Ключови фрази
Квалифицирани състави на хулиганство * задължителни указания на касационната инстанция * не два пъти за едно и също нещо (non bis in idem) * отмяна на решение поради допуснати процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 37

С о ф и я, 10 април 2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 ф е в р у а р и 2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
ХРИСТИНА МИХОВА

при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Ивайло Симов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1280/2017 година.

С касационен протест от Окръжна прокуратура-Благоевград се атакува на основание чл.346, т.4 от НПК решение № 5121 от 10.10.2017 г., постановено по ВНОХД № 79/2017 г. на Окръжен съд-Благоевград с доводи за допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на процесуалния и материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК с искане за отмяната му и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него доводи и отправеното искане.
Подсъдимият М. С. К. от Благоевград и защитникът му адв.А.К. от АК-София оспорват протеста и молят въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд провери правилността на протестираното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
Първоначално обвинението срещу подсъдимия М. С. К. от Благоевград е било разгледано по НОХД № 211/2015 г. по описа на Районен съд-Благоевград, като с присъда № 5638 от 16.07.2015 г. същият е бил признат за невинен и оправдан по възведеното му обвинение за осъществено от него на 25.07.2013 г. в Благоевград престъпление по чл.325, ал.2 вр.ал.1 от НК.
Присъдата е била протестирана от Районна прокуратура-Благоевград и с решение № 3000 от 06.06.2016 г. по ВНОХД № 388/2015 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград същата е била отменена и наказателното производство срещу подсъдимия К. е било прекратено на основание чл.334, т.4 вр.чл.24, ал.1, т.6 от НПК вр.чл.4 § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС.
Въззивното решение е било проверено по касационен ред по подадения от Окръжна прокуратура-Благоевград касационен протест, като с решение № 276 от 08.02.2017 г. по н.д. № 827/2016 г. – ІІІ н.о. ВКС го е отменил в частта, с която е отменена първоинстанционната оправдателна присъда за осъществено от К. престъпление по чл.325, ал.1 от НК и наказателното производство е било прекратено, като делото е върнато на въззивния съд за новото му разглеждане в отменената част с указания за правилното прилагане на закона.
При новото разглеждане на делото по ВНОХД № 79/2017 г. от Благоевградския окръжен съд, след проведено въззивно съдебно следствие с поставеното на настоящата касационна проверка решение № 5121 от 10.10.2017 г. окръжният съд отново е отменил изцяло протестираната първоинстанционна оправдателна присъда № 5638 от 16.07.2015 г. по НОХД № 211/2015 г. на Районен съд-Благоевград и е прекратил на същото основание наказателното производство по делото. Решението е било постановено при особеното мнение на член от въззивния съдебен състав.
В касационния протест на Окръжна прокуратура-Благоевград са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по извеждане на правно значимите фактически обстоятелства във връзка с правилното приложение на разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК и за неправилно приложение на материалния закон, като се претендира за отмяната на въззивното решение и за връщане на делото на окръжния съд за новото му разглеждане от друг негов състав за изпълнение на указанията, дадени в първото отменително решение на касационната инстанция.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема протестът за допустим, подаден от страна в процеса с право на жалба/протест, в законоустановения срок и срещу въззивен съдебен акт, постановен за първи път от въззивен съд, водещ до прекратяване на воденото срещу подсъдимия К. наказателно производство и подлежащ на основание чл.346, т.4 от НПК на редовна касационна проверка.
Разгледан по същество, протестът е ОСНОВАТЕЛЕН :
Въззивното решение е постановено в разрез не само с указанията в предишното отменително решение на касационната инстанция по делото, което съгласно чл.355, ал.1, т.3 от НПК е задължително за въззивната инстанция, но и на задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по т.д.№ 3/2015 г., т.1.1, т.1.2.2 и т.2 (стр.17, 21-25) на ОСНК на ВКС. И ако в отменителното касационно решение е бил направен анализ на приетите за установени факти, относими за разрешаване на процесуалния проблем във връзка с приложимостта на правилото ne bis in idem и забраната за повторно съдене на подсъдимия за едно и също деяние при окончателното му наказване с влязло в сила наказателно постановление за осъществено от него административно нарушение, то в цитираното ТР е указан и пътят за преодоляване на колизията между административно-наказателното и наказателното производство и компенсиране на допуснатото нарушение на посоченото правило.
Неоснователно подсъдимият и защитникът му оспорват възможността да бъде ценено постановеното по КНАХД № 492/2016 г. на Административен съд-Благоевград решение № 206 от 13.02.2017 г. на плоскостта на разпоредбата на чл.105, ал.2 от НПК като „доказателствено средство, което не е събрано при условията и по реда на НПК”. Това решение е влязъл в сила публично оповестен съдебен акт, имащ за конкретния случай сила на пресъдено нещо и задължително за страните и административните и съдебни органи във връзка с разрешения казус. Видно от него, подс.К. и защитникът му са взели участие в развилото се по предложение на административния ръководител на ОП-Благоевград производство по реда на чл.70 от ЗАНН, приключило с възобновяване на производството по НАХД № 616/2015 г. на РС-Благоевград, отмяна на постановеното по него решение и на потвърденото наказателно постановление № 240 от 26.08.2013 г. на Началника на РУП-Благоевград за санкциониране на К. за извършеното административно нарушение по ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение разпореждане на полицейски орган. Или, това решение не е неизвестен за ответниците по касацията факт и възражението им следва да се остави без уважение. Още повече, че то е постановено към началото на разглеждане на подновеното въззивно производство пред ОС-Благоевград по ВНОХД № 79/2017 г. и е било задължително неговото съобразяване както от страните, така и от съда. Вярно е, че за известен период от време по водене на настоящето наказателно производство е имало нарушение на принципа, залегнал в чл.4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС, но с отмяната на НП е постигната визираната в цитираното ТР на ОСНК на ВКС компенсация за допуснатото нарушение.
При тези обстоятелства въззивният съд не е имал основание да разсъждава наново какъв е характера на двете производства - административно-наказателното и наказателното съобразно практиката на ЕСПЧ и на ОСНК на ВКС, за установяване и преодоляване на нарушението на коментирания принцип и за прекратяване на последното на основание чл.334, т.4 вр.чл.24, ал.1, т.6 от НПК вр.чл.4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧОС. С това е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и като касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК налага отмяна на постановеното от него решение и ново разглеждане на делото от въззивния съд.
С оглед избрания процесуален ред за решаване на делото по останалото висящо наказателно обвинение срещу подс.К. (при предстоящо влизане в сила на 05.11.2017 г. на изменението на чл.25, ал.1, т.5 от НПК, обн.ДВ, бр.63/2017 г. от 04.08.2017 г.), окръжният съд е пренебрегнал задълженията си по анализ и оценка на събраните по делото доказателства и по приложение на правото, поради което липсва дължимото се произнасяне за решаването му по същество и отговор на наведените от страните доводи, което също предопределя ново разглеждане на делото в рамките, очертани от предишния касационен състав. Абсолютно голословно е възражението на защитата относно рамките както на фактическото обвинение, така и по приложението на материалния закон при отпадане на квалифициращите обстоятелства по чл.325, ал.2 от НК (според решението на ВКС като съд по правото) и преминаване към основния състав на хулиганството по чл.325, ал.1 от НК, по което съдът следва да се произнесе по същество.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.5 вр.ал.3, т.2 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 5121 от 10.10.2017 г., постановено по ВНОХД № 79/2017 г. от Окръжен съд-Благоевград и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за новото му разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :