Р Е Ш Е Н И Е № 372/2013 София, 17.03.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 3731 по описа за 2013 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 1017/29.07.2013 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на [фирма],представлявано от изп.директор В.Н. против въззивно решение № 97 от 05.03.2013 год.,постановено по гр.д.№ 34/2013 год. по описа на Врачански окръжен съд,с което е отменено решение № 213 от 23.11.2012 год.по гр.д.№ 982/2012 год. на Козлодуйски районен съд и са уважени предявените от С. К. М. обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 , т.3 и т.4 КТ,чл.225,ал.1 КТ и чл.221,ал.2 КТ. Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото материално правни въпроси : обуславя ли неправилната квалификация на извършеното нарушение в заповедта за уволнение неговата незаконност или от значение е излагането на фактическото основание за уволнение ; относно критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл.189,ал.1 КТ и задължението на съда да извърши съдебен контрол за тяхното изпълнение ; относно необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание,с оглед изискванията на чл.195,ал.1 КТ; относно приложението на чл.126,т.2 КТ. Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение , намира по поставените въпроси следното: Отговорът на поставените въпроси следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, опредметена в множеството решения по чл.290 ГПК. По първия от поставените въпроси - обуславя ли неправилната квалификация на извършеното нарушение в заповедта за уволнение неговата незаконност или от значение е излагането на фактическото основание за уволнение в решение № 464/26.05.2010 г. по гр.д.№ 1310/2009 г., ІV г.о.ВКС; решение № 58/13.03.2012 г. по гр.д.№ 304/2011 г., ІV г.о. ВКС е прието, че неправилната правна квалификация, дадена от работодателя в заповедта за дисциплинарно уволнение, не се отразява върху законността на уволнението ,защото предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания изложени в заповедта за уволнение,т.е.доказване на осъществените от работника или служителя подробно описани в заповедта нарушения. По въпроса за необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание с оглед изискванията на чл.195, ал.1 КТ,Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 304/02.07.2010 г. по гр.д.№ 723/2009 г., ІV г.о., решение № 201/17.03.2010 г. по гр.д.№ 38/2009 г., ІV г.о.и др., а именно- разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.195, ал.1 КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това този принцип се отнася и до страните в гражданския процес. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае до задължително спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието.По въпроса за критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл.189, ал.1 КТ и задължението на съда да извърши съдебен контрол за тяхното изпълнение, също е налице задължителна практика на ВКС – решение № 372/01.07.2010 г. по гр.д.№1040 г., ІV г.о.,според което дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол. Въпросът за приложението на чл.126, т.2 КТ е разрешен с решение № 232/31.03.2010 г. по гр.д.№ 227/2009 г., ІV г.о., като е прието, че при преценка на това кое „явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи”, от значение е констатацията, че работникът или служителят, поставяйки се сам под въздействието на алкохол, независимо от какъв вид и в какво количество, сам поставя живота и здравето си в опасност, когато това състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при работа и за трудова злополука.Разпоредбата на чл.126, т.2 КТ предполага умишлено неизпълнение на основно трудово задължение - за явяване на работа в трезво състояние, гарантиращо правилното протичане на физиологичните и психични процеси у работника и съответно осъществяване на задълженията, обхванати от трудовата характеристика на длъжността му, в пълен обем и качество при спазване на изискванията за това. По касационните основания В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за всички инстанции. Ответникът – С. К. М. оспорва основателността на касационната жалба по същество.Претендира разноски. Релевираните касационни доводи са основателни. Въззивната инстанция е приела,че работодателят не е изискал сведения от прекия ръководител на служителя за цялостното му поведение на 08.07.2012 год., т.е. дали са настъпили негативни последици от приписвано на М. тежко нарушение на трудовата дисциплина посочено в заповедта за уволнение,при изпълнение на трудовите му задължения, съгласно чл.186, ал.1 от КТ.Констатирал е, че М. не е допуснат до работното му място, за да изпълнява трудовите си задължения по длъжностна характеристика ,а трудовото правоотношение не е прекратено на основание чл.187, ал.1, т.2 от КТ-"явяване на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи", а на основание чл.187, ал.1, т.10 от КТ" -"неизпълнение на други трудови задължения предвидени в закони и др. нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред в К. или определени при възникване на трудово правоотношение".Взел е предвид тежестта на доказване на работодателя и обясненията на работника и е приел,че не е налице неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника на посоченото в заповедта основание -чл. 187 ал.1 т.10 от КТ. И тъй като работодателят не е представил доказателства ,че на 08.07.2012 год.работникът не изпълнява трудовите си задължения, съдът е приел,че е неоправдано същият да му наложи най - тежкото дисциплинарно наказание за нарушаване на трудовата дисциплина,тъй като ,ако работодателят бе преценил цялостното му поведение за 23 г.добросъвестно изпълнение на трудовите задължения за работата му в А. в [населено място] ,освен едно наказание"забележка" през 2011 год., може би щеше да направи други изводи и наложи по- лекото дисциплинарно наказание. Въззивното решение е неправилно. С оглед отговора на първия от поставените въпроси неправилно въззивната инстанция е приела, че трудовото правоотношение е прекратено неправилно по дисциплинарен ред на основание чл.187, ал.1, т.10 КТ, вместо на основание чл.187, ал.1, т.2 КТ – явяване на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание ясно и категорично работодателят е посочил, че служителят се наказва “поради явяване на работа след употреба на алкохол, установен в количество 1,22 промила при проверка, извършена на 08.07.2012 г. в 7.45 часа на КПП 4 с техническо средство”,т.е. заповедта е мотивирана съгласно изискванията на чл.195,ал.1 КТ.Неправилен е и изводът на съда, че работодателят е следвало да изиска сведения от прекия ръководител на служителя за неговото цялостно поведение на 08.07.2012 г., включително и дали са настъпили вредни последици от нарушението на трудовата дисциплина. Такова изискване законът не предвижда. Необосновани са изводите, че работодателят неправилно е приложил разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, като е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание – “уволнение”, независимо, че преди това е било налице и друго наказание – “забележка” през 2011 г., както и че работодателят не е представил доказателства, че на 08.07.2012 г. ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения, за да му бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, тъй като не е преценено цялостното му поведение. Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, съобразно фактите по делото и ангажираните доказателства, предявените искове за неоснователни по следните съображения: По делото е установено по безспорен начин, че на 08.07.2012 г. при влизане в предприятието у ищецът е било констатирано количество алкохол над допустимото, което последният не оспорва. При налагане на дисциплинарното наказание са спазени изискванията на чл.193 - 195 КТ. Дисциплинарното наказание е наложено в съответствие с изискванията на чл.189, ал.1 КТ, тъй като е безспорно доказано неизпълнение на изискванията на чл.126, т.2 КТ съобразено и с характера на производството в предприятието, в което е работил. Неспазването на посочената правна норма, не изисква започване на изпълнение на трудовите задължение. Напротив, тя установява две самостоятелни задължения за работника или служителя, първото от които е съществено в случая - явяване на работа в състояние, което не позволява изпълнението на трудовите функции. В процесния случай работодателят е констатирал нарушение именно на това задължение, което при условията на работа на обект, какъвто е атомната електроцентрала е достатъчно основание за прекратяване на трудовото правоотношение по дисциплинарен ред. Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и постановено отхвърляне на обективно съединените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2,т.3 и т.4 КТ,чл.225,ал.1 КТ и чл.221,ал.2 КТ. С оглед изхода на спора ответникът в настоящото производство следва да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева и деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 339 лева. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 97/05.03.2013 г.постановено по гр.д.№ 34/2013 г. по описа на Врачанския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. К. М., ЕГН – [ЕГН],жив.гр.К., област В., [улица] против [фирма] – [населено място], област В., обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2,т.3 и т.4 КТ,чл.225,ал.1 КТ и чл.221,ал.2 КТ. ОСЪЖДА С. К. М., ЕГН - [ЕГН],жив.гр. К., област В., [улица], да заплати на [фирма] – [населено място], област В., юрисконсултско възнаграждение в размер на 450/четиристотин и петдесет/ лева и деловодни разноски в размер на 339/триста тридесет и девет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: