3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 140 Гр. София, 07 август 2013 година Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в закрито заседание на седми август две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 1451/2013 г. Софийският районен съд е оспорил местната подсъдност на делото, което му изпратил за разглеждане Пловдивският районен съд. Делото е административнонаказателно и е било образувано в ПРС по жалба срещу наказателното постановление за налагане на имуществена санкция, която директорът на „Средни данъкоплатци и осигурители” при Териториалната дирекция в П. към Националната агенция за приходите наложил на „Завод за хартия - Б.”, АД, основавайки се на чл.180а ЗДДС. ПРС не е изложил никакви мотиви за решението си да изпрати делото на СРС, но може да се предположи, че се е съгласил с мнението на представителя на административнонаказващия орган, който поискал пренасянето на делото защото санкционираното търговско дружество извършило приписаното му нарушение, когато е било регистрирано между „Големи [те] данъкоплатци и осигурители” в София. СРС на свой ред е възразил в своя съдебен акт, че нарушението, заради което е наказано АД, е бездействие – неначисляване в срок на ДДС, и то е било установено с акт на териториалната дирекция на НАП именно в П.. Прокурорът е дал становище при Върховната касационна прокуратура, че правият в спора за подсъдност е СРС. Според ВКС спорното дело е подсъдно на ПРС. Иначе и двете съдилища правилно са се основали на обстоятелства от значение за определяне на местната подсъдност, ПРС – местонахождението на органа, пред който да бъде обявено начисляването на данъка, СРС – местоизвършването на самото начисляване по съответната фактура. Проблемът обаче е, че тези и други обстоятелства имат различно значение за определянето на местната подсъдност, а наказващият орган изобщо не е конкретизирал в тази насока отношението си към тях и така е създал положение, аналогично на уреденото в чл.48, ал. 2 ЗАНН, да „не може точно да се определи местоизвършването на нарушението”. Аналогичено при това положение е трябвало да бъде и решението на възникналия проблем компетентен да разгледа делото да е съдът, в чийто район се намира местожителството на дееца, или съдът в чийто район е било най-напред образувано производството. По този начин се вижда, че ПРС е възможно да бъде единият от така определените съдилища, докато за СРС това е изключено. Ръководен от изложеното и с оглед още на чл.42, ал.1 и чл.44, ал.1 НПК, приложими съобразно препращането в чл.84 ЗАНН, ВКС-І н.о. О П Р Е Д Е Л И: Административнонаказателен характер дело № 11381/2013-прекратено, на Софийския районен съд да бъде разгледано от Пловдивския районен съд, където първоначално е било образувано като анхд 2080/13. Софийският районен съд да бъде уведомен за промяната. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: