Р Е Ш Е Н И Е № 83 гр. София, 06.07.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изсуша докладваното от съдия Колева КНД № 297/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 вр. чл. 422, ал.1, т. 4 НПК. Образувано е по искане за възобновяване, депозирано от осъдените лица М. Б. С., П. Й. С. и Т. С. К., с което твърдят, че с окончателно решение от 27.02.2020 г. Европейският съд по правата на човека по делото „Стойков срещу България“ по жалба 32723/12 е установил нарушение на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Претендират, че са били осъдени единствено на базата на обясненията на М. С., дадени в хода на досъдебното производство след като бил изтезаван. Твърдят, че експертизите по делото не ги уличават като участници в престъплението; че свидетелите К. и П. П. не установяват съпричастността им в деянието; навеждат доводи, свързани с протоколите за оглед, с приобщените по делото справки от мобилните оператори, свързани с трафичните данни и веществените доказателствени средства. В искането се претендира възобновяване на НОХД № 748/2009 г. на окръжен съд – Стара Загора; изключване на материали, свързани с изтезанието на С., връщане на делото във фазата на досъдебното производство, посочване на доказателствата, които обосновават виновността на искателите и спиране изпълнението на присъдата. В съдебно заседание служебните защитници на молителите пледират за възобновяване на производството, отмяна на постановената присъда и посочване на стадия, от който да започне разглеждането на делото. Осъдените лица поддържат депозираната от тях молба и искат делото да бъде възобновено. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и че производството по делото не следва да бъде възобновявано, т. к. решението на Европейския съд по правата на човека няма съществено значение за националното наказателно дело. Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 131 от 15.05.2010 г., постановена по НОХД № 748/2009 г. Старозагорският окръжен съд е признал П. Й. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК като му наложил наказание „доживотен затвор“. Със същата присъда П. С. е признат за невиновен за част от сумата както и по обвинението деянието да е извършено при условията на чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК. С цитирания акт П. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо най-тежко наказание „доживотен затвор“ като е постановено то да се изтърпи при първоначален „специален“ режим. С посочената присъда за виновен е признат и М. Б. С. за деяние по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК като му е наложено наказание шестнадесет години и шест месеца лишаване от свобода и е оправдан за част от сумата, предмет на обвинението. С цитираният съдебен акт С. е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода за деяние по чл. 339, ал. 1 НК. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо наказание от шестнадесет години и шест месеца лишаване от свобода. С присъдата Т. С. К. е осъден на осемнадесет години и шест месеца лишаване от свобода за деяние по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, оправдан за част от сумата, предмет на обвинението и е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е наложено едно общо най-тежко наказание от осемнадесет години и шест месеца лишаване от свобода. На осъдените са възложени направените по делото разноски. Налично е и произнасяне с веществените доказателства. Първоинстанционният съдебен акт бил потвърден от апелативен съд – Пловдив. С решение № 414 от 17.11.2011 г. на ВКС решението на апелативен съд – Пловдив било оставено в сила. С решение на Европейския съд по правата на човека от 27.02.2020 г. по делото „Стойков срещу България“, жалба № 32723/12 е констатирано нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Искането за възобновяване е допустимо. Решението по делото е станало окончателно на 27.02.2020 г., а искането за възобновяване е направено на 09.04.2020 г. Разгледано по същество, то е основателно. Предпоставките за уважаване на искането за възобновяване са постановено решение от Европейския съд по правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията и то да има съществено значение за националното наказателно дело. С решението по делото „Стойков срещу България“ съдът в Страсбург е установил нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, т. к. в решението е признато, че осъденият М. С. е бил малтретиран на 26.02.2009 г., което е нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Насилието, упражнено върху М. С. по делото, е повлияло на решението му да направи самопризнание пред съдия, което означава, че това самопризнание е било изтръгнато чрез изтезание. Наред с това, съдът в Страсбург е посочил, че самопризнанието е разгледано като валидно доказателство от националните съдилища и че това прави автоматично наказателното производство несправедливо по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията. Европейският съд подчертава, че използването на доказателства в нарушение на чл. 3 от Конвенцията винаги поставя сериозни въпроси относно справедливостта на такова производство. Следователно, налице е решение на Европейския съд по правата на човека, с което е констатирано нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Несъмнено е и че съдът в Страсбург е приел, че насилието, упражнено върху М. С. по наказателното дело, е повлияло на решението му да направи самопризнания, които са ценени като доказателствено средство в наказателния процес, воден срещу него и други лица в Р България. Безспорно е, че обясненията на обвиняемия респ. подсъдимия в наказателния процес са важен доказателствен източник. С обясненията обвиняемият респ. подсъдимият дава сведения за собственото си поведение, но често дава такива и за поведението на трети лица. Затова те следва много внимателно да бъдат обсъдени и преценени. В теорията и в практиката всякога се е приемало, че „обясненията на обвиняемия не са никакви доказателствени средства, когато са изтръгнати с принуда, заплашвания или други непозволени средства. Такива обяснения не могат да служат за източник на доказателства, въз основа на които да се правят изводи по въпросите, подлежащи на решаване в процеса.“ /П., С. „Наказателен процес на народна република България“, 1989 г., стр. 328/ В коментирания случай, самопризнанията на С., направени пред съдия в хода на досъдебното производство, са били поставени от решаващите съдилища в основата на постановената присъда. С това е изпълнено и второто условие за допускане на възобновяването, а именно – нарушението, констатирано от Европейския съд по правата на човека е от съществено значение за националното наказателно дело. Съдът в Страсбург освен това е отбелязал, че чл. 422 НПК допуска възможността за възобновяване на наказателното производство, когато е установено нарушение на Конвенцията, което има съществено значение за делото. При горните фактически констатации, настоящият състав намира, че са налице основанията на чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК за възобновяване на наказателното производство, водено срещу М. Б. С., П. Й. С. и Т. С. К., поради което искането за възобновяване на наказателно дело № 1874/2011 г. по описа на ВКС следва да бъде уважено. Решенията на касационния състав и на апелативния съд следва да бъдат отменени и делото да бъде върнато за ново разглеждане на апелативен съд – Пловдив като при новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени указанията, дадени в решението на съда в Страсбург. Там следва да намерят място отговорите на всички възражения на искателите отправени по същество на делото до този състав. От друга страна, няма как да бъде удовлетворено искането на молителите за връщане на делото в неговата досъдебна фаза, защото те са участвали лично в целия воден срещу тях процес от една страна, а от друга и поради ограничението в чл. 354, ал. 3 НПК, който не позволява връщане на делото за ново разглеждане освен на първата или въззивната инстанция. По отношение искането за спиране изпълнение на наказанието, направено и от трите осъдени лица, е нужно да се посочи, че по него съдът следва да се произнесе преди произнасянето по същество. В настоящия случай това не е направено предвид близката дата на разглеждане на делото по същество от касационния състав. Делото е образувано пред Върховния касационен съд на 13.05.2020 г. Наред с това, след като съдът възобновява производството по делото, няма как да бъде спряно изпълнението на наказанията, наложени на искателите, защото съдът вече се е произнесъл по същество на спора. Може да се спре изпълнението на наложено наказание, което се изтърпява към момента, а в обсъжданата ситуация е възстановена висящността на процеса. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 6 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА като ОТМЕНЯ решение № 414/17.11.2011 г. по НД № 1874/2011 г. по описа на ВКС, I н. о. ОТМЕНЯ решение № 49 от 21.04.2011 г. по ВНОХД № 329/2010 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.