Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * отчуждително действие на регулационен план * доказателствена тежест * държавна собственост * спор за материално право * придаване на части към недвижим имот

Р Е Ш Е Н И Е

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

330

 

София, 06.07.2010 година

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

            Върховният касационен съд на Република България,Второ  гражданско отделение,в съдебно заседание на десети юни през две хиляди и десета година,в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева

                                                            ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова

                                                                   Зоя Атанасова

при участието на секретаря Ани Давидова

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 4033 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Г. Г. от гр. А. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 31.03.2008г. по гр.д. №210/2008г.

С определение №77/03.02.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за действието и значението на отбелязването на един имот като държавен в регулационния план без при това да е посочена и съобразена действуващата при записването правна норма досежно отчуждителното действие на регулационния план,който въпрос касае приложното поле на разпоредбите на Закона за благоустройството от 1905г./отм./,ЗПИНМ/отм./ и ЗТСУ/отм./ досежно момента, в който настъпва отчуждителното действие на регулационните планове на съответното населено място и начина,по който следва да бъде установено в исковото производство настъпването на това отчуждително действие,както и доказателствената тежест при спор за собственост с общината,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика.

Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като въззивният съд не е издирил и приложил действувалата правна норма към момента на урегулирането на имота,а именно Закона за благоустройство на населените места от 1905г./отм./ и неправилно е приел,че записването на имота като държавен в регулационния план само по себе си има отчуждително действие при липса на доказателства имотът да е бил отреден за мероприятия на общината или държавата. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това бъде уважен предявеният от нея иск, като й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по касационна жалба О. А. не изразява становище.

Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:

З. Г. Г. е предявила по реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ иск за признаване за установено по отношение на О. А. ,че притежава 208/298 ид.части от недвижим имот,представляващ поземлен имот №000702.525.9 по кадастралната карта на гр. А. с адрес ул.”О”№93,с площ по кадастралната карта 298кв.м.,трайно предназначение:урбанизирана територия,начин на трайно ползуване:ниско застрояване,стар идентификатор пл. №44,парцел ****.

С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърли предявения от З. Г. Г. установителен иск като неоснователен.

Прието е на първо място,че представения по делото н.а. №191, т.І, н.д. №406/1952г. не легитимира З. Г. Г. като собственик на 5/6 ид.части от имот пл. №2406 в кв.302,тъй като като купувач е посочена З. Г. Й. ,по мъж К. и липсват данни за идентичност с лицето З. Г. Г.. П. е също така,че не е установено и правото на продавачите по този договор нито за прехвърлените 5/6 ид.части,нито за останалата 1/6 ид.част,за която З. Г. Г. твърди,че е придобила от тях по наследство.

Прието е също така,че доколкото още в плана от 1926г. за парцел **** в кв.302 е записано,че е държавен-урегулиран,с площ от 463.75кв.м.,образуван от имоти пл. №2406 с площ 196 кв.м.,поправен на 203кв.м.,имот пл. №2405 с площ 165кв.м. и имот пл. №2418 с площ 95.65кв.м.,а впоследствие в следващите регулационни планове има само промяна на номерата на парцелите,но не и на отреждането,то имотът е бил държавна собственост. По отношение на останалата част от имота е прието,че е отчуждена със заповед №1306/05.09.1984г. на основание чл.67 ЗТСУ/отм./.

По въпроса за значението и действието на извършеното в регулационния план записване на един имот като държавен в представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е прието следното:

В решение №2794/12. ХІ.1973г. на І ГО на ВС е прието,че записването на един парцел ****о дворищнорегулационния план не на името на собственика,за който този парцел ****е отрежда,няма отчуждително действие досежно правото на собственост.

В решение №1249/92г. на ІV ГО на ВС е прието,че погрешното записване на парцела на името на друго лице няма отчуждително действие и не лишава действителния собственик от неговите права. Тези права могат да бъдат защитени с иск по чл.108 ЗС,респ. чл.97,ал.1 ГПК.

В решение №1746/1994г. на ІV ГО на ВС е прието,че при спор за материално право за погрешно заснемане на имотите по кадастралната основа задължително се изследват въпросите за приложението на предшествуващите регулационни планове,като се смята,че регулацията е била приложена,ако до деня на откриване на производството за изменение,придадените имоти са били заети по законен ред или че за тях е било изплатено обезщетение като законова предпоставка за заемането им.

Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираното решение и в постановеното от Пловдивския окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №2794/12. ХІ.1973г. на І ГО на ВС;решение №1249/1992г. на ІV ГО на ВС и решение №1746/1994г. на ІV ГО на ВС като съображенията за това са следните:

Правото на собственост върху недвижим имот може да бъде придобито само посредством някой от предвидените в закона придобивни способи. Записването на един парцел ****о дворищнорегулационния план не на името на собственика на имота,за когото този парцел ****е отрежда,не представлява такъв придобивен способ и няма отчуждително действие досежно правото на собственост. Отчуждаването на придадените по регулация части от един имот към друг настъпва при условията,посочени в действуващия към момента на отчуждаването устройствен закон. Ако дължимите като обезщетение за придадените имоти суми не са платени и придадената част не е заета в предвидения от закона срок,настъват предвидените в закона последици от неприлагането на регулационния план. Само ако отчуждителното действие на регулационния план е настъпило с оглед правилата на съответния устройствен закон,може да се приеме,че правото на собственост върху имота е придобито от държавата, ако имотът е отреден за мероприятие на държавата,респ. от собственик на парцел,към който са придадени съответните части от съседен имот.

Погрешното записване на един имот на името на друго лице само по себе си не лишава действителния собственик от неговите права,които същият може да защити чрез предявяване на установителен или ревандикационен иск,като в производството принадлежността на правото на собственост следва да бъде установена чрез доказване осъществяването на съответен придобивен способ,а не само на основата на извършеното в регулационния план записване.

По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно. Неправилно въззивният съд е приел,че извършеното в регулационния план записване на имота като държавен само по себе си легитимира държавата,а впоследствие и общината,като собственик на имота, без да изследва последователно с оглед разпоредбите на съответния устройствен закон регулационните отреждания за имота,а оттам и без да прецени правните последици на тези отреждания и плащания на съответни обезщетения досежно принадлежността на правото на собственост.

По регулационния план на града от 1926г. парцел **** в кв.302 с площ от 463.75кв.м. е образуван от собствено място от 96 кв.м., придадени 165 кв.м. от имот 2405 и придадени 196 кв.м./поправено на 203 кв.м./ от имот 2406. Преценката дали и кога е настъпило отчуждителното действие на регулационния план следва да се извърши според установените в Закона за благоустройството на населените места в К. /Царство/ България от 1905г./отм./.

Разпоредбата на чл.34 от Закона за благоустройството на населените места в Ц. България от 1905г./отм./ изрично предвижда,че когато към едно дворище се придава съседно място,според утвърдената дворищна регулация,стопанинът на такова дворище е длъжен да отчужди придаваемото се към двора му съседно място най-много в три години време. След тоя срок съседът може,ако пожелае,да заяви в кметството да бъде снабден с изпълнителен лист,за да събере стойността на мястото си, което се придава по регулация към съседен двор. Ако тези условия не бъдат изпълнени,дворищната регулация не може да се приеме за приложена, а отчуждителното й действие за настъпило. В случая след като по делото липсват доказателства за извършено плащане за придадените части от съседни имоти към парцел ****,неправилно въззивният съд е приел,че парцелът е станал държавна собственост по силата на самото записване.

Не е взето предвид и обстоятелството,че по делото липсват данни и за последващо изплащане на обезщетение за придадените части,както и данни за изплатено от държавата на собствениците на имоти №№2406 и 2405 обезщетения преди 1952г.,което пък е обусловило неправилния извод, че правните последици на сключения на 26.12.1952г. договор /н.а. №191, том І, н.д. №406/1952г./,съгласно който на З. Г. Й. ,по мъж К. придобива право на собственост върху 5/6 ид.части от имот №2406 не следва да бъдат зачетени. Не е взета предвид разпоредбата на чл.22 от Закона за благоустройство на населените места от 1941г./отм./, съгласно която недвижимите имоти,които съгласно подробните регулационни планове се отреждат изцяло или частично за мероприятията по плана,могат,до деня на обезщетяване на правоимащите да бъдат предмет на сделки с вещноправно действие като всеки последващ приобретател има спрямо общината,държавата и съответните държавни /автономни/ учреждения правата и задълженията на своя праводател. Отчуждителното действие на подробния устройствен план настъпва следователно след изплащане на обезщетение,като до този момент собственикът на имота запазва правото си в пълен обем,вкл. правото да се разпорежда с имота в полза на трети лица,респ. в полза на съсобственици. И след като по делото,както вече беше отбелязано,липсват доказателства за изплатено обезщетение на собствениците на имот №2406 преди 1952г. неправилно, вкл. и с оглед разпоредбата на чл.25 от Закона за благоустройство на населените места от 1941г./отм./ и чл.73,ал.2 ПР ЗПИНМ /отм./ ,съгласно който относно способите за обезщетяване на правоимащите,плащане на дължимото обезщетение и лихвата върху него, издаване на изпълнителни листове,заемане на отчуждени имоти и съставяне на актове-протоколи и издаване на нотариални актове за тях и пр. важат разпоредбите на този закон и правилника за приложението му, т.е. ако обезщетението не е платено и имотът не е зает до влизане в сила на ЗПИНМ,важи правилото на чл.77 от този закон,е прието,че имотът е станал държавна собственост още през 1952г. и последващи разпоредителни сделки с него между физически лица не могат да произведат вещноправно действие по прехвърляне на собствеността. Още повече,че в протокол №11,решение №237 на ИК на А. народен съвет на депутатите на трудещите се от 16.12.1954г. при вземането на решение на З. Г. Й. да се отстъпи право на строеж срещу заплащане, изрично е посочено,че същата притежава 185кв.м. място, което е придаваемо към държавния парцел **** в кв.302,т.е. правото на собственост на З. Г. Й. върху имот №2406 е признато и дори впоследствие през 1984г. със заповед №1309/05.09.1984г. част от имота е отчуждена по реда на ЗТСУ/отм./.

Неправилно е прието също така,че по делото не е установена идентичността на лицето З. Г. Й. ,по мъж К. , купувач по договора от 26.12.1952г.,с лицето З. Г. Г.,след като в представеното по делото удостоверение за наследници №28/28.10.2005г. същата е посочена като наследник по закон на Г. Д. Й. наред с продавачите по този договор и достоверността на извършените от съответното длъжностно лице отбелязвания в удостоверението не е била оспорена,както не е била оспорена и идентичността на лицата.

Не е взето предвид и обстоятелството,че при вземане на решение за възмездно отстъпване на право на строеж в полза на З. Г. Й. през 1954г. е определено същата да заплати от името и за сметка на държавата останалото дворно място,придаваемо към държавния парцел, както и че сумата 1225лв. за останалото придаваемо място на наследниците на А. Т. ,е внесено на 22.VІ.1955г.,а сумата 540лв.-стойност на 90кв.м. е изплатена на 14.02.1954г.,т.е. едва през 1955г. е било изплатено дължимото обезщетение на собствениците на придадените към парцела части от съседни имоти.

По отношение принадлежността на правото на собственост върху частите от съседни имоти,обезщетението за които е било изплатено през 1955г. крайният извод на въззивния съд е правилен,тъй като З. Г. Й. е изплатила дължимите суми от името и за сметка на държавата,изпълнявайки по този начин чуждо задължение,което има за последица придобиване правото на собственост върху тези части от държавата. Така извършеното плащане не би могло да има като последица придобиване право на собственост върху частите,за които е изплатено обезщетение, от З. Г. Й. ,както същата поддържа,тъй като не е установено парцел **** да е отреден за притежавания от нея имот №2406,в който случай тя би могла да придобие правото на собственост върху придаденото място. Сумата е платена за сметка на държавата,а посредством изпълнението на чуждо задължение права може да придобие само лицето,чието задължение е било изпълнено,в случая държавата. Неправилно обаче е прието,че останалата част от парцела е станала собственост на държавата,след като на З. Г. Й. обезщетение не е било изплащано,а по отношение на отчуждените през 1984г. 133 кв.м. е установено от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза на в.л. Мария М. ,че се намират в северозападната част на имота,т.е. не попадат в границите на процесния недвижим имот.

Неправилно е прието,че общината се легитимира като собственик на целия имот въз основа на акт за частна общинска собственост №/17.06.2002г. доколкото същият е издаден въз основа на акт за държавна собственост №/10.01.1985г. и не може да удостоверява права в обем,по-голям от посочения в акта за държавна собственост,който пък удостоверява права само върху отчуждените през 1984г. 133 кв.м.

С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,с която предявеният от З. Г. Й. иск е отхвърлен за 185/298 ид.части от имота,за които е установено по категоричен начин,че същата притежава и вместо това за тази част предявеният от нея иск бъде уважен. В останалата част,с която искът е отхвърлен за разликата до 208/298 ид.части или за 23/298 ид.части решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК О. А. следва да бъде осъдена да заплати на З. Г. Й. сумата 411.35лв.,представляваща направените по делото разноски.

По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 31.03.2008г. по гр.д. № 210/2008г. в частта,с която след отмяна на решение №144/27.11.2007г. по гр.д. №108/2007г. на А. районен съд,1 състав предявеният от З. Г. Г. иск за признаване за установено по отношение на О. А. ,че е собственик на 185/298 ид.части от недвижим имот, представляващ поземлен имот №000702.525.9 по кадастралната карта на гр. А.,ул.”О”№93 с площ 298кв.м.,трайно предназначение-урбанизирана територия, ниско застрояване /до 10кв.м./стар идентификатор пл. №44,парцел ****,при съседи:525.8; 525.1;525.10 и 525.174,както и в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ по отношение на О. А. ,че З. Г. Г.,ЕГН ********** от гр. А.,ул.”О”№93 е собственик на 185/298 ид.части от недвижим имот,представляващ поземлен имот №000702.525.9 по кадастралната карта на гр. А.,ул.”О”№93 с площ 298кв.м.,трайно предназначение-урбанизирана територия, ниско застрояване /до 10кв.м./, стар идентификатор пл. №44,парцел ****,при съседи:525.8; 525.1;525.10 и 525.174.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 31.03.2008г. по гр.д. №210/2008г. в останалата част.

ОСЪЖДА О. А. на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплати на З. Г. Г. сумата 411.35лв. /четиристотин и единадесет лева и 35ст./,представляваща направените по делото разноски.

 

Председател:

 

Членове: