4 Р Е Ш Е Н И Е №143 гр.София 16.06.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА с участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдията Цолова т.д. №698 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 във вр. с чл.47 ЗМТА. Образувано е по предявен от Г. Б. Г. срещу [фирма] иск за отмяна на арбитражно решение от 14.12.2016г. по арбитражно дело № 6796/2016г. на Арбитражен съд СНЦ Арбитер Юстициарум,с което ищецът е осъден да заплати в полза на дружеството сумата 16 981,04 лв.,ведно със законната лихва и разноски. В исковата молба се оспорва валидността на арбитражното решение с позоваване на разпоредбата на чл.47 ал.2 ЗМТА /нова – ДВ бр.8/17г./ и с твърдението, че е постановено от нелегитимен съд в противоречие с разпоредбата на чл.11 ЗМТА,тъй като на страните не е била давана възможност да определят броя на арбитрите,в който случай спорът е следвало да бъде разрешен в състав от трима арбитри,вместо от един. Оспорено е действието на Общите условия спрямо ищеца,доколкото същите не са били подписани от него.Ищецът претендира направените в производството разноски. Ответникът [фирма] е оспорил исковата молба с доводи за неприложимост на измененията на ГПК, ЗМТА и ЗЗП,относими към арбитражните производства по спорове,произтичащи от договори с потребители /в т.ч. и чл.47 ал.2 ЗМТА,доколкото тези изменения имат действие занапред. Неоснователен според него е и другият довод на ищеца за нищожност на решението,по съображения от диспозитивния характер на посочената правна норма. Доводът на ищеца , че не е подписвал Общите условия ответникът счита , че следва да бъде оставен без разглеждане,доколкото не съответства на нито едно от основанията за отмяна на арбитражното решение,предвидени в чл.47 ал.1 ЗМТА.Претендира отхвърлянето исковата молба с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение констатира,че е валидно сезиран с искова молба по чл.47 ЗМТА,подадена в предвидения в чл.48 ЗМТА тримесечен преклузивен срок от връчването на ищеца на арбитражното решение. По направеното в нея оспорване валидността на арбитражното решение намира следното: Производството по арбитражно дело е образувано по искова молба на [фирма] срещу Г. Б. Г.,в качеството му на заемополучател по договор за револвиращ заем. След постановяването на арбитражното решение е извършено от законодателя допълване на разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК /със ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/24.01.2017г./,като забраната за уговаряне на арбитражни клаузи е разширена и спрямо споровете,по които едната от страните е потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП.Със същия закон е въведена и нова ал.4 на чл.3 от ЗЗП,с която се приема,че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, е недействителна.Пак със ЗИД на ГПК изрично е въведена и нова ал.2 на чл.47 ЗМТА, постановяваща,че арбитражните решения,постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж , са нищожни. Понятието „потребител“ е дефинирано в разпоредбата на §13 т.1 от ДР на ЗЗП,където се приема,че потребител е всяко физическо лице,което придобива стоки или ползва услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице,което, като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С §6 ал.2 на ПЗР на ЗИД на ГПК е предвидено изрично,че започналите към момента на влизане в сила на закона арбитражни производства по потребителски спорове,чиято неарбитрируемост се въвежда с него,не могат да приключат с решения по същество и подлежат на прекратяване. Възраженията на ответника [фирма] срещу приложимостта на посочените изменения към висящите съдебни производства за отмяна по реда на чл.47 ЗМТА на вече постановени арбитражни решения по такива спорове са неоснователни.При съобразяване мотивите към т.3 на решение №9/24.10.02г. по к.д.№15/2002г. на КС на РБ,възприемащи тези производства като втори стадий на защита при арбитражните спорове,следва да се приеме,че, независимо от това,че арбитражното производство е приключило преди въвеждането на посочените изменения,при образувано съдебно производство за отмяна, арбитражното решение подлежи на проверка и за валидност с оглед въведената законодателна забрана за арбитрируемост по отношение на определена категория спорове.Това произтича преди всичко от систематичното място на новата разпоредба на ал.2 – в чл.47 ЗМТА – непосредствено след визираните в първата алинея основания за отмяна,по които се произнася ВКС . Новата алинея втора лишава от правно действие всяко арбитражно решение, постановено по спор, който вече законодателно е изключен от компетентността на арбитража.Нормата има действие занапред,а това означава,че при иницииран пред ВКС втори стадий на защита срещу арбитражно решение,което е постановено по спор,определен към момента на произнасянето на ВКС от законодателя като неарбитрируем, произтичащата от това негова нищожност следва, като се констатира /включително и служебно/, да бъде прогласена със съдебното решение.Допълнителен аргумент в тази насока е и новата разпоредба на чл.405 ал.5 ГПК /въведена със същия ЗИД на ГПК/,според която проверката за нищожност на арбитражното решение по чл.47 ал.2 ЗМТА инцидентно е възложена и на съда в производството по искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение. В настоящия случай ищецът Г. е потребител по смисъла на определението в §13 т.1 от ДР на ЗЗП – същият е физическо лице - страна по договор за револвиращ заем,сключен за задоволяване на личните му потребности /т.е. действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. Спорът между него и ответника [фирма] е неарбитрируем по смисъла на чл.19 ал.1 ГПК /доп./, а постановеното по този спор арбитражно решение,чиято отмяна се иска по реда на чл.47 ал.1 ЗМТА, следва в това производство да бъде прогласено за нищожно на основание чл.47 ал.2 ЗМТА. При този изход на делото останалите доводи,наведени в исковата молба, не следва да се разглеждат,а в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за производството пред ВКС в поискания размер от 300 лв.,представляващи платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения ВКС ТК състав на Първо т.о. Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 14.12.2016г. по арбитражно дело № 6796/2016г. на Арбитражен съд СНЦ „Арбитер Юстициарум“. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] ,седалище и адрес на управление [населено място][жк] [улица] бл.53 Е вх.В да заплати на Г. Б. Г. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] [улица] сумата 300 лв. деловодни разноски за производството пред ВКС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.