чл. 29 ЗЗД поради измама.
Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.), чл. 165, ал. 2 ГПК като средство за доказване на привидност на сделки при персонална симулация (подставено лице), както и при наличие на уговорки за обратно изкупуване във връзка с възможността да се допуснат и обсъдят свидетелски показания, като съвкупност от доказателствени средства за установяване нищожност на договори поради привидност.
Персоналната симулация няма изрична уредба. Обикновено тя се разглежда като частен случай на привидната сделка. Привидните и прикритите сделки нормативно са уредени в чл. 17 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД. При абсолютната и относителната симулация е налице, относно привидната сделка, липса на волеизявление, на съгласие, докато при подставеното лице симулацията не е във волеизявлението, а в субектите. Сделката между подставеното лице (привидната страна) и третото лице (явната страна) съдържа волеизявление и тя като волев акт не е привидна. Привиден характер има само сделката между истинския носител на правоотношението (скритата страна) и лицето, чието име се поставя (привидна страна) в иначе желаната сделката. В този смисъл страната, която си служи с фигурата на подставеното лице („сламен човек”) сама сключва сделката с насрещната страна, сама става носител на правата и задълженията към нея, като вместо нейното име фигурира като участник името на подставеното лице. При случаите на подставено лице е налице абсолютна симулация само на овластителната сделка на упълномощаването (мандат на симулация между скритата и привидната страна), но не и на сделката с третото лице, от която възникват целените правни последици. Затова привидността се отнася не до съществуването на тия правни последици, а до това, кой е техен носител, което произтича от двойствеността на едната от страните по договора - вместо явният контрахент в договора участва прикритият зад него.
При подставеното лице се извършват две привидни сделки и една прикрита, която е действителна, ако не страда от пороци. Симулативни са упълномощаването (между скритата и привидната страна) и сделката извършена въз основа на привидното упълномощаване (между явната и привидната страна). Прикрита е сделката между упълномощителя и третото лице, и ако тя не страда от пороци, съобразно нейното съдържание следва да се уреждат отношенията им. Прикритата сделка ще бъде нищожна, ако има забрана за придобиване на съответно право от лицето, което се прикрива зад чуждо име, или ако то се разпорежда чрез нея с имуществени права, придобити неправомерно. Въпреки тези особености, подставеното лице се третира като симулация и доказването му се подчинява на правилото уредено в чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.), чл. 165, ал. 2 ГПК, чрез т. нар. начало на писмено доказателство.
Прието е с обжалваното решение, че ищците не разполагат с обратен документ установяващ действителните им отношения с втория ответник - купувач на имота по иска за привидност на оспорения договор за покупко-продажба, не представят й начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.) за допускане на гласни доказателства за установяване на действителните отношения между страните, поради което исковете се явяват неоснователни като недоказани. Съдът е обсъдил и вариант, при който ако се приеме, че писмените доказателства носят характеристиките на начало на писмено доказателство (договор от 14.02.2000 г. и анекс към същия от 09.02.2001 г. касаещ отношенията между ищците и първия ответник и предварителен договор за покупко-продажба от 09.02.2001г. и анекс към същия от 30.03.2001 г. касаещ отношения между ищците и втория ответник) е направил обсъждане на допуснати и разпитани свидетели като е приел, че същите не са установили твърденията за създадени отношения на привидност между страните по оспорените договори, което потвърждава извода за недоказаност на исковете.
По евентуално предявения иск за унищожаване на договорите поради измама, съдът е обсъдил правопогасяващото възражение на ответниците за изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 32, ал. 2 ЗЗД като е приел, че от момента на откриване на измамата през 2002 г., когато ищците са сезирали прокуратурата срещу двамата ответници до предявяването на исковата молба 19.02.2007 г. този срок е изтекъл - основание за отхвърляне на иска по чл. 29 ЗЗД като погасен по давност.
Касационната жалба съдържа оплаквания за материалноправна и процесуалноправна незаконосъборазност на решението, за необоснованост на фактическите и правни изводи, поради нарушаване правилата на формалната логика и опита и неправилно прилагане на закона към установените по делото факти с искане за отмяна на решението и уважаване на исковете.
Ответникът И. А. Г. оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Ответникът Ю. Б. Д. в писмен отговор поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като провери правилността на въззивното решение във връзка с касационната жалба на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
Съдът е бил сезиран с иск за нищожност на договора за покупко-продажба сключен на 14.02.2000 г. с нотариален акт № 64/2001 г., с който ищците са продали собствения си апартамент на ответника И. Г. като привиден, тъй като купувачът е участвал като подставено лице на първия ответник Ю. Д., от който са получили паричен заем. Поддържали са нищожност й на прикритата сделка с действителния купувач, поради наличие на уговорка за обратно изкупуване на имота на основание чл. 209 ЗЗД.
Твърдели са привидност на предварителния договор за покупко-продажба от 09.02.2001 г., с който вторият ответник е обещал да прехвърли процесния апартамент на двамата ищци като прикриващ предварителен договор между ищците и първия ответник, който също е нищожен на основание чл. 209 ЗЗД, вр. чл. 152 ЗЗД, тъй като предвижда начин за удовлетворяването му като кредитор по договор за заем с ищците, различен от установения в закона, както че са привидни й договорите от 02.04.2001 г. сключени с нотариални актове № 161/2001 г. и № 162/2001 г., с които вторият ответник е учредил договорна ипотека върху процесния апартамент, с цел обезпечаване на договор за заем сключен с първия ответник и трето лице.
Предявен в отношение на евентуалност е й иск за унищожаване на договорите като сключени при измама с твърдение, че ищците са въведени в заблуждение при сключването на сделките, че след връщане на заема по договора с първия ответник ще придобият отново апартамента си.
По делото не се спори, че ищците са сключили договор за заем с първия ответник, със срок на погасяване 31.12.1999г., който е обезпечен с учредена на 01.07.1999г. ипотека върху собствения им имот, оформена с нотариален акт № 192, том І, рег. № 11451, дело № 252/1999г. на нотариус с район на действие Софийски районен съд.
На 14.02.2000г. с нотариален акт № 64, том І, рег. № 3759, дело № 64/2000г., ищците продали апартамента обезпечаващ договора за заем на втория ответник - братовчед на първия ответник, посочен за купувач от него. На същата дата 14.02.2000г. между първия ответник и ищците е подписан договор с нотариално заверени подписи, от съдържанието на който е видно, че първият ответник се е задължил да върне обратно по нотариален ред на ищците апартамента в изповяданата на същата дата сделка, с купувач втори ответник, и да заличи ипотеката на същия имот от 01.07.1999г., след уреждане на финансовите отношения между тях най - късно до 14.02.2001г., във връзка с което е направено разсрочване на изпълнението на остатъка от задължението на ищците по договора за заем по дати и суми. С анекс от 09.02.2001г., към договора от 14.02.2000г., ищците и първият ответник са признали, че към 31.12.2000г. са уредени финансовите им отношения и нямат претенции един към друг. На същата дата 09.02.2001г. е подписан предварителен договор за продажба на апартамента между втория ответник и ищците в изпълнение на поетото от първия ответник с договора от 14.02.2000г. задължение за обратно изкупуване.
Ищците са оспорили договора от 14.02.2000г. сключен с нотариален акт № 64/2000г. за продажбата на апартамента в полза на втория ответник. Твърдели са, че договорът е бил сключен с цел да бъде удължен срока за погасяване на заема сключен с първия ответник и вторият ответник е участвал като подставено лице на първия ответник, поради което продажбата е привидна, поради персонална симулация. Поддържали са нищожност й на прикритата сделка с действителния купувач поради наличие на уговорка за обратно изкупуване на имота на основание чл. 209 ЗЗД.
Разкриването на персоналната симулация при сделка с недвижим имот е подчинено на правилото установено в чл. 134 ГПК (отм.), чл. 165, ал. 2 ГПК. За доказването е необходимо начало на писмено доказателство - документ изходящ от страните по сделката, което прави вероятна привидността на придобиването като основание за допускане на свидетели.
Представените по делото писмени доказателства - договор от 14.02.2000г. и анекс към същия от 09.02.2001 г., касаещ отношенията между ищците и първия ответник и предварителен договор за покупко - продажба от 09.02.2001г. и анекс към същия от 30.03.2001 г. (представен в препис), касаещ отношения между ищците и втория ответник носят характеристиките на непълен обратен документ - всеки един е съставен и по съдържание директно свързан с оспорения симулативен договор, поради което представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.) и дават основание да бъдат обсъдени свидетелските показания във връзка с тези писмени доказателства.
Договорът, с който ищците са продали апартамента си на втория ответник е симулативен, прикрива действителния купувач, поради което е привиден поради персонална симулация. Купувачът по този договор е посочен от първия ответник - ипотекарен кредитор на ищците по договор за заем, който се явява и негов братовчед. Набавяне на документите по покупко - продажбата и цялостната организация по извършването й е била поета от първия ответник - показания на св. П., участвал като пълномощник на ответниците при изповядване на продажбата. В деня на сключването на оспорения договор първият ответник, а не купувачът, е поел задължение да прехвърли обратно апартамента на ищците, след погасяването на заема съобразно уговорения срок за изплащане на остатъка към 03.02.2001г. и да заличи вписаната ипотека върху имота, което е видно от съдържанието на нотариално заверения договор между ищците и първия ответник, съставен в деня на изповядване на договора, разкриващ вътрешните отношения между тях по прикритата сделка. Следвайки във времето последователността на уговорките между ищците и първия ответник, предварителният договор с втория ответник за продажбата на апартамента е сключен в деня, след като окончателно са били уредени отношенията по договора за заем с първия ответник и имотът е следвало да се върне в патримониума на ищците. Това идва да покаже, че купувачът е знаел за отношенията между ищците и първия ответник и е участвал в оспорения договор по мандат за симулация на първия ответник, като негово подставено лице - първият като скрита страна, а вторият като привидна. Този извод логически следва от близката родствена връзка между двамата ответници, от обстоятелството че купувачът е посочен от първия ответник - подготвил и организирал извършването на продажбата, а сключването на предварителния договор за връщането на апартамента е предприето от втория ответник точно след като ищците са изплатили заема на първия ответник, т. е. налице е съгласуваност в действията между ответниците в съответствие със съглашенията между ищците и първия ответник, които сочат, че истинският носител на правоотношението по договора за покупко-продажба е първият ответник - в този смисъл част от показанията на св. А..
Изложеното дава основание да се приеме, че договорът за покупко-продажба от 14.02.2000г. по нотариален акт № 64/2000г. е нищожен като привиден поради персонална симулация. Нищожна е и прикритата сделка между ищците и първия ответник, прикрит под името на втория ответник, като сключена в нарушение на чл. 209 ЗЗД - продажба с уговорка за обратно изкупуване. На същото основание е недействителен и предварителния договор за покупко - продажба от 09.02.2001г., сключен между ищците и втория ответник, представляващ обещание за обратното изкупуване апартамента на ищците.
При тези съображения решението в частта, с която е отхвърлен иска за нищожност на договора от 14.02.2000г., сключен с нотариален акт № 64/2000г., следва да се отмени поради незаконосъобразност и необоснованост на изводите на съда и вместо това по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК да се прогласи нищожността му на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД като привиден. Следва да се прогласи нищожността и на предварителния договор от 09.02.2001г., сключен между ищците и втория ответник на основание чл. 209 ЗЗД.
Ищците са претендирали нищожност на договорите от 02.04.2001г., сключени с нотариален акт № 162/2001г. и нотариален акт № 161/2001г. и двата на нотариус с район на действие Софийски районен съд, с които вторият ответник И. Г. е учредил договорни ипотеки върху апартамента на ищците за обезпечаване на взети от него заеми от първия ответник Ю. Б. и от лицето Р. Г. М., което не участва като ответна страна по делото.
Договорът сключен с нотариален акт № 162/2001г., с който е учредена договорна ипотека върху имота на ищците в полза на ответника Ю. Б. за обезпечаване на отпуснат от него кредит в полза на ответника И. Г. е недействителен на основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Ипотеката е недействителна, ако е учредена от несобственик на ипотекирания имот и тази недействителност е абсолютна. И. право е производно право и то почива на собствеността. Който няма собственост върху имота, не може да предаде другимо производно право от собствеността.
Договорът, с който ответникът Г. е закупил имота от ищците е нищожен, като привиден, а нищожният договор не поражда изобщо правните последици целени от страните. Без значение е дали тази недействителност ще бъде постановена от съда, тъй като при нищожните правни сделки целените права и задължения изобщо не възникват.
Предвид изложеното решението в частта, с която е отхвърлен иска за нищожност на договора за учредяване на договорна ипотека, сключен с нотариален акт № 162/2001г., като неправилно ще следва да се отмени и вместо това по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК искът се уважи, като договорът се обяви за нищожен на основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД.
Решението в частта, с която е отхвърлен иска за нищожност на договора за ипотека по нотариален акт № 161/2001г. следва да се обезсили, като постановено срещу лице, срещу което искът не е бил предявен.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците ще следва да заплатят на ищците съдебни разноски за всички проведени дела общо в размер на 999,72 лв. представляващи заплатени държавни такси. Съдът не присъжда адвокатското възнаграждение, поради липса на доказателства, като е договорено, да е реално заплатено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

Р Е Ш И

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 686 от 08.04.2013г. по в. гр. дело № 3844/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 26.06.2012г. по гр. дело № 2333/2012г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени исковете за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за установяване привидността на договор оформен с нотариален акт № 64, том І, рег. № 3759, дело № 74/2000г. на нотариус с район на действие Софийски районен съд, на предварителен договор за покупко - продажба от 09.02.2001г. и на договор за учредяване на договорна ипотека, оформен с нотариален акт № 162 от 02.04.2001г., т. І, рег. № 8494, дело № 174/2001г. на нотариус с район на действие Софийски районен съд и в частта за съдебните разноски.
ОБЯВЯВА за нищожен договор за продажба на недвижим имот сключен на 14.02.2000г. с нотариален акт № 64, том І, рег. № 3759, дело № 74/2000г. на нотариус Б. Я. с район на действие Софийски районен съд, с който А. К. В. и Е. П. В. продали на И. А. Г. собственият си придобит по време на брака недвижим имот - апартамент № 52, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вход А, етаж 11, състоящ се от три стаи, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ 94,96 кв. м, при съседи: стълбище, ап. № 51, двор и двор, заедно с избено помещение № 39 при граници: коридор, таван № 38 и коридор, като привиден на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
ОБЯВЯВА за нищожен предварителен договор да покупко -продажба на недвижим имот от 09.02.2001г. сключен между И. А. Г., А. К. В. и Е. П. В. на основание чл. 209 ЗЗД.
ОБЯВЯВА за нищожен договор от 02.04.2001г. за договорна ипотека върху недвижим имот, сключен с нотариален акт № 162, том І, рег. № 8494, дело № 174/2001г. на нотариус Б. Я. с районен на действие Софийски районен съд, учредена в полза на Ю. Б. Д. за обезпечаване на отпуснат кредит в полза на И. А. Г. на основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 686 от 08.04.2013г. по в. гр. дело № 3844/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 26.06.2012г. по гр. дело № 2333/2012г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска на А. К. В. и Е. П. В. против И. А. Г. и Ю. Б. Д. за обявяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека от 02.04.2001г., оформен с нотариален акт № 161, том. І, рег. № 8493, дело № 173/2001г. на нотариус Б. Я. с район на действие Софийски районен съд и прекратява производството по делото.
ОСЪЖДА И. А. Г. и Ю. Б. Д. да заплатят на А. К. В. и Е. П. В. съдебни разноски общо в размер на 999,72 лв.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ