8 Р Е Ш Е Н И Е №60119 София,08.11.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1449/2020 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Л. Т. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 858 от 21.04.2020 г. по гр.д. № 4156/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, седми състав, с което, след отмяна на решение № 4041/06.06.2019 г. по гр.д. № 9855/2017 г. на Софийски градски съд в неговата осъдителна част – за сумата 12 500 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 14.07.2016 г., както и в частта за разноските, този иск е отхвърлен, и е потвърдено първоинстанционното решение, в частта за отхвърляне на иска по чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗД”Бул Инс” АД за разликата до пълния предявен размер. С определение № 177 от 31.03.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните процесуалноправни въпроси: 1. Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти и в частност показанията на причинителя на увреждането, при предявен пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, и приетите по делото експертизи и 2. Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства по делото. Касационният жалбоподател оспорва изводите на апелативния съд за липса на противоправност в поведението на водача на лекия автомобил, съответно, за неосъществен фактически състав на чл.45 ЗЗД, а оттам и за липса на основание за ангажиране отговорността на ответния застраховател. Твърди, че съдът неправилно не е зачел презумпцията за вина, необорена от ответника, а от друга страна, игнорирал е част автотехническата експертиза. Позовава се и на допуснати нарушения на чл.236, ал.2 и чл.266, ал.3 ГПК, довели до необоснованост на решението. По съображения в жалбата, поддържани в съдебно заседание на 29.09.2021 г. от процесуалния пълномощник на касатора, се моли за неговата отмяна и уважаване на предявения иск, евентуално – за връщане на делото за ново въззивно разглеждане. В постъпил по делото писмен отговор, ЗД „Бул Инс” АД, чрез процесуален пълномощник, оспорва касационната жалба изцяло. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Апелативен съд – София, след преценка на автотехническата експертиза, на приетото досъдебно производство, и на показанията на допуснатия във въззивното производство св. Б. – водач на лекия автомобил, ударил ищеца, е извел извод за липса на противоправност в поведението на застрахования водач. Съдът е изтъкнал, че последният е управлявал с достатъчно ниска скорост – 20 км/ч и пътната обстановка не е изисквала по-ниска скорост, след като В. Б. не е могъл да забележи тичащите деца на намиращата се в близост детска площадка и то, преди едно от тях – ищецът, да се появи на пътя. Въззивното решение е основано и на дадените в досъдебното производство показания на ищеца, както и на съдържащата се в него скица на местопроизшествието. Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно. Следва да се отрази, че предмет на касационното производство е въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по жалбата на ищеца, в частта, с която СГС е отхвърлил иска по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 12 500 лв. до 20 000 лева. Макар посоченият обхват на въззивно обжалване да не съответства изцяло на въззивната жалба, ищецът не е реализирал процесуалното си право по чл. 250 ГПК. По процесуалноправните въпроси, обусловили допускането на касационно обжалване на въззивното решение: По въпроса относно задълженията на въззивния съд, като съд по съществото на материалноправния спор, да мотивира решението си, е налице не само задължителна, но и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в съдебните актове, обосновали допълнителния селективен критерий / решение по гр.д. № 1504/2011 г., решение по гр.д. № 1411/2009 г. на трето г.о./, но и в множество други съдебни актове, надлежно публикувани. Според последователно прилаганата практика за обективност и мотивираност на съдебния акт съгласно изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, мотивите следва да съдържат изложение на приетата за установена фактическа обстановка въз основа на цялостна преценка на релевантните факти и доказателства, обсъждане на доводите и възраженията на страните, на които следва да се даде отговор. Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция, поради което съдът следва да формира собствени фактически и правни изводи по спорното материално право. Мотивите трябва да съдържат и конкретни отговори по оплакванията и доводите на въззивника за порочност на атакувания първоинстанционен съдебен акт. По въпроса относно начина, по който съдът следва да преценява събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти, и в частност показанията на причинителя на увреждането при предявен пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е даден отговор в решение, постановено от състав на първо т.о. на ВКС по т.д. № 355/2019 г. В този съдебен акт е споделена изцяло формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, обективирана в решение по гр.д. № 4028/2016 г. и решение по гр.д. № 776/2009 г. на IV г.о. В посочените решения е прието, че съдът следва да извърши преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, носещи информация за механизма на увреждането. По същия начин съдът следва да преценява и показанията на свидетел, присъствал при настъпване на увреждането, вкл. и дали тези показания съдържат вътрешни противоречия, и доколко кореспондират с останалите доказателства, при отчитане на всички обстоятелства от обективен или субективен характер, свързани с възможността свидетелят да възприеме посочените от него факти. При преценка на свидетелските показания съдът трябва да вземе предвид начина, по който свидетелите са узнали за правнорелевантните факти, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им при разпита в съдебно заседание. Като преценява данните за заинтересованост на свидетели, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и добросъвестно ги възпроизвежда в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост от изхода на делото, да е възприел погрешно определени факти, да не е способен да ги възпроизведе или да прояви недобросъвестност при даване на показания пред съда. Настоящият съдебен състав възприема изцяло дадените разрешения, съставляващи отговори на въпросите, обосновали допускане на касационно разглеждане на делото. С оглед горните разрешения, следва да се приеме, че са налице поддържаните касационни основания по чл.281, т.3, пр.2 и 3 ГПК. За да изведе извод, че липсва противоправност в поведението на водача на лекия автомобил, както и че същият не е нарушил правилата за движение по пътищата и не е станал причина за настъпване на произшествието, в резултат на което на малолетния ищец /сега непълнолетен/ са причинени телесни увреждания, апелативният съд е възприел изцяло показанията на водача, допуснат като свидетел във въззивното производство. Искането за разпит на св. В. Б. е заявено с въззивната жалба на ответното застрахователно дружество, като едва след отмяна на определението за даване ход по същество от 02.12.2019 г. /определение от 22.01.2020 г./ апелативният съд е допуснал този свидетел с разпореждане от з.з. на 12.02.2020 г. Посоченото разпореждане е постановено в разрез с предвидената в чл.266, ал.1 ГПК забрана за посочване и събиране на нови доказателства и без да са налице допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да са довели до недопускане до разпит на посочения свидетел. Действително, още в отговора на исковата молба ответникът е заявил надлежно доказателствено искане за разпит на св. Б., но поради последващо установена невъзможност за неговото редовно призоваване, с молба от ЗД „Бул инс“ АД, д вх. № 155438/27.11.2018 г. е заявено евентуално искане за допускане на св. К. И. и за замяна на св. Б. със св. И., съгл. молба вх. № 158142 от 03.12.2018 г. Първоинстанционният съд е уважил искането за замяна на посочените свидетели и в съдебно заседание на 23.01.2019 г. показания е дал 15-годишният свидетел И.. Така преценени процесуалните действия на ответника и на съда сочат на извод за несъобразяване, от страна на въззивния съд, на ограниченията по чл.266 ГПК, в какъвто смисъл са основателни оплакванията в касационната жалба. В случая не се касае за необходимост от служебно установяване на даден факт във връзка с въведено във въззивна жалба оплакване и съответно, за служебно събиране на доказателства, т.е. не става въпрос за хипотези, разяснени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид горното, изведените от апелативния съд фактически изводи, основани на показанията на незаконосъобразно допуснатия свидетел В. Б., не могат да се възприемат. Независимо от това, при произнасяне по въпроса - дали е приложима разпоредбата на чл.172 ГПК, решаващият състав не е съобразил в пълнота посочената по-горе непротиворечива практика за начина, по който съдът дължи преценка на показанията на причинителя на увреждането. Изводът за незаинтересованост на свидетеля, не е обоснован с възможността/способността на свидетеля да възприеме точно посочените от него факти, нито дали са налице други обстоятелства от обективен и/или субективен характер, способстващи или препятстващи възприемането на релевантни за механизма на произшествието факти. Въз основа на събраните по делото доказателства: констативен протокол, протокол за оглед на местопроизшествие, скица към протокола, показанията на св. К. И. и заключението на автотехническата експертиза, изключвайки показанията на св. Б., следва да се приеме за установен следния механизъм на настъпилото на 14.07.2016 г. ПТП, в [населено място], [улица], пред блок 117, с участие на лекия автомобил, управляван от живущия на същата улица В. Б. и пешеходеца – ищец: управляваният от Б. лек автомобил се е движил по посочената [улица] км/ч, при паркирали от лявата му страна автомобили, между които ищецът е излязъл и е предприел пресичане на пътното платно, при което е последвал удар от лекия автомобил; според показанията на св. К. И., който преди това си е играел с ищеца на намиращата се в непосредствена близост детска площадка, последният е преминал между паркиралите МПС и е пресякъл улицата, без да бяга; съгласно експертното заключение на вещото лице инж. П., при нормален ход на ищеца, ударът е бил предотвратим при движение на лекия автомобил със скорост 10 км/ч. Настоящият състав на ВКС не споделя изразеното от въззивния съд становище, че водачът на лекия автомобил е управлявал с достатъчно ниска скорост – 20 км/ч и пътната обстановка не е изисквала по-ниска скорост. Становището не е в съответствие с разпоредбата на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, а е и в отклонение от задължителните постановки в ТР № 28 на Общото събрание на Върховния съд по нак.дело № 10/1984 г., с предмет „По някои въпроси на режима на скоростите по ЗДвП- чл.20, ал.2“ Предвид идентичните разпоредби на чл.20, ал.2 от отменения ЗДвП и сега действащия ЗДвП, дадените в ТР указания следва да бъдат зачетени изцяло. Според този акт на нормативно тълкуване, при преценяване отговорността на водача при настъпване на ПТП в резултат от неспазване на чл.20, ал.2 ЗДвП, следва да се разграничат хипотезите, според които: водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само на примерно посочените в законовите норми фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологичното състояние на водача и други отрицателно действащи фактори; Намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността – колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, а спирането на превозното средство се налага и при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие; Моментът на възникване на опасност за движението се определя от фактически, а не от формални критерии. В т.2 на ТР е посочено, че въпреки различието в терминологията на ЗДвП и Правилника за приложението му относно скоростта – „намалена“, „бавна“, „безопасна“, налице е само една „съобразена скорост“ с посочените в чл.20, ал.2 ЗДвП фактори. В конкретния случай, с оглед непосредствената близост на детската площадка, обуславяща висока степен на опасност от внезапно появяване на деца на платното за движение, както и липсата на видимост поради редицата паркирали автомобили, обуславя извод, че водачът е бил длъжен да се съобрази с опасността, определена по фактически критерии /според разясненията, дадени в цитираното ТР/, като управлява със скорост, позволяваща му своевременно да спре при внезапната поява на малолетния пешеходец – ищец по делото, пресичал на необозначено за преминаване място. От приетата по делото медицинска документация и от заключението на медицинската експертиза се установява, че в резултат на удара от лекия автомобил ищецът е получил следните травматични увреждания: изкълчване на капачката на дясното коляно и счупване на края на дясната бедрена кост. Извършено е закрито наместване на капачката на коляното и на крайния участък на дясната бедрена кост, с поставен гипс, като оздравителния процес е продължил повече от 45 дни, с необходимост от последваща рехабилитация. Понесените от малолетното дете болки, страдания и неудобства в ежедневието са установени от показанията на неговия баща – св. Л. Т.. При съобразяване на всички конкретни обстоятелства, относими към разяснените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на обществото, с оглед и на конкретните икономически условия в страната, включващи и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането, настоящият състав счита за съответстващо на принципа за справедливост обезщетение в размер на 20 000 лв. /съобразно предмета на настоящото производство/. Като основателно следва да се прецени обаче възражението на ответния застраховател за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Последният е допуснал нарушения на: чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП – не е преминал на пешеходна пътека, а преди да навлезе на платното за движение не се е съобразил с приближаващото МПС, както и на съдържащата се в разпоредбата на чл.114, т.1 ЗДвП забрана за пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение. При съпоставка на поведението и действията на водача на лекия автомобил и на ищеца и отчитане тежестта на допуснатите от тях нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, настоящият състав счита, че конкретният принос но пострадалия е 50 %. С оглед така определения принос на ищеца, обезщетението за неимуществени вреди от 20 000 лв. следва да се редуцира на 10 000 лв., ведно със законната лихва от 26.10.2016 г. до окончателното издължаване на сумата. По изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, въззивното решение подлежи на отмяна в частта, с която исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлена за сумата от 10 000 лв., като се уважи в този размер, ведно със законната лихва от 26.10.2016 г. За разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. отхвърлителното въззивно решение е правилно. Въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която в полза на ЗД „Бул инс“ АД са присъдени разноски за двете инстанции в размер над 1 320 лв. до 2 640.36 лв. При този изход на делото, ответникът дължи в полза на Адвокатско дружество „В., У. и партньори“, на осн. чл.38, ал.2 ЗА сумата 200 лв., какъвто размер е отразен в списъка по чл.80 ГПК. По сметка на ВКС ответникът дължи държавна такса в размер на 400 лв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 858 от 21.04.2020 г. по гр.д. № 4156/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, седми състав, в частта, с която след отмяна на решение № 4041/06.06.2019 г. по гр.д. № 9855/2017 г. на Софийски градски съд, предявеният от Н. Л. Т. иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗД „Бул инс“ АД е отхвърлен за сумата от 10 000 лв. , съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 14.07.2016 г., както и в частта, с която на застрахователя са присъдени разноски за сумата над 1 320 лв. до 2 640.36 лева за двете инстанции, като вместо него постановява: ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД за заплати на Н. Л. Т., действащ лично и със съгласието на своя баща Л. Н. Т., сумата 10 000 лв. /десет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 14.07.2016 г., ведно със законната лихва от 26.10.2016 г., до окончателно погасяване на задължението. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 858 от 21.04.2020 г. по гр.д. № 4156/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, седми състав в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД да заплати на Адвокатско дружество „В., У. и партньори“, на осн. чл.38, ал.2 ЗА сумата 200 лв. ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 400 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: