3 Решение на Върховен касационен съд III г.о РЕШЕНИЕ №133 С., 28.05. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести април, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 664 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], чрез пълномощниците му адв. Н. Х. Ц. и адв. С. Х. П., и двамата от АК-В., против въззивно решение № 170 от 07.12.2009 г., постановено по в.гр.д. № 422 по описа за 2009 г. на Варненския апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 656 от 18.05.2009 г. по гр.д. № 2270/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е уважен предявеният от Д. Д. Д. от [населено място], В. област, срещу [фирма], иск с правно основание чл. 200 КТ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от претърпяна трудова злополука в размер на 6039,86 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и в частта, с която е уважен предявеният от Д. Д. Д. срещу [фирма], иск с правно основание чл. £00 КТ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 23.04.2004 г. в размер на 34587,78 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Ответникът по касационната жалба Д. Д. Д., чрез пълномощника си адв. М. Д. от АК-В. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], не изразява становище по нея. Третото лице помагач С. С. Д. от [населено място], не изразява становище по касационната жалба. С определение № 1252 от 22.12.2010 г. по дедото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на оюнование чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос от значение за изхода на делото, а именно - с какъв давностен срок се погасяват вземанията за лихви върху обезщетения за вреди от непозволено увреждане, и по-конкретно за началния момент на дължимата лихва в този случай. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е присъдил на ищеца Д. Д. обезщетения за причинените му имуществени вреди в размер на 6039,86 лв. и неимуществени вреди в размер на 34 587,78 лв., в резултат на претърпяна от него трудова злополука на 23.04.2004 г. Присъдил е и законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на деликта. Съдът е приел, че на 23.04.2004 г. ищецът е претърпял трудова злополука, в резултат на която получил тежки травматични увреждания, довели до пълна загуба на трудоспособност и пожизнено инвалидизиране като причинените му болки и страдания, предвид критерия за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, ще бъдат възмездени със сумата 60 000 лв., но като е отчел обстоятелството, че за злополуката пострадалият има принос в размер на 25 % и съгласно чл. 200, ал. 3 !КТ от дължимото обезщетение следва да се приспаднат сумите, крито са му платени за обезщетения и/или пенсии по общественото осигуряване в размер на 9 508,22 лв., както и сумите, платени от работодателя като обезщетение по болест и разходи за лечение в общ размер от 904 лв., то остава дължима сумата от 34 587,78 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликта. Върху тази сума е оплаквания за на материалния закон както и че е присъдена законната лихва, считано от 24.04.201)4 г., датата на трудовата злополука до окончателното й изплащане. В. решение не е допуснато до касационен контрол по отношение на исковете по чл. 200 КТ относно присъдените обезщетения/главници/ за причинените на пострадалия Д. имуществени и неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука. В касационната жалба са изложени постановяване на решението в нарушени относно началния момент на законната лихва] присъдена такава извън тригодишния давностен срок, във връзка с което е направено своевременно възражение от ответника-касатор. По поставения материалноправен въпрос, с какъв давностен срок се погасяват вземанията за лихви върху обезщетения за вреди от непозволено увреждане, в частност при трудова злополука, както и за началния момент на дължимата лихва в този ^случай, е налице трайна съдебна практика, съдържаща се и в представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни решения на състави на ВКС, съгласно която вземането на ищеца за вреди - имуществени и неимуществени става изискуемо от деня н^ настъпване на събитието - чл. 114, ал. 3 ЗЗД. Причинителят на вЬедата, съответно работодателят, отговарящ обективно за настъпилите увреждания, е изпаднал в забава и без покана - чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а давността е започнала да тече от деня на настъпване на злополуката, както по отношение на обезщетението за вреди от деликтд, така и спрямо лихвите за забава върху това обезщетение. Вземанията за лихви обаче се погасяват с различен срок от този за главното вземане - в тригодишен срок съгласно чл. 111, ал. 1, б."в" ЗЗД, т.е. началният момент на дължимата лихва за забава върху обезщетението за вреди от трудова злополука е от деня на настъпване на събитието, а вземанията за лихви върху това обезщетение се погасяват с тригодишен давностен срок, считано от този момент В случая претърпяната трудовата злополука от ищеца Д. Д. е настъпила на 23.04.2004 г., исковата му молба е подадена на 17.10.2008 г. с вх. № 40667 на Варненския окръжен съд, поради което вземането му за лихви върху вреди от трудовата злополука, за периода от 17.10.2005 г., е погасено по давност. С обжалваното решение въззивният съд е присъдил законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от трудовата злополука, считано от датата на събитието 23.04.2004 г., като е приел, че направеното възражение за погасяване по давност на това вземане, е неоснователно. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение намира, че в частта му, в която е допуснато до касационен контрол, въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, което налага решаване на спора по същество от настоящата инстанция относно претенцията за мораторна лихва. за настъпилите 84, ал. 3 ЗЗД/. В На настъпване на Вземането на ищеца за вреди от трудовата злополука е станало изискуемо от деня на настъпване на събитието - 23.04.2004 г. като работодателят, отговарящ обективно увреждания е изпаднал в забава и без покана/чл случая давността е започнала да тече от деня злополуката, както по отношение на обезщетението за вреди, така и спрямо лихвите за забава върху това обезщетение. (Съгласно чл. 111, б."в" ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с три годишна давност. Ответното дружество/касатор/ е направило възражение за изтекла погасителна давност за част от вземането за лихви още пред първоинстанционния съд. Искът е предявен на 17.10.2008 г. Ищецът има право на мораторна лихва върху главницата, тъй като давността тече от всеки ден на забавата, но не за целия период, а за последните три години преди предявяването на иска - т.е. от 17.10.2005 г. до предявяването на иска - 17.10.2008 г. По изложените съображения, въззивнот|о решение следва да се отмени в частта, с която е присъдена законна лихва върху присъденото обезщетение на пострадалия Д. за причинените му неимуществени вреди в резултат на претърпяна от него на 23.04.2004 г. трудова злополука, за периода от 23.04.2004 г. до 17.10.2004 г. и в тази част този иск се отхвърли, тъй като вземането е погасено по давност. При този изход на делото, на каса|гора следва да се присъдят разноски по делото за всички инстанции в размер на 200 лв., изчислени съобразно уважената част на жалбата. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 170 от 07.12.2009 г., постановено по в.гр.д. № 422 по описа за 2009 г|. на Варненския апелативен съд, в частта му, с която е присъдена законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 34 587,78 лв., присъдено на Д. Д. Д., за периода от 23.04.2004 г. до 17.10.2005 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Д. Д. от [населено място], В. област, против „С." Ес|оД гр. В., за присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 34 587,78 лв., претърпени от Д. Д. Д. в резултат на трудоЬа злополука, за периода от 23.04.2004 г. до 17.10.2005 г. ОСЪЖДА Д. Д. Д. от [населено място], В. област да заплати на „С." Е. гр. В. направените по делото разноски в размер на 200/двеста/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: