1 Р Е Ш Е Н И Е № 337 София, 18 юли 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1550/2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по протест на Окръжна прокуратура-Велико Търново, срещу присъда от 24.02.2011г. на ОС-Велико Търново, постановена по внохд № 671/10г. В протеста се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а именно нарушение на материалния закон, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста и моли за неговото уважаване. Защитата на подсъдимия, пледира за отхвърляне на протеста и потвърждаване на въззивната присъда, която намира за правилна, законосъобразна и постановена при всестранно изследване на доказателствата. Подсъдимият К. М., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК, намери следното: С присъда № 138 от 21.10.2010г., постановена по нохд №853/10г., РС – гр. Велико Търново е признал подсъдимия К. К. М. за виновен в това, че за периода от 2000г. до 17.02.2010г. в дома си в [населено място], държал 3 бр. огнестрелни оръжия , както и боеприпаси:13бр. ловни патрони, 32 бр. патрони „Б.”, без да има надлежно разрешение за това, поради което и на основание чл.339, ал.1 от НК, чл.54 от НК и чл.2, ал.2 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като го е оправдал за държане на 8 бр. патрони кал. 9мм, 5 бр. кал.8 мм и до 36 бр. „Б.”. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодни разноски. С въззивна присъда № 48 от 24.02.2011г., постановена по внохд № 671/10г., Окръжен съд-Велико Търново е отменил първоинстанционната присъда и на основание чл.9, ал.2 от НК е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по обвинението по чл.339, ал.1 от НК. Първоинстанционната присъда е отменена в частта досежно разноските и потвърдена в останалата част Касационният протест е допустим и основателен. Въззивната инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, установена от първостепенния съд, след което е направила самостоятелен анализ на доказателствата и е достигнала до различни правни изводи, приемайки, че осъщественото от подсъдимия деяние е малозначително. Именно във връзка с правните изводи и по-точно относно приложението на чл.9, ал.2 от НК са възраженията, които се правят от прокуратурата. По начало деянията, които осъществяват указаните в състава признаци, са именно общественоопасните прояви, които съответната правна норма защитава.По изключение обаче е възможно дадено деяние само привидно да съдържа признаците на даден състав, без в действителност да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните условия то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или засягането да бъде съвсем незначително.Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, като и в двата случая деянието се явява малозначително. В тази връзка от значение е характерът на обекта на посегателство и степента, в която той може да бъде засегнат, както и характерът на конкретното деяние с оглед на конкретната възможност, която то създава за определено засягане на този обект. В настоящият казус , въззивният съд в принципен аспект е възприел правилен подход за оценка на малозначителността, като е изразил становище, че “малозначителността по смисъла на чл.9, ал.2 от НК се извежда от съвкупната преценка на различните елементи на деянието и тяхното специфично проявление в конкретните обстоятелства”.Независимо от вярната позиция, съдът е разсъждавал и изложил просторни аргументи, които могат да бъдат групиране в две категории и по съществото си не обуславят малозначителност на деянието.Едната група касае мотивите и подбудите за извършване на деянието, а другата личността на подсъдимия. И двете групи обстоятелства не могат да бъдат водещи в преценката за малозначителността на деянието.Съдът изцяло е игнорирал предмета на престъплението, който освен количествен измерител има и качествени характеристики. В случая става въпрос за държане както на огнестрелни оръжия-една карабина и две пушки помпи, годни за използване по предназначението им, така и на не малко количество боеприпаси-общо 45 бр. различни по калибър патрони.Начинът по които оръжията и боеприпасите са били съхранявани сочи на съзнателна дейност от страна на подсъдимия по държане на незаконно оръжие.Абсолютно неубедителен е изводът на съда, че намирането им под матраците на леглата, завити в чували показва, че подсъдимият е бил забравил за тях.Характеристиките на оръжията и боеприпасите не могат да бъдат омаловажени от данните за личността, които в случая не са пряко относими към предмета на престъплението.Отчетените мотиви и подбуди за извършване на деянието, както и всички данни, определящи подсъдимия като личност с ниска степен на обществена опасност са обстоятелства, които биха могли да бъдат отчетени при преценката по чл.9, ал.2 от НК, но в конкретният случай не могат да обусловят нито една от двете хипотези по този текст. Също така, следва да се обърне внимание на въззивната инстанция, че малозначителността на деянието по никакъв начин не може да се обвързва с допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателствата, водещи до тяхната негодност. С оглед на горното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че атакуваната присъда подлежи на отмяна, като делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане, при което следва правилно да бъде приложен материалният закон. Водим от горното и на основание чл.354 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 48 от 24.02.2011г., постановена по внохд № 671/10г. по описа на ОС-гр. Велико Търново ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Велико Търново, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: