РЕШЕНИЕ № 50062 София, 12.07.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 12.06.2023 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1942 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „ГБС-Варна“ АД срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд. Ответникът „СК-Варна 2007“ ЕООД оспорва жалбата. Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното. Жалбоподателят е предявил искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Изложил е твърдения, че с договор, сключен на 01.11.2017 г. възложил на ответника изпълнението на строително-монтажни работи. Уговорените срокове за изпълнение не спазил. Освен това ответникът не изпълнил изобщо част от уговорените работи, за които бил получил предварително съответните суми, поради което с писмо от 06.07.2018 г. и с изтичане на определения в него срок договорът бил развален частично. С тези твърдения е обосновал исканията си за осъждане на ответника да му заплати уговорената неустойка за забава на основание неспазените срокове за изпълнената част от възложените работи в размер на 27 720 лв., както и авансово получените за неизпълнената част от работите сума в общ размер 22 557,62 лв. по 4 броя фактури, заедно със законната лихва. Произнасяйки се по подадената от ищеца жалба срещу първоинстанционното решение, с което предявените искове са били отхвърлени, въззивният съд е потвърдил решението. Крайния извод за неоснователност на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е основал върху съображенията, че съгласно договора началото на сроковете за изпълнение е било поставено в зависимост от поведението на ищеца-възложител, а именно осигуряването на машинните изкопи за съответните тела, материали, строителен инвентар и организация на работата. Приел е, че ищецът се е забавил при осигуряването на изкопите, като не се установяват датите на уведомяване на ответника за това и за осигуряването на съответните материали и организация. Този извод за недоказаност съдът е мотивирал със съображенията, че единствените доказателства в тази насока са три заповеди, съдържащи се в заповедната книга на строежа, които, като неподписани и своевременно оспорени от ответника частни свидетелстващи документи, нямат доказателствена сила спрямо последния, вкл. относно датата на съставянето си. Въз основа на това съдът е приел, че липсва забавено изпълнение от страна на ответника като условие за възникване на задължението за неустойка. По иска по чл. 55 ЗЗД въззивният съд е приел, че процесният договор не е развален поради отсъствие на твърдяното неизпълнение. Обсъждайки отнасящите се към спорната част от работите фактури, заключението на счетоводната експертиза и представените по делото двустранно подписани протоколи обр. 19 съдът е приел, че уговорената работа е била изцяло извършена от изпълнителя. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса, както и поддържаните във връзка с тях доводи и възражения. По посочения въпрос е установена последователна практика на ВКС, съгласно която въззивният съд е длъжен при постановяване на решението си да обсъди всички събрани доказателства, факти, доводи и възражения на страните, които са допустими и относими към предмета на въззивното производство в пределите по чл. 269 ГПК. От така установената практика в настоящия случай въззивният съд се е отклонил съгласно изложените по-нататък съображения. Основателни са оплакванията на жалбоподателя за липса на обсъждане на събраните относими доказателства в пълнота. Така извода за недоказаност на момента на осигуряване на предвидените машинни изкопи и др. въззивният съд е основал единствено върху заповедната книга, респ. върху констатацията за липса на доказателствена сила. По делото обаче още с исковата молба са представени актове обр. 19, подписани за ответника и неоспорени от същия, както и такива актове, представени от самия ответник с отговора на исковата молба. Съгласно същите са били изпълнени и приети без забележки СМР, както следва: - на К+2,55 на бл. „Б“ - на 28.12.2017 г.; - на К-0,05 на бл. „В“ - на 01.12.2017 г.; - на К-0,05 на бл. „Б“ - на 05.12.2017 г.; - на К+8,40 на бл. „В“ - на 29.01.2018 г.; - на К+11,20 на бл. „Б“ и бл. „В“ - 09.03.2018 г.; - на К+8,40 на бл. „Д“ - на 30.03.2018 г.; - на К-0,05 на бл. „Д“ и К+2,55 на бл. „В“ - на 18.12.2017 г.; - на К+5,60 на бл. „В“ - на 09.01.2018 г.; - на К+2,80 на бл. „Д“ - на 22.01.2018 г. Следователно тези писмени доказателства установяват, че по всяко от трите тела, предмет на договора, ответникът е бил изпълнил строителни работи към 05.12.2017 г. (бл. „Б“), 01.12.2017 г. (бл. „В“) и 18.12.2017 г. (бл. „Д“), което е достатъчно да обоснове извод, че ищецът е осигурил изискваните от него условия за започване на работата преди тези дати. При липсата на доказателства за точната, но очевидно по-ранна, дата на осигуряване на тези условия, не е налице пречка предвидените в договора срокове за изпълнение да бъдат определени според посочените дати като начален момент, едва след което да се установи наличието или липсата на забава. Същото се отнася и до мотивите на въззивното решение, относими към иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. При формиране на извода за доказано изпълнение въззивният съд се е позовал на осчетоводяването и плащането по фактурите, както и на заключението на счетоводната експертиза, приемайки, че съгласно установената практика на ВКС тези обстоятелства установяват възникването на задължението, без обаче между страните да е налице спор в тази насока (че ответникът е поел задължение за извършване на спорните работи, а ищецът е заплатил предварително възнаграждението за тях). Позовал се и на представените протоколи обр. 19, без обаче да извърши анализ на същите и да посочи кои точно СМР, твърдени от ищеца като неизпълнени, се установяват от тях. Не са взети предвид доводите на ищеца, както и представените от него доказателства в тяхна подкрепа, че същите работи са били изпълнени от трети лица, а именно представените договори с трети лица и свързаните с тях актове обр 19, и заключението на техническата експертиза. С оглед изложеното въззивното решение се явява постановено при съществено процесуално нарушение по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК и следва да бъде отменено. Липсата на обсъждане на значителна част от доказателствата и доводите на страните, довела до съществена непълнота на установената фактическа обстановка, както и наличието на неразгледано от двете инстанции евентуално възражение за прихващане, представляват пречка за решаване на спора по същество, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция от етапа на съдебното заседание. При новото разглеждане съдът следва да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства и доводи на страните, като в случай, че намери някой от исковете за изцяло или частично основателен, следва да се произнесе и по възражението за прихващане, както и по отговорността за разноските, направени в касационното производство. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № 28/28.05.2021 г. по т. д. № 139/2021 г. по описа на Варненски апелативен съд и връща делото за ново разглеждане. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: