О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 108 София, 06.07.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА EМИЛИЯ ДОНКОВА като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 1322 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 3060 от 2.05.2020 г. на М. Й. К., чрез пълномощника му адвокат Н. Н. против определение № 216 от 14.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 133 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Плевен, с което е потвърдено определение № 5208 от 12.12.2019 г. по гр.д. № 6654/2019 г. та Районен съд-Плевен за прекратяване производството по предявения от М. Й. К. против Д. Д. Д. иск за заплащане на подобрения, поради липса на пасивна процесуална легитимация. Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: За да постанови атакуваното определение, Плевенският окръжен съд е констатирал, че е предявен иск за сумата 19835.17 лв., стойност на извършени в ап.2 в [населено място], [улица] подобрения от ищеца в качеството му на добросъвестен владелец и признаване право на задържане на имота, основан на твърденията, че владението е предадено от ответника с предварителни договори от 8.05.2013 г. и 19.02.2015 г., като въз основа на влязло в сила решение срещу ищеца се провежда принудително изпълнение чрез въвод във владение. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта на иска с твърдения, че не е собственик на имота, в който са извършени подобренията, а такъв е ЖСК „О.“, [населено място]. При тези констатации въззивният съд е изложил съображения, че пасивната легитимация на ответника е обоснована с качеството му на взискател в принудителното изпълнение, като в исковата молба липсват твърдения, че той е собственик на имота, в който са извършени подобренията. Писмените доказателства установяват, че принудителното изпълнение срещу ищеца се извършва на основание чл.38а ЗЖСК. С този иск се защитава правото да се държи недвижим имот, отреден на член-кооператор на ЖСК с разпределителен протокол по чл.28, ал.1, т.5 ЗЖСК. Направил е извод, че искът е насочен срещу ненадлежна страна, поради което е процесуално недопустим. С оглед тези мотиви на въззивния съд е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия поставен от жалбоподателя въпрос, а именно: допустим ли е иск за извършени подобрения от купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу продавач, член-кооператор в непрекратена ЖСК, на който е разпределен имота, предмет на договора. По основанието за допускане на касационно обжалване: Нормите на чл.72 – 74 ЗС съставляват конкретни фактически състави, по които се урежда неоснователното обогатяване на собственика от разноски, направени за неговия имот от владелец. Законът презумира, че именно собственикът на имота се обогатява от направените от друго лице /владелец/ разходи за неговото запазване или подобряване, тъй като това е типичната хипотеза. В случаите, обаче, в които собственикът на имота не разполага с правомощието да го ползва, защото ползването принадлежи на друг правен субект или правото му на разпореждане е ограничено със закон, следва да се прецени в чия правна сфера е настъпило обогатяването. След като определен застроен обект е разпределен на член-кооператор с решение на общото събрание на ЖСК по 28, ал.1, т.5 ЗЖСК, този член-кооператор се субругира в правата на ЖСК по отношение ползването на разпределения му имот. Той има право да ползва имота и да защитава владението му от трети лица /чл.38а ЗЖСК/, съответно да претендира обезщетение за лишаване от ползването /решение № 533/17.06.2010 г. по гр.д. № 1685/2009 г., ВКС, ІІІ г.о., решение № 614/7.07.2011 г. по гр.д. № 971/2009 г., ВКС, ІІІ г.о./, тъй като със сумата-обезщетение за ползване на недвижим имот без основание биха се обеднили член-кооператорите, за които имотът е предназначен по разпределение, а не ЖСК. Същевременно ЗЖСК ограничава правото на разпореждане на ЖСК като собственик на построените обекти. Разпореждането се свежда до задължението на ЖСК да прехвърли собствеността на конкретния обект на член-кооператорът, който членува в ЖСК за този обект и на който член-кооператор обектът е разпределен с решението на общото събрание по чл.28, ал.1, т.5 ЗЖСК. Прехвърлянето на собствеността се извършва по строителната стойност на обекта, вече заплатена от член-кооператора чрез първоначалната и дяловите вноски, определени с решение на общото събрание на ЖСК въз основа на които се определя и окончателната стойност на обектите /от значение за принадлежащите към тях идеални части от общите части/ с решението на общото събрание на ЖСК по чл.28, ал.1, т.6 ЗЖСК. Следователно след като определен обект е разпределен на член-кооператор по реда на чл.28, ал.1, т.5 ЗЖСК, ЖСК няма право да се разпорежда с този обект чрез свободно договаряне в полза на трети лица, нито има право да го прехвърли на съответния-член кооператор на цена, различна от тази по чл.28, ал.1, т.6 ЗЖСК. Съответно именно член-кооператорът /бъдещ собственик/, на когото е разпределен имотът, се обогатява, спестявайки разходите за неговото запазване или подобряване, поради което той е материалноправно и процесуалноправно легитимират да отговоря по претенцията на владелец на такъв имот в някоя от хипотезите на чл.72 – 74 ЗС. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивното определение и потвърденото с него определение на районния съд, с което производството е прекратено, поради липса на пасивна процесуална легитимация, се явяват неправилни и следва да бъдат отменени като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия на районния съд. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 216 от 14.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 133 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Плевен. ОТМЕНЯ определение № 216 от 14.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 133 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Плевен и потвърденото с него определение № 5208 от 12.12.2019 г. по гр.д. № 6654/2019 г. та Районен съд-Плевен. ВРЪЩА делото на Районен съд-Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: