9 РЕШЕНИЕ № 708 София,14.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА М. ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Б. ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1389/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №1621/03.12.2009 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №566/29.8.2008 г. по гр.д.№886/2007 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, по подадени от ищеца Д. К. Р. и от ответника по исковата молба – Прокуратура на Република България, касационни жалби. С решението на Благоевградския окръжен съд е отменено решение №2173/16.5.2007 г. по гр.д.№1887/2006 г. по описа на Благоевградския районен съд, в частта, с която са уважени исковете: за 5005,31 лева – обезщетение за брутно трудово възнаграждение за периода от 18.10.2004 г.-31.7.2005 г., от което ищецът е бил лишен поради незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху посочената сума в размер на 209,24 лева за периода от 22.7.2005 г. до 23.11.2005 г.; за 1875 лева – допълнително възнаграждение за третото тримесечие на 2004 г. дължимо на основание чл.14 ЗМ, във връзка с чл.чл.3 и 5 от Наредба №2/18.12.2001 г., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 78,38 лева; за 2000 лева – представляващи разлика за размера над 3000 лева до претендираните 5000 лева за претърпени неимуществени вреди; и за 1274,30 лева – разлика за размера на над 625,70 лева от общо претендираните и платени за адвокатско възнаграждение 1900 лева, и посочените претенции за отхвърлени. В останалата част решение на първата инстанция е оставено в сила. В обжалваното решение е прието, че относно имуществените вреди за отстраняване от работа по чл.100, ал.2 ЗДСл не следва да се ангажира отговорността на прокуратурата, на работодателя. Изводът е обоснован с т.10 от ТР №3/22.4.2005 г. по т.гр.д.№2/2004 г. на ОСГК на ВКС. Относно неимуществените вреди е прието, че сумата от 3000 лева отговаря на изискването на чл.52 ЗЗД като съдът е стигнал до извод, че здравословното състояние на ищеца не е било повлияно от извършваните срещу него процесуално-следствени действия. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: На ищеца. 1. Налице ли е причинно следствена връзка между действията на органите прокуратурата по образуване и провеждане на наказателно производство срещу държавен служител, за престъпление извършено от него в качеството му на длъжностно лице и имуществените вреди, които държавният служител претърпява, поради лишаването му от заплата за времето, за което е бил отстранен от работа на основание чл.100, ал.2 ЗДСл от органа по назначаването ?” 2. Временното отстраняване на държавния служител от работа със заповед на органа по назначаването, издадена на основание чл.100, ал.2 ЗДСл, причина ли е за претърпените то него имуществени вреди – лишаването му от заплата за този период, или то, както и самото лишаване от заплата са последици от образуваното наказателно производство срещу държавния служител”. 3. Законно ли е временното отстраняване от работа на държавния служител на основание чл.100, ал.2 ЗДСл в случай, че повдигнатото му обвинение от органите на прокуратурата за извършване на престъпление в качеството му на длъжностно лице, за което е образувано наказателно производство, послужило като основание за отстраняването, бъде признато или се окаже незаконно по смисъла на чл.2, ал.1 ЗОДОВ ?” 4. “Чия е отговорността за претърпените то държавния служител вреди, представляващи лишаването му от заплата, поради временното му отстраняване от работа в хипотезата на чл.100, ал.2 ЗДСл – на органа по назначаването, издал заповедта за отстраняване или на органите на прокуратурата, образували наказателното производство срещу него, за престъпление в качеството му на длъжностно лице, което впоследствие е признато или се е оказало незаконно с оглед разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗОДОВ ?”. На ответника по исковата молба. 1. “Следва ли да отговаря прокуратурата в хипотезата на чл.100, ал.2, вр.ал.4 ЗДСл ?” и 2. “Правилно ли е приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД с оглед събраните по делото доказателства, включително и тези за здравословното състояние на ищеца ?” По точното приложение на закона по поставените в изложението въпроси: И четирите поставени от ищеца въпроси, както и първият въпрос поставен от ответника по исковата молба могат да бъдат обединени за отговор с оглед отговорността по чл.100, ал.4 ЗДСл, а именно “Кой е материалноправно пасивно легитимиран да отговаря за вредите от отстраняване от работа по смисъла на чл.100, ал.2 от същия закон ?”. Нормата на чл.100, ал.4 ЗДСл по категоричен начин установява правото на обезщетение при незаконно отстраняване от работа в хипотезата на чл.100, ал.2 ЗДСл при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Съгласно нормата на чл.100, ал.2 ЗДСл във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б.”а” от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа, съгласно ал.3 на същия текст. Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен, а съгласно чл.100, ал.4 ЗДСл, когато държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Или при незаконно повдигнато и поддържано обвинение Прокуратурата носи имуществена отговорност за периода на отстраняването на служителя от работа, тъй като органът по назначаването не действа по своя преценка, а по силата на закона, следствие действията на органите на досъдебното производство. Този извод освен от разпоредбата на чл.100, ал.2 ЗДСл, произтича и от разпоредбата на чл.100, ал.4 ЗДСл, във връзка с чл.2 ЗОДОВ. На втория от поставените от ответника по исковата молба въпроси, а именно “Правилно ли е приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД с оглед събраните по делото доказателства, включително и тези за здравословното състояние на ищеца ?”, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че следва да отговори следното: Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. е постановено, че размерът на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите а към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Следователно въпросът за приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД с оглед събраните по делото доказателства, включително и тези за здравословното състояние на ищеца е конкретен, фактически въпрос и на него следва да се отговори в случай, че е налице касационно оплакване за това. С въззивно решение №566/29.8.2008 г. по гр.д.№886/2007 г. по описа на Благоевградския окръжен съд е отменено решение №2173/16.5.2007 г. по гр.д.№1887/2006 г. по описа на Благоевградския районен съд в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Д. К. Р. от Благоевград по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДВПГ/ЗОДОВ/ следните суми, а именно: 1. 5005,31 лева – обезщетение, представляващо брутно трудово възнаграждение за периода от 18.10.2004 г. – 31.7.2005 г., от което възнаграждение посоченото лице е било лишено поради незаконно повдигнато му обвинение, ведно със законната лихва, както и за мораторна лихва върху горната сума в размер на 209,24 лева за периода от 22.7.2005 г. до 23.11.2005 г.; 2. 1875 лева – допълнително възнаграждение за третото тримесечие на 2004 г., дължимо на основание чл.14 от Закона за митниците, във връзка с чл.чл.3 и 5 от Наредба №2/18.12.2001 г. и доклад на Началника на М. – Благоевград, ведно със законната лихва ., както и за мораторна лихва върху горната сума в размер на 78,38 лева за периода от 22.7.2005 г. до 23.11.2005 г. 3. 2000 лева – представляващи разликата за размера над 3000 лева до претендираните 5000 лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума. 4. 1274,30 лева, представляващи разликата за размера над 625,70 лева от общо претендираните и платени за адвокатско възнаграждение 1900 лева. Със същото решение е оставено в сила отменено решение №2173/16.5.2007 г. по гр.д.№1887/2006 г. по описа на Благоевградския районен съд в останалата част. С решение №399/21.7.2009 г. по гр.д.№886/2007 г. Благоевградският окръжен съд по реда на чл.192, ал.2 ГПК/отм./ е допуснал поправка на явна фактическа грешка като е отхвърлил иска за сумите, за които е отменил решението на първата инстанция. С въззивното решение е прието, че относно претендираните имуществените вреди, настъпили следствие отстраняването на ищеца от работа по чл.100, ал.2 ЗДСл органите на прокуратурата не носят самостоятелна отговорност, а такава следва да се носи от административния орган, в случая органа по назначаването – Агенция “М.”. Относно останалите претендирани имуществени вреди, извън тези по точки 1 и 2 от решението на районния съд, а именно 3,4,5,6,7 и 9 съдът е стигнал до извод, че същите са основателни и доказани. Досежно неимуществените вреди е прието, че такива са търпяни от ищеца, но не е зачетено влошаването на здравословното му състояние като пряка и непосредствена последица от наказателното преследване, доколкото представените доказателства не са в състояние да обосноват такъв извод, както и че ищецът продължава да търпи отрицателни изживявания след приключване на наказателното производство. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивната инстанция е приела, че сумата от 3000 лева репарира неимуществените вреди. Относно размера на разноските и предвид разпоредбата на чл.64, ал.1 ГПК/отм./ е прието, че на ищеца се дължат разноски в размер на 625,70 лева. В касационната жалба от ищеца Д. К. Р. се твърди, че незаконосъобразно и необосновано Благоевградският окръжен съд е приел, че ответникът по исковата молба – Прокуратурата на Република България, не следва да носи отговорност за претърпените от него имуществени вреди по чл.100, ал.4 ЗДСл. Навежда се довод, че такава отговорност следва да се носи именно по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ във връзка с разпоредбата чл.100, ал.4 ЗДСл. Твърди се, че незаконосъобразно и необосновано е намален размерът на присъдените от първата инстанция неимуществени вреди, както относно преживяванията, така и относно психическото и здравословно състояние. Моли се за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и цялостно уважаване на претенциите. Претендират се разноски по списък. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа от процесуалния представител на ищеца – адв. С., която депозира и писмена защита. Оспорва се жалбата на ответника по исковата молба. С касационната жалба от ответника по исковата молба – Прокуратура на Република България, обжалва решението на въззивната инстанция в частта, с която оставено в сила решението на районния съд. Твърди се, че извършените действия в досъдебното производство са съобразени със закона, а ищецът е имал дадената му от закона възможност за осъществяване на защитата си. Навежда се довод, че относно неимуществените вреди ищецът не е доказал че е налице хипотезата на чл.2 ЗОДОВ, тъй като искът не е доказан по основание. Моли се за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне на претенциите. В съдебно заседание пред касационната инстанция процесуалният представител на ответника по исковата молба поддържа касационната си жалби и оспорва касационната жалба на ищеца. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби, взе предвид становищата на процесуалните представители на страните по спора, становищата им изразени в съдебно заседание, писмената защита на касационния жалбоподател – ищец, и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Благоевградския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищеца е неправилно. С оглед отговора на въпросите, поставени от ищеца и първия въпрос, поставен от ответника по исковата молба материалноправно легитимиран по предявените претенции е Прокуратурата на Република България. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета от първоинстанционния съд се установява, че ищецът е претърпял имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение, следствие отстраняването му от работа по чл.100, ал.2 ЗДСл в размер на 5005,31 лева, за периода от 18.10.2004 г. до 31.7.2005 г., както и такива от неполучено допълнително възнаграждение за третото тримесечие на 2004 г. по чл.14 ЗМ в размер на 1875 лева. Поради това въззивното решение следва да се отмени в тези части и сумите се присъдят на ищеца. Върху посочените суми следва да се присъдят и мораторни лихви, съответно в размер на 209,24 лева и 78,38 лева. Незаконосъобразни и необосновани са изводите на въззивната инстанция относно размера на претърпените неимуществени вреди. Самите мотиви на окръжния съд относно характера и обема на тези вреди са напълно достатъчни да обосноват присъждането на обезщетение в размер, предявен с исковата молба – 5000 лева, без да се отчита здравословното състояние на ищеца. Поради това решението на въззивния съд следва да се отмени и в частта, с която претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена за сумата 2000 лева, и същата се присъди на ищеца. Изцяло неоснователни са оплакванията в касационната жалба на ответника по исковата молба. На първо място, една част от тях визират суми по пунктове 4,5,6,7 и 9 – под 1000 лева, за които не се допуска касационно обжалване. На второ място, неоснователни са оплакванията относно размера на присъдения от окръжния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, предвид изложеното по-горе. Касационната жалба на ответника по исковата молба като неоснователна следва да се остави без уважение, а въззивното решение в тази част – в сила. С оглед изхода от спора касационният жалбоподател- ответник следва да заплати на касационния жалбоподател - ищец, деловодни разноски за всички инстанции в размер на 3174,30 лева, представляващо адвокатско възнаграждение за първата и втората инстанции, като за останалата част от 625,70 лева въззивното решение следва да се остави в сила. За касационното производство разноски не следва да се присъждат, тъй като липсват доказателства за това. В кориците на делото се съдържа само копие от пълномощно от 03.10.2008 г., без данни за платен адвокатски хонорар. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза втора ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №566/29.8.2008 г. по гр.д.№886/2007 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение №2173/16.5.2007 г. по гр.д.№1887/2006 г. по описа на Благоевградския районен съд в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Д. К. Р. от Благоевград по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДВПГ/ЗОДОВ/ за следните суми, а именно: 1. 5005,31 лева – обезщетение, представляващо брутно трудово възнаграждение за периода от 18.10.2004 г. – 31.7.2005 г., от което възнаграждение посоченото лице е било лишено поради незаконно повдигнато му обвинение, ведно със законната лихва, както и за мораторна лихва върху горната сума в размер на 209,24 лева за периода от 22.7.2005 г. до 23.11.2005 г.; 2. 1875 лева – допълнително възнаграждение за третото тримесечие на 2004 г., дължимо на основание чл.14 от Закона за митниците, във връзка с чл.чл.3 и 5 от Наредба №2/18.12.2001 г. и доклад на Началника на М. – Благоевград, ведно със законната лихва ., както и за мораторна лихва върху горната сума в размер на 78,38 лева за периода от 22.7.2005 г. до 23.11.2005 г. 3. 2000 лева – представляващи разликата за размера над 3000 лева до претендираните 5000 лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума; 4. 1274,30 лева, представляващи разликата за размера над 625,70 лева от общо претендираните и платени за адвокатско възнаграждение 1900 лева. ; и решение №399/21.7.2009 г. по гр.д.№886/2007 г. Благоевградският окръжен съд по реда на чл.192, ал.2 ГПК/отм./ ,с което посочените претенции са отхвърлени, и ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Д. К. Р., ЕГН – xxxxxxxxxx, от град Благоевград, ж.к.-“Ален мак”, блок 41, вх.А, , ет.1, ап.2, по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДВПГ/ЗОДОВ/ следните суми, както следва: 1. 5005,31 лева/пет хиляди и пет лева и тридесет и една стотинки/ – обезщетение, представляващо брутно трудово възнаграждение за периода от 18.10.2004 г. – 31.7.2005 г., от което възнаграждение посоченото лице е било лишено поради незаконно повдигнато му обвинение, ведно със законната лихва, както и за мораторна лихва върху горната сума в размер на 209,24 лева за периода от 22.7.2005 г. до 23.11.2005 г.; 2. 1875/хиляда осемстотин седемдесет и пет/ лева – допълнително възнаграждение за третото тримесечие на 2004 г., дължимо на основание чл.14 от Закона за митниците, във връзка с чл.чл.3 и 5 от Наредба №2/18.12.2001 г. и доклад на Началника на М. – Благоевград, ведно със законната лихва ., както и за мораторна лихва върху горната сума в размер на 78,38 лева за периода от 22.7.2005 г. до 23.11.2005 г. 3. 2000/две хиляди/ лева – представляващи разликата за размера над 3000 лева до претендираните 5000 лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума. ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Д. К. Р., ЕГН – xxxxxxxxxx, от град Благоевград, ж.к.-“Ален мак”, блок 41, вх.А, , ет.1, ап.2, деловодни разноски в размер на 3174,30 лева/три хиляди и сто седемдесет и четири лева и тридесет стотинки/. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №566/29.8.2008 г. по гр.д.№886/2007 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: