3 Определение по ч.т.д.№ 826/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №924 София, 14.12. 2010 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети декември през две хиляди и десета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 826 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Г. Н. срещу Определение № 668 от 30.09.2010 год. по ч.гр.д.№ 696/2010 год. на Русенския окръжен съд с което е потвърдено определението от 07.07.2010 год. по гр.д.№ 1237/2010 год. на Русенския районен съд. С това определение е прекратено производството по предявения по реда и на основание чл.424 ГПК от А. Н. срещу “Б. Д. отрицателен установителен иск и е разпоредено връщането на исковата молба. За да прекрати производство, районният съд е приел, че искът по чл.424 ГПК предявен от Н. срещу “Б. Д. е недопустим. Районният съд се е позовал се е на това, че в качеството на длъжник (поръчител) по парично вземане, Н. не е депозирала възражение по реда и в срока на чл.414 ГПК, поради което искът по чл.424 ГПК е недопустим. Изложил е и допълнителният аргумент, че фактите и обстоятелствата на които се позовава Н. не са новооткрити. За потвърди крайния извод на първоинстанционния съд, съставът на РсОС подробно е мотивирал становището си относно това, които обстоятелства следва да се считат за новооткрити и кои доказателства имат характеристиката на нови по смисъла на чл.424 ал.1 ГПК. Счел е, че наведените от Н. факти и представените доказателства не са нови, поради което искът по чл.424 ГПК е недопустим. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 вр.чл.274 ал.3 ГПК, частната жалбоподателка се позовава на основание чл.чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на три обуславящи въпроса: 1./ Дали подаването на възражение по чл.414 ГПК от длъжника е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.424 ГПК; 2./ Дали невъзможността за снабдяване с нови писмени доказателства до изтичане на срока за възражение следва да се дължи на виновно поведение на длъжника и каква е формата на вината, ако е необходима такава или законодателят е имал предвид невъзможност за снабдяване с новите писмени доказателства по причини, които длъжникът е могъл да преодолее обективно; 3./ Какви доказателства има право да сочи и представя ищецът по чл.424 ГПК, за установяване на невъзможността си да се снабди с новите писмени доказателства? Дали тази невъзможност е въпрос по допустимостта или по основателността на иска по чл.424 ГПК? Следва ли съдът да събере всички посочени от ищеца доказателства и едва тогава да се произнесе по допустимостта на иска по чл.424 ГПК? Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о. отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК и с нея се иска касиране на акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Не е налице което и да е основанията за допускане на касационен контрол по отношение на първия от поставените въпроси, тъй като той няма качеството на обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Това е така, поради обстоятелството, че Русенският окръжен съд не се е позовал на депозирането на възражение, като процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.424 ГПК. Такова неправилно позоваване се съдържа в мотивите на районния съд, но то не е възприето от състава на въззивния съд и той не е основал становището си на него. Ако би било депозирано възражение от длъжника, в този случай спорно производство би се развило по иск на кредитора – чл.422 ГПК. Производството по чл.424 ГПК предполага наличието на влязла в сила заповед за изпълнението. Поради това и отрицателният установителен иск съдържа и някои от белезите на производство по отмяна. По отношение на другите два въпроса предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради което касационен контрол ще следва да бъде допуснат по отношение на тях и ВКС се произнесе и по основателността на частната касационна жалба. Както вече бе посочено, производството по отрицателния установителен иск е сходно с производството по отмяна по чл.240 ал.2 ГПК. В него не се поставя въпроса за вината и нейните форми, доколкото не се касае за наказателно производство. Приложим е критерият, валиден за другите отменителни производства свързани с релевирането на нови обстоятелства и представянето на нови доказателства – чл.240 ал.2 ГПК и чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Най-общо казано, това са обстоятелства, които не са били известни на страната и тя не е могла да узнае за тях при полагане на нормално дължимата грижа, както и да се снабди с доказателства за тях или с други доказателства за факти, нерелевирането на които не се дължи на собствената и небрежност. В случай, че с ИМ по чл.424 ал.1 ГПК се въвеждат новооткрити обстоятелства или се представят нови писмени доказателства от съществено значение за делото, страната следва обоснове по-късния момент на позоваването на тях. В този случай, дали действително доказателствата и обстоятелствата са нови, дали те са от съществено значение за делото и променят ли дължимостта на вземането, съдът дължи произнасяне с решението, а не с определение по чл.130 ГПК. В конкретния случай, обаче, преценката на въззивния съд по допустимостта на иска е правилна, тъй като, видно от съдържанието на ИМ, позоваване на нови обстоятелства и доказателства, характеризиращи специалния иск по чл.424 ал.1 ГПК липсват. В обстоятелствената част на ИМ, Н. се е позовала на обстоятелството, че е поръчител и на накърнено право по чл.147 ал.1 ГПК в качеството си на такъв. Доказателствата на които се е позовала и които съставляват приложение на ИМ – чл.127 ал.2 ГПК, са договорът за кредит и договорът за поръчителство от които произтича вземането и въз основа на които е издадена заповедта, както и призовките за доброволно и за принудително изпълнение. Т.е. правилна е преценката на съда, че представените доказателства и обстоятелствата на които се позовава Н. са извън характеристиките на специалния иск по чл.424 ал.1 ГПК, а установяване недължимост на вземането по общия исков ред – чл.124 ал.1 вр.чл.147 ал.1 ЗЗД е недопустим. Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на А. Г. Н. срещу Определение № 668 от 30.09.2010 год. по ч.гр.д.№ 696/2010 год. на Русенския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.