Ключови фрази
Суброгация * мотиви на въззивно решение


5
Р Е Ш Е Н И Е


№ 292


София, 20.01.2016година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА


при участието на секретаря Албена Рибарска
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 952/2015 година

Производство по чл. 290 - 291 ГПК.
С определение № 790 от 07.07.2015г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Д. П. П., представляван от адв. В.В., на въззивно решение №610 на Пловдивски апелативен съд, постановено на 27.10.2014год. по в.гр.дело №839/2014год. С това решение е потвърдено решение №157 от 08.05.2014г., постановено по гр. д. № 26/2014г. по описа на Окръжен съд - [населено място]. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Д. П. П. против Б. Ж. К. и С. Д. К. искове както следва: главен иск с правно основание чл. 74 от ЗЗД, да се осъдят ответниците да му заплатят всеки от тях сумата по 26 979 лв., левовата равностойност на 13 800 евро, представляваща изплатеното от ищеца задължение на ответниците за покупка на недвижим имот - апартамент в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска в съда на 21.11.2011г. до окончателното й изплащане; евентуален иск по чл.59 ЗЗД - да се осъдят ответниците да му заплатят всеки от тях сумата по 26 979лв., левовата равностойност на 13 800 евро, представляваща сумата, с която ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, от датата на завеждане на иска в съда на 21.11.2011 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение Д. П. П. е осъден да заплати на ответниците сторените разноски в размер 1670лв. в полза на С. Д. К. и 1820лв. в полза на Б. Ж. К..
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване изцяло на предявения иск.
Ответниците по касация Б. Ж. К. и С. Д. К. в представен писмен отговор чрез адв.Е. вземат становище за неоснователност на същата.
С цитираното по-горе определение № 790 от 07.07.2015г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото процесуалноправен правен въпрос “за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл.235 ал.2 и чл.12 ГПК”. Прието е, че с въззивното решение този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2001г., т.19 ОСГК на ВКС, съгласно което мотивите на съда следва да изразяват решаваща, а не проверяваща дейност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
В обжалваното решение въззивният съд позовавайки се на твърденията, изложени в исковата молба, и представения препис от нотариален акт № 70, том V, рег.№ 8051, дело № 808/2006 г. на нотариус К., рег. №227, е приел за установено, че между ответниците К. и Н. М. /трето за делото лице/ е сключен договор, по силата на който К. са купили следния недвижим имот: апартамент с площ от 65кв. м., находящ се в северната част на първи жилищен етаж от три етажна жилищна сграда, построена в УПИ V, пл. № 12 - стар, 1106 - нов от квартал 454, по плана на [населено място], I градска част, [улица], ведно с избено помещение № 1. Приел е също, че между страните няма спор, че действително П. е заплатил продажната цена в размер на 27600.00евро; че това е видно и от представения платежен документ /л. 16 от делото на ОС/ и от банково удостоверение № 604/21.11.2013 г. /л. 30 от делото на ОС/. Счел е за основателно твърдението по исковата молба, че по повод описания недвижим имот, е съществувала уговорка между П. и неговата бивша съпруга В. К. и ответниците К., че като купувачи по сделката ще бъдат записани К., но действителни собственици са ищеца и неговата съпруга. Посочил е, че това обстоятелство се признава в отговора на исковата молба. По тези съображения е обосновал извод, че в отношенията между ищеца и ответниците, процесният апартамент е собствен и на ищеца, а ответниците нямат никакви собственически права, с оглед на което с плащането на продажната цена, ищецът не е изпълнил чуждо задължение, а своето задължение на действителен купувач. Поради това е приел, че не е налице хипотезата на чл. 74 от ЗЗД и П. не е встъпил в правата на продавача по сделката. По тези съображения главният иск по чл.74 ЗЗД е приел, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение на евентуалния иск по чл.59 ЗЗД съдът е посочил единствено, че за да има обогатяване би следвало ответниците да са получили някаква материална облага. В случая същите не са получили претендираните суми, те са платени на трето лице /продавачът по сделката/, като по отношение на ищеца ответниците не са и собственици на процесния имот, по аргументите, които са изложени по главния иск. Следователно няма обогатяване.
В задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2001г., т.19 ОСГК на ВКС, на което се позовава касаторът, и която се споделя от настоящия състав, по правния въпрос е застъпено становището, че мотивите на съда следва да изразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Прието е също, че като решаваща инстанция по същество съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, че следва да се обсъдят в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивният съд не е процедирал така и в мотивите на въззивното решение е застъпено обратното становище – съдът на практика е формирал изводите си по спорното право без да извърши анализ на доказателствата по делото и без да изложи съображения по доводите и възраженията на страните. Въззивният съд на практика приел, че мотивите на съда следва да изразяват проверяваща, а не решаваща дейност. Мотивите на акта му се състоят от крайните решаващи изводи на съда, без последният да изложи каквито и да са фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на крайните му изводи, въпреки релевираните във въззивната жалба оплаквания в тази насока и доводи за идентично произнасяне и от първостепенния съд.
В този смисъл актът на въззивния съд е постановен при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, доколкото императивната разпоредба на чл.236, ал.2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. В конкретния случай изцяло липсва обсъждане на събраните по делото доказателства и формиране на изводи досежно релевантните за спора факти, а изложените правни съждения са фрагментарни и без определена логическа последователност. Липсва каквото и да е обсъждане на релевираните от страните във въззивната жалба и подадения срещу нея отговор доводи и възражения. В този смисъл следва да се приеме, че по отношение на решението е налице липса на мотиви по смисъла на чл.236, ал.2 ГПК, което е основание за отменяването му, а доколкото порокът не може да бъде поправен от касационната инстанция - и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания за постановяване на мотивирано въззивно решение /чл.293, ал.3 ГПК/.
В новото си решение въззивният съд следва да обсъди събраните по делото доказателства и надлежно релевираните доводи и възражения на страните, и въз основа на съвкупната преценка на целия доказателствен материал да формира своите фактически и правни изводи по същество на спора. Необходимостта решението по делото да установява ясно и несъмнено установените факти и правата на страните е не само с оглед изпълнение на процесуалната норма на чл.236 ал.2 ГПК и съобразяване със задължителната за съдилищата практика, но и с оглед осигуряването на възможността неговата правилност да бъде проверена от касационната инстанция. Въззивният съд, съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ГПК следва да се произнесе и по претенциите на страните за присъждане на разноските, направени по делото пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение №610 на Пловдивски апелативен съд, постановено на 27.10.2014год. по в.гр.дело №839/2014год.
ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване на указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: