Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 296                                        София, 16 юли  2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и девета година, в състав:                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов                                                                                Фиданка Пенева     при секретар Кристина Павлова и с участието на прокурор от ВКП – Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 293/09 година   Производството е образувано по касационен протест на прокурор от САП срещу въззивно решение № 55/13.04.2009 година постановено по в н о х д № 1214/2008 година, с което е потвърдена присъдата на СГС от 24.10.2008 година по н о х д № 2401/2007 година. Освен с протест, касационната инстанция е сезирана и с жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци – М. и Ф. Т. , с искане за отмяна на въззивното решение по основанието за допуснато нарушение на материалния закон. От съдържанието на протеста се извеждат две касационни основания: - за допуснато нарушение на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение /чл. 14, ал. 1 НПК/ и недостатъчна активност от с. на съда за разкриване на обективната истина /чл. 13 ал. 1 НПК/ и двете с доводи в подкрепа на основанието по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК - допуснато нарушение на материалния закон, именно поради тези съществени процесуални нарушения. Направено е искане да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане, с указания за правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения и искания. Пред третата инстанция, подсъдимия С, редовно призован, не се явява. Защитникът му, адвокат С от САК, пледира протестът и жалбата да се оставят без уважение, а въззивното решение в сила, тъй като по делото правилно е установено, че ударът е бил непредотвратим. Не се явяват частните обвинители и техния п. , също редовно призовани. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:   Протестът и касационната жалба са основателни.   С цитираната присъда, състав на Софийски градски съд е признал подсъдимия С за невиновен в това, на 13.02.2007 година, в гр. С., при управление на МПС, да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20 ал. 1 и 2 и чл. 5 ал. 2,т. 1 ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на Ф. М. Т. – прест. по чл. 343 ал. 1, б. „в” НК и го оправдал по това обвинение. Въззивният съд потвърдил тази присъда. Законосъобразността на въззивното решение се оспорва първо от гледна точка на задължението на съда да проявява процесуална активност при събиране на доказателствата, необходими за изясняване на обективната истина. Тази теза намира опора в данните по делото. Още пред първостепенния съд прокурорът е направил искане за допълване на медико-автотехническата експертиза по повод твърдението на единия от експертите в предходно съдебно заседание, че водачът е имал видимост в ляво – 25 метра, т. е. когато пострадалата е стъпила на пътното платно. Съдът я е отхвърлил, с аргументи, неотносими към предмета на спора – в градски условия дългите светлини не са разрешени. Съдът не е съобразил, че прокурорът е поставил въпрос само в хипотеза на осветяване от къси светлини, нещо напълно резонно, с оглед приетите факти за осъществяване на деянието от обективно с. /вж. л. 85 с.п-во, І инст./ Настоящият състав намира, че неправилно съдилищата са отказали да възложат задача на експертите по техническата част, да изготвят нова скица на мястото на престъплението. Безспорно е, че произшествието не е и не би могло да бъде запазено, но една точна скица, с точния брой на лентите за движение и отразяване на местата за правомерно движение на пресичащите кръстовището пешеходци ще внесе много повече яснота, както за решаващия съд, така и за страните и за разпитваните свидетели, които би следвало да дават показания, не описателно и приблизително, а точно по предоставената им скица в съдебното заседание. Няма пречка върху новата скица да се наложат данните и разстоянията от първата, непълна и неточна и така да се стигне до повече яснота по случая. Освен това, съдилищата не са направили логическа връзка между спорния и решаващ за изхода на делото въпрос – на какъв светофар е тръгнал подсъдимия и на какъв се е движела пострадалата и показанията които е дала св. Г вж целия абзац четвърти от л. 83 – протокол от с.з. от 14.07.2008 година, който започва с думите „Точно в момента, когато стъпих на тротоара….” Вещите лица и съдът следва много внимателно да изследвате параметрите на разстоянията и времето които е дала тази свидетелка. Във връзка с това, настоящият състав намира, че при новото разглеждане на делото, съставът следва да направи нова оценка на досегашните заключения на експертите, от гледна точка на тяхната обективност. Те са били длъжни при последното си заключение да анализират и посочения пасаж от показанията на св. Г, а не са го сторили. Освен изложеното и извън посоченото в жалбата и протеста, касационният съд констатира допуснато съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните – незаконен състав – чл. 348 ал. 3, т. 3 НПК. Съгласно чл. 327 ал. 1 НПК, допускането на исканите доказателства се решава в закрито заседание от състава на съда, който ще разгледа делото. В случая, съставът на въззивния съд постановил определението по този текст от НПК е различен от този, който е разгледал делото. Това и изложеното в предходните пунктове, налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което да се изпълнят указанията по отстраняване на констатираните от ВКС процесуални нарушения. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 55/13.04.2009 година на Софийски апелативен съд по в н о х д № 1214/2008 година по описа на същия съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от нов състав, от стадия „допускане на доказателства”.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: