3 Р Е Ш Е Н И Е № 315 София, 06 юли , 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 1045/ 2012 година Производството е образувано по реда на чл.423, ал.1 от НПК Осъденият М. С. А. е направил искане за възобновяване на н.о.х.д.№ 4634/ 2006г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановената по него присъда.Твърди, че е задочно осъден, а за постановената присъда узнал след шестнадесет години по дело за групиране на наложени му наказания и по други дела.Заявява, че при постановяване на присъдата са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание от три години лишаване от свобода, с приложението на чл.24 от НК е явно несправедливо. В съдебното заседание защитникът на осъдения поддържа искането и моли то да бъде уважено. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно и предлага да се остави без уважение, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени становищата на страните и провери материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателно дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от легитимна страна, в допустимия от закона шестмесечен срок и касае влязъл в сила съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения: Производството по н.о.х.д.№ 4634/2006г. по описа на Софийски градски съд е образувано по повод обвинителен акт срещу М. С. А. за престъпление по чл.256, ал.2 във вр. чл.199, ал.1, т.4 и чл.198, ал.3 от НК, извършено на 05.03.1992г.Видно от материалите по делото в изпълнение на разпореждането на съдията докладчик на подсъдимият е връчен препис от обвинителния акт лично на 08.01.2007г. като от същата дата той е изготвил жалба/представляваща по същество становище по обвинителния акт/ л.21 от съдебното дело.В съдебното заседание проведено на 05.03.2007г. подсъдимият е бил доведен от Софийския централен затвор, пред съда е направил искане да му се назначи служебен защитник и след отлагане на делото за изпълнение на това искане и насрочването му за 22.06.2007г. той отново е участвал в заседанието, на което в присъствието на приетия от него служебен защитник е даден ход на делото и започнало съдебното следствие.На този етап подсъдимият е дал първите си обяснения, като с оглед събиране на други доказателства делото отново е било отложено за 20.11.2007г., за която дата подсъдимият лично е бил уведомен.В периода между тези две заседания А., който е изтърпявал наказание лишаване от свобода, наложено му по друго дело, поради изтърпяване на наказанието е бил освободен от затвора и не се е явил в съдебното заседание на 20.11.2007г. без да посочи уважителна причина за това.След промяна на мярката за неотклонение в „задържане под стража” за изпълнението й били предприети всички възможни действия за установяване и задържане на подсъдимия.Местоживеенето му не било установено , което и дало основание на съда да продължи производството при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК с участие на служебния защитник.Постановената от първоинстанционния съд присъда е била обжалвано от защитника и делото разгледано от Софийския апелативен съд, който с решение от 26.06.2008г. изменил присъдата и намалил размера на наказанието, приемайки, че въпреки процесуалното поведение на подсъдимия, дало основание за продължителния период от време от извършването на престъплението до постановяване на осъдителната присъда нарушен е чл.6 ЕКЗПЧОС и то следва да се компенсира с определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и намалил същото от пет години на три години лишаване от свобода. При тези данни настоящият състав намери, че не са налице предпоставките по чл.423, ал.1 от НПК.Възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното дело е възможно само ако той не е знаел за него.В конкретния случай не е така, осъденият е знаел и се е явявал и в съдебното производство, а в един по- късен момент се е укрил, поради което неучастието му не се дължи на пропуски в работата на съда, а е последица от взето и изпълнено от него решение чрез укриване да попречи реализирането на наказателната отговорност срещу него.Това поведение законът не толерира, поради което и виновното поведение на осъдения не е основание за отмяна по реда на възобновяването на влезлия в сила съдебен акт. Поради изложените съображения искането за възобновяване съставът намира, че следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. С. А. за възобновяване на н.о.х.д.№ 4634/ 2006г. по описа на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: