Р Е Ш Е Н И Е № 367 София, 19 октомври 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Антоанета Данова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Даниел Луков при участието на секретар Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП В. И., като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 566/2023 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимата Е. Е. срещу въззивно решение № 145 от 25.04.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 243/2023г. по описа на същия съд. В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводи за нарушения при разглеждане на делото и при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав. Твърди се, че съдът в мотивите си не бил взел становище по претендираното нарушение на чл. 281, ал. 8 от НПК по отношение на свидетелите Б. и Н., чиито показания били единствените, въз основа на които почивала постановената осъдителна присъда. Твърди се, че съдът е допуснал нарушение по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, като не е обяснил защо има противоречие в показанията на разпитаните по делото свидетели. Настоява се, че присъдата и решението са постановени въз основа на предположения, тъй като по делото не било установено по категоричен начин кой е собственик на намерените наркотични вещества. Неправилно били игнорирани показанията на свидетелите Х. и М., дадени в хода на съдебното следствие, като не били изложени съображения защо на техните показания не следва да се дава вяра. В резултат на тези нарушения на процесуалните правила се твърди и допуснато нарушение на материалния закон. Претендира се и явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание, тъй като съдът не бил взел под внимание обстоятелството, че подсъдимата е жертва на наркотичните вещества, както и без внимание било оставено нейното тежко здравословно и социално положение, малолетното й дете, формираната зависимост и невисоката стойност и количество на наркотичните вещества. Настоява се за отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд, алтернативно се иска намаляне на размера на наложеното й наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Подсъдимата Е. не се явява пред касационната инстанция. Защитникът й адв. Т. Ч. поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 169 от 13.12.2022г. на Софийски градски съд, постановена по н.о.х.д. № 1136/2022г., подсъдимата Е. Е. е призната за виновна в извършването на две престъпления, съответно по чл. 354а, ал. 1, изр. първо, пр. 4, алт. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК е осъдена на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000лв. както и по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, за което, съгласно чл. 54 от НК, й е било наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000лв. На основание чл. 23 от НК на подсъдимата е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Предметът на престъплението е бил отнет в полза на държавата, като е било постановено неговото унищожаване. С присъдата подсъдимата Е. е осъдена да заплати направените по делото съответни разноски. По въззивна жалба от защитника на подсъдимата Е. адвокат Т. Ч., с въззивно решение № 145 от 25.04.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 243/2023г. по описа на същия съд, присъдата е била изменена, като извършените от подсъдимата престъпления са преквалифицирани в едно престъпление по чл. 354а, ал.1, пр. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и същата е оправдана да е извършила две отделни престъпления, като са били намалени и размера на наложеното й наказание лишаване от свобода от три години на една година и шест месеца на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, и определения изпитателен срок от пет години на три години. Било е отменено приложението на чл. 23 от НК, както и наложеното й наказание глоба. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. По отношение искането в касационната жалба за нарушение на материалния закон и процесуални нарушения, довели до осъждането на подсъдимата Е.. Оплакванията са напълно идентични с тези, релевирани с въззивната жалба пред апелативната инстанция. Същите са обсъдени и мотивирано отхвърлени от Софийския апелативен съд като неоснователни с аргументи, които настоящият състав на Върховния касационен съд споделя напълно. Преобладаващата част от съображенията на касатора, свързани с осъждането на подсъдимата Е., са насочени към оспорване на вече приетите по делото фактически констатации. Изложената от въззивния съд фактическа обстановка по случая, както и направените в тази връзка доказателствени изводи не подлежат на касационен контрол. Върховният касационен съд не разполага с правомощието да обсъжда и подлага на самостоятелен анализ събраните по делото доказателства, както и да променя фактите по делото, изключая случаите по чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, какъвто настоящият не е. Затова, изложените в жалбата доводи за необоснованост не могат да бъдат проверени – несъвместими са с въведените касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. На касационна проверка подлежат законосъобразното провеждане на правилата за събиране на доказателствата, тяхната правилна проверка и възприемане от съда, чийто акт се атакува. Начинът на излагане на мотивите трябва ясно да представи формираното от съдебния състав вътрешно убеждение по изложените доказателствени и правни изводи. Когато доказателственият анализ е извършен без съществени процесуални нарушения, а вътрешното съдийско убеждение е обективно, всестранно, пълно и логично – то изразява суверенната воля на съдебния състав и не подлежи на касационна намеса чрез изменение или отмяна на постановения съдебен акт. В рамките на аналитичната си дейност, Софийският апелативен съд не е допуснал превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, а е оценил последните според действителното им съдържание и значение. Не са игнорирани доказателства или доказателствени средства, обсъждането на които би довело до фактически изводи, различни от установените от въззивната инстанция. Аргументирано и в съответствие с доказателствените материали въззивният съд е отговорил на правените и пред него възражения от защитата на подсъдимата Е. относно претендираното нарушение по чл. 281, ал. 8 от НПК, свързано, според касатора, с ползване на показанията на свидетелите Б. и Н., депозирани от тях само на досъдебното производство. Въззивният съд е обсъдил това възражение и го е отхвърлил по съображения, които не е нужно да бъдат преповтаряни. В основата на осъдителната присъда и въззивното решение са били поставени показанията на всички разпитани по делото свидетели, включително М. и Х., а приложението на чл. 281 от НПК се е наложило по отношение на несъществени подробности по фактите, които след прочитане на дадените на досъдебното производство показания, свидетелите категорично са потвърдили в съдебната фаза на процеса. За разлика от собствения на касатора прочит на показанията на разпитаните по делото свидетели, ВКС не открива каквото и да било противоречие в техните показания, още повече съществено, а въззивният съд правилно е преценил, че установената от него фактическа обстановка е съответна на всички събрани по делото доказателствени източници, включително заключенията на експертите, писмените доказателства и протоколите за доброволно предаване и претърсване и изземване. Впрочем, по отношение на протоколът за доброволно предаване на наркотични вещества, защитата на подсъдимата незащитимо твърди, че не са събрани доказателства, подкрепящи доброволното предаване на наркотичните вещества от подсъдимата, както и че липсвала дактилоскопна експертиза, която да установи кой бил собственик на тези вещества. В мотивите към решението си съставът на апелативния съд е обсъдил и този протокол, като е прието, че свидетелите Б. и Н. лично са възприели действията на подсъдимата в сградата на полицейското управление, където тя доброволно е предала държаните от нея наркотични вещества. Що се касае до липсата на дактилоскопна експертиза, целяща да установи кой е собственик на наркотичните вещества, то за съставомерността на престъплението по чл. 354а от НК е от значение държането на забранените вещества, а не тяхната собственост (каквато изначално не може да има, тъй като се касае за вещества, забранени от закона). Съдът е извършил самостоятелен доказателствен анализ, в резултат на който е приел за безспорно установено както извършеното престъпление, така и неговото авторство в лицето на подсъдимата Е.. Касационната инстанция не съзира пропуски в аналитичната дейност на съда, които да рефлектират върху правилното и законосъобразно вземане на решение по вътрешно убеждение. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно, съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не се установяват пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимата е извършила инкриминираното деяние. Претендираното с жалбата нарушение на материалния закон е заявено като последица от допуснатите според защитата нарушения на процесуалните правила, рефлектиращи върху процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав. Все пак касационния съдебен състав намира, че при установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, материалния закон не е бил приложен правилно от въззивния съд, което предполага намесата на касационната инстанция служебно да отстрани допуснатото от САС нарушение на материалния закон, за да се гарантира точното и еднакво прилагане на закона от всички съдилища. Контролирания съд е приел от фактическа страна, че на инкриминираната дата в [населено място], чрез две деяния при условията на продължавано престъпление, в сградата на 5 РПУ – София и в дома си, без надлежно разрешително, държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества, като е квалифицирала това деяние под нормата на чл. 354а, ал. 1, пр. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. При тези факти законът не позволява престъпната дейност на подсъдимата Е. да бъде подведена и под нормата на чл. 26, ал. 1 от НК. Решаващият съд е следвало да съобрази, че се касае до престъпен състав с усложнена конструкция, визираща различни форми на изпълнителното деяние, които позволяват деецът да осъществи една или повече от тях за постигане на своята престъпна цел. Касае се за единна дейност, обхваната от едно решение и субективно отношение на дееца, свързана и цялостна, независимо от отделните прояви, включени в нея. В разглеждания случай поведението на подсъдимата Е. неправилно е квалифицирано във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК като продължавано престъпление. Като разграничителни критерии за обособяване на престъпната дейност на извършителя на две отделни деяния САС очевидно е приел различните осъществени от подсъдимата форми на изпълнителното деяние – държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества с общо тегло 13,45 грама и държане на останалото инкриминирано количество високорисково наркотично вещество, както и различните места, където са били намерени веществата - в обитаваното от подсъдимата жилище и предадените от нея в сградата на полицейското управление с протокол за доброволно предаване.. Когато фактите обуславят изводи за единство на решението, на целта, за относителна неизменност на обективните условия на извършване на престъплението, се касае до единно деяние. В разглеждания случай обстоятелствата, че подсъдимата е осъществила две различни форми на изпълнителното деяние, както и с оглед различното местонахождение на предмета на престъплението не дават основание за обособяване на няколко отделни самостоятелни деяния, респ. за квалификация на престъпната й дейност като продължавано престъпление. Това налага атакуваният съдебен акт да бъде изменен, като подсъдимата бъде частично оправдана по обвинението във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК - да е извършила престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК в условията на продължавано престъпление. Под никаква форма не могат да бъдат споделени твърденията в касационната жалба, че е налице допуснато нарушение на чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание. На първо място, напълно споделими са изводите на Софийския апелативен съд, че не е необходимо подсъдимата Е. да бъде откъсвана от естествената си среда и спрямо нея да бъде постановявано ефективно осъждане. Законосъобразно е констатирано наличието на формалните предпоставки за прилагането на чл. 66, ал. 1 от НК и е правилна преценката за това, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наказанието от подсъдимата. Този извод на съда е направен на плоскостта на генералната и най-вече на специалната превенция, която е водеща при решаване на въпроса за отлагане изтърпяването на наложено наказание. Преценката дали изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода следва да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК не е в зависимост от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а е изцяло насочена към постигане на целите на наказанието. В допълнение, изпитателният срок сам по себе си също осъществява предупредителна и възпираща функция спрямо дееца. На следващо място САС е приел, че наказанието на подсъдимата за извършеното от нея престъпление следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко. Като такива САС е ценил всички изложени от касационния жалбоподател в неговата жалба до ВКС обстоятелства, а именно влошеното здравословно състояние на подсъдимата и малолетното й дете, тежкото й семейно и социално положение, невисоката стойност и количество на наркотичните вещества, както и формираната у нея зависимост към тях. Отчитайки всички тези факти, решаващият съд е намалил размера на наложеното на подсъдимата наказание от три години на една година и шест месеца лишаване от свобода. Липсват обстоятелства, които да са останали извън вниманието на въззивния съд и които да обуславят допълнително смекчаване на наложеното на подсъдимата наказание. В заключение - крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към решението си апелативният съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата на подсъдимата и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Съдът е изложил съображенията си по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Направената корекция на правната квалификация на деянието е без значение за наказуемостта на подсъдимата и не се отразява върху наказателноправното й положение в насока допълнително смекчаване на наложеното й наказание. С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да измени атакувания съдебен акт на САС, като оправдае подсъдимата Е. по обвинението да е извършила инкриминираното престъпление във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 145 от 25.04.2023г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 243/2023г. по описа на същия съд, като оправдава подсъдимата Е. Г. Е. по обвинението да е извършила престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК в условията на продължавано престъпление във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: