1 Р Е Ш Е Н И Е № 670 гр. София, 27.12.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 26 октомври през 2010 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1728/09 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждането на касационната жалба на О. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд С. /ОС/ по гр.д. №312/09 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че тълкуването е необходимо за разкриване на точното съдържание и смисъл на разпоредбата на чл.269 от ГПК, вр. с чл.262, ал.1 и чл.260, ал.1,т.3 от ГПК. Разпоредбата е нова, критикувана в теорията като двусмислена, липсва установена практика по прилагането й. Затова въпросът за смисъла й, а оттам и за характера на въззивното производство по новия ГПК – ограничен ли е въззивният съд в решаващата си дейност от изложените в жалбата оплаквания за неправилност, които следва да са конкретно и мотивирано посочени или остава инстанция по същество в обжалваната част и при бланкетна жалба, в която порокът на първоинстанционното решение е само указан /заявен с обжалването/ – чл.260, ал.1,т.3 от ГПК, е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Д. Х. не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С обжалваното въззивно решение са уважени предявените от Д. Х. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ. Уволнението на ищцата от длъжност „фондохранител” при ответника, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ е признато за незаконно и отменено. Въззивният съд е приел, че не следва да излага собствени изводи по съществото на спора в обжалваната част, тъй като въззивникът О. К. не е изложил конкретни основания за въззивно обжалване, по които съдът да се произнесе, във връзка с общото й твърдение за неправилност на първоинстанционното решение поради материална незаконосъобразност. Затова и като е намерил, че не са нарушени императивни материалноправни норми от публичен ред / трудовият спор е между два частноправни субекта, засяга единствено техните интереси и позволява уреждане на споровете им по тяхна воля/ въззивният съд е потвърдил решението в обжалваната от О.та част. С новия ГПК характерът на въззивната инстанция като съд по същество се запазва, но при ограничен въззив / ограничения при събирането на доказателства, а съгл. чл.269 от ГПК - и в проверката за правилността на решението до посоченото от въззивника/. На осн. чл.260, т.3 от ГПК въззивната жалба съдържа „указание в какво се състои порочността на обжалваното решение”. Съобразно - по арг., от чл.262, ал.1 от ГПК въззивната жалба не се оставя без движение /респ. не се връща/, ако не съдържа указание за порочността на първоинстанционното решение по чл.260,т.3. С това законодателно е възприето корективното тълкуване на чл.198, б.”в”, 199 и чл.200 от ГПК, постановено с ТР №1/01 г., т.4. То обаче е дадено за уредения в ГПК, отм. пълен въззив – без ограничения в събирането на доказателства от въззивния съд и на произнасянето му до посочените в жалбата оплаквания. В ТР №1/01 г. е прието, че за валидността и допустимостта на обжалваното решение въззивният съд следи и служебно; при проверка правилността на решението на първоинст. съд, въззивният не е обвързан от оплакванията в жалбата, а разглежда спора по същество, без да изхожда единствено от наведените от въззивника основания за порочност на обжалваното решение. На осн. чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси / т.е. – по правилността/, той е ограничен от посоченото в жалбата. Така изрично е проведена разлика с приетото в ТР №1/01 г. и ГПК, отм., за пълна проверка на правилността на първоинст. решение. Синхронизиране на двете части на уредбата по новия ГПК - съдържанието на жалбата и нередовностите й по отменената уредба, с новелата на чл.269, изр. второ от ГПК, за което касаторът настоява може да се извърши от законодателя. Въпрос на законодателна преценка е да се изостави възприетото сега с чл.262, ал.1 от ГПК разрешение, като съответно на пълния въззив и указването на порока на първоинст. решение във въззивната жалба се въведе като част от необходимото за редовността й съдържание /т.е. да се „съживи” с аналогична разпоредба „мъртвата” след тълкуването й с ТР№1/01 г. на чл.199, ал.3, вр. с чл.198, ал.1, б.”в” от ГПК, отм./, при ограничената до посоченото в жалбата проверка на въззивния съд за правилността на първоинст. решение. Констатираната разлика с въззивното обжалване по ГПК отм., при несъмнено запазения и с новия ГПК характер на въззивната инстанция като такава по същество, води до извод, че при въззивното обжалване по новия ГПК порокът следва да е указан чрез посочване в какво се изразява, за да извърши въззивният съд проверка за правилността на първоинст. решение до посоченото; за това, което не е посочено ефектът на първоинст. решение се запазва. Ако не съдържа конкретно указание за порочността на първоинст. решение, жалбата е допустима и се разглежда, но въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на първоинст. решение, а следва да го потвърди /чл.271 и чл.272 от ГПК/. В този смисъл са решение по гр.д. №759/09 г. на ВКС, четвърто г.о., по чл.290 от ГПК и опр.№532/09 г. на четвърто г.о... Посочването може да е с пр. квалификация на порока и / или с конкретни доводи и твърдения по спора в зависимост от приетото в обжалваното първоинст. решение, като въззивникът може да иска във връзка с това и събиране на доказателства – нови, при съобразяване с ограничението за събирането им или недопуснати поради проц. нарушение на първата инстанция. В случая това е направено- посочено е, че първоинст. решение е материално незаконосъобразно, направен е и довод по съществото на спора с твърдението, че изпълняваната от ищцата тр. функция е преминала към друга длъжност при ответника - уредник, за което са поискани и доказателства. Този довод въззивният съд, макар да е отказал събирането на доказателствата , е следвало да обсъди в решението си. Въззивният съд независимо от посоченото в жалбата следи за спазването на императивни материалноправни норми в обжалваната част – ТР №1/01, т.10, опр. №687/09 г. ВКС, ТК, І-во т.о. Императивните материалноправни норми са установени в обществен интерес, който не винаги се отъждествява с интереса на държавата като субект на частното право – напр.закрила на правната сигурност, на определени права и пр.. Характерно за тези норми е, че адресатите са обвързани да ги спазват, без да имат възможността да допускат никакво отклонение от тях. Въззивното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствени правила – чл.269 от ГПК и следва да се отмени като неправилно изцяло. Делото трябва да се върне на същия съд за произнасяне за правилността на първоинст. решение, като се разгледа и посоченото във въззивната жалба на О.та – материална незаконосъобразност на решението след преценка за предпоставките на законоустановеното основание по чл.328, ал.1,т.2,пр.2 от КТ, и конкретно - съществувала ли е тр. функция / длъжността/ на ищцата като отделна щатна бройка към уволнението. Поради изложеното и на осн. чл.293 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на С. окръжен съд от 22.07.09 г. по гр.д. №312/09 г.. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: