12 Р Е Ш Е Н И Е № 35 [населено място], 27.02.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 712 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „КТБ“ АД /н./, чрез лицата, осъществяващи функцията синдик, срещу решение № 2771/13.12.2019 г. по в. т. д. № 3 453/2019 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 702/12.04.2019 г. по т. д. № 571/2018 г. на СГС за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване наличието на привилегия с източник договор за особен залог, вписан в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ на 23.03.2011 г. В касационната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение, тъй като въззивният съд неправилно е възприел фактите по делото, имащи съществено значение за изхода му и неправилно е приложил съответния материален закон. Обратно на приетото от въззивния съд в жалбата се твърди, че предметът на установяване в исковото производство по чл. 694 ТЗ в случая съвпада с този на производството по чл. 692, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, тъй като своевременно като привилегия е въведен и вписаният по реда на ЗОЗ запор, който е обсъден от съда по несъстоятелността. На следващо място се изтъква, че неправилно Апелативен съд София е приел, че вписаният в ЦРОЗ на 03.12.2015 г. на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ запор на вземания, върху които вземания преди това има вписан в ЦРОЗ залог въз основа на договор за особен залог, не може да обоснове привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Този извод се явява в пряко противоречие с т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху него. При наложен общ запор и възбрана принудителното изпълнение се счита насочено към всички негови секвестируеми активи, формиращи масата на несъстоятелността. При тези доводи в жалбата се прави извод, че, след като е започнало изпълнение върху предмета на залога, както е в случая, подновяването на изсрочен след този момент особен залог не е необходимо. Наред с това, от касатора се заявяват възражения, че съдът не е оценил правилно представените в хода на исковото производство доказателства за извършено подновяване на вписването в приложение на §5, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗБН. При тези оплаквания се формира искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено въззивното решение и да се признае за установено, че вземанията на „КТБ“ АД /н./ от „Кик-Дизайн“ ООД /н./ по договор за банков кредит от 31.01.2011 г., включени в списъка на приетите вземания по т. д. № 4855/2016 г. на СГС, следва да са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Ответниците по касационната жалба НАП и „Кик –Дизайн“ ООД /н./ не подават отговор. Синдикът на „Кик–Дизайн“ ООД /н./ заявява становище за основателност на касационната жалба, което поддържа и в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното : С решение № 2218/19.12.2016 г. по т. д. № 4855/2016 г. на СГС е било открито производство по несъстоятелност на „Кик – Дизайн“ ООД. В срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ на 23.01.2017 г. кредиторът „КТБ“ АД /н./ е предявил вземанията си с произход договори за банков кредит, които са обезпечени с учреден особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на „Кик – Дизайн“ ООД, произтичащи от всички договори за сметки, сключени с банката, както и всички настоящи и бъдещи вземания на длъжника от „Корабостроителница Русе“ АД. Срещу привилегията по един от договорите за кредит по реда на чл. 692 ТЗ е било подадено възражение от НАП с мотив, че вписаният на 23.03.2011 г. в полза на „КТБ“ АД /н./ особен залог е бил изсрочен към датата, на която е било предявено вземането. Това възражение е било уважено с определение № 1495/15.03.2018 г. по т. д. № 4855/2016 г. от съда по несъстоятелността. С предявения иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ кредиторът „КТБ“ АД /н./ е заявил искане за установяване съществуването на привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ въз основана на учреден в негова полза особен залог, вписан в ЦРОЗ на 23.03.2011 г., като в хода на исковото производство са били представени доказателства, че за принудително реализиране на вземането си кредиторът е бил снабден със заповед за незабавно изпълнение, изпълнителен лист и в рамките на изп. дело № 20157900400835 по негово искане от ЧСИ е бил наложен запор върху заложеното имущество, вписан по реда на ЗОЗ на 13.03.2015 г. За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, съставът на Апелативен съд София е счел, че с исковата молба са заявени две основания за съществуването на привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в полза на „КТБ“ АД /н./ - договор за особен залог от 31.01.2011 г., вписан в ЦРОЗ на 23.03.2011 г., с предмет вземания на „Кик – Дизайн“ ООД /н./, и запор върху същите вземания, наложен по изп. дело № 20157900400835 на ЧСИ Р. М., вписан на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ в ЦРОЗ на 03.12.2015 г. Счел е, че второто основание излиза извън допустимия предмет на предявения иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, тъй като в срока по чл. 685 ТЗ ищецът е заявил своята привилегия само на основание договора за особен залог от 31.01.2011 г., вписан в ЦРОЗ на 23.03.2011 г. Поради тази причина е намерил допълнително наведеното основание за недопустимо. По счетеното за допустимо релевирано основание за привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ въззивният съд е изложил мотиви, че вписването на особения залог в ЦРОЗ, извършено на 23.03.2011 г., е отпаднало с изтичане на 5-годишния срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ на 23.03.2016 г., тъй като нито е било подновено, нито е било извършено ново вписване в хипотезата на чл. 30, ал. 3 ЗОЗ /след влизане в сила на изменението, обн. ДВ бр. 105/2016 г. с действие от 30.12.2016 г./, имащо ред от новото вписване. Посочил е, че разпоредбата на §49, ал. 2 ЗИДЗОЗ има предвид само вписаните неизсрочени залози, какъвто не се явява процесният. Горното го е мотивирало да стигне до извод, че действието на вписването, извършено на 23.03.2011 г., е отпаднало към момент, който предхожда образуване на производство по несъстоятелност и молбата за предявяване на вземането, поради което за банката липсва претендираната привилегия по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Счел е за неоснователни твърденията на ищеца, че действието на вписването не е отпаднало, тъй като преди изтичане на срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ в ЦРОЗ са били вписани запор върху заложено вземане и пристъпване към изпълнение по изп. дело № 20157900400835, както и, че на 20.07.2018 г. е вписано подновяване на процесния особен залог на основание §5, ал. 1 и 3 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр. 22/13.03.2018 г./. Въззивният съд е преценил, че спрямо заложеното имущество не е вписано пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32 ЗОЗ, нито такова изпълнение е започнало по реда на чл. 44а ЗОЗ, а е вписан само запор върху заложените вземания по изпълнителното дело, обстоятелство - ирелевантно за течение на срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ, тъй като законът не предвижда, че действието на вписването се запазва, ако преди изтичането му е вписано пристъпване към изпълнение или е наложен запор върху заложеното имущество. Срокът по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ е преклузивен и не подлежи на спиране или прекъсване, дори и принудителното изпълнение да е предприето преди изтичането му. Поради тази причина и при висящо изпълнително производство според въззивния съд кредиторът следва да поднови вписването на особения си залог, ако желае неговото действие да бъде зачетено до края на принудителното изпълнение. Решаващият състав е приел и, че разпоредбата на §5 ПЗР на ЗИДЗБН е неприложима към процесното правоотношение. С определение № 60682/13.12.2021 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 2771/13.12.2019 г. по в. т. д. № 3453/2019 г. на Апелативен съд София по въпроса : За да се запази действието на особен залог по смисъла на §49 от ПЗР на ЗИДЗОЗ /ДВ бр. 105/30.12.2016 г., в сила от 30.12.2016 г./, следва ли да се извърши подновяване на вписването, ако преди изтичане на срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ е било насочено принудително изпълнение по реда на ГПК върху имуществото, предмет на залога, съответно извършено вписване в ЦРОЗ в тази връзка?“. Констатирана е необходимост от развитие на правото на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По правния въпрос: За да се отговори на поставения въпрос, следва да бъде изяснено действието на ЗИДЗОЗ, публ. в ДВ бр. 105/30.12.2016 г., в сила от 30.12.2016 г. В §49 ПЗР на ЗИДЗОЗ е предвидено, че вписаните преди влизането в сила на закона залози запазват действието си и спрямо тях се прилагат изменените правила. С приетото изменение на първоначалното вписване в ЦРОЗ или друг регистър по смисъла на чл. 12, ал. 3 ЗОЗ по изрично разпореждане на чл. 2, ал. 1 ЗОЗ се придава конститутивно действие. По аргумент от обратното на §49 ПЗР на ЗИДЗОЗ следва да се приеме, че невписаните залози след датата 30.12.2016 г. губят действието си, доколкото се оказва, че при тях не е осъществен в пълнота фактическият състав, от който се пораждат обезпечителните права в полза на заложния кредитор. За да възникнат отново те, е необходимо заложният кредитор да впише залога си след като получи съгласие за това от залогодателя – аргумент от чл. 27, ал. 2 ЗОЗ /редакция преди изменението с ДВ бр. 105/2016 г./ и чл. 27, ал. 2, т. 3 ЗОЗ в актуалната редакция. Друго е положението на кредитора с вписан залог, който не е подновил вписването след изтичане на определения от чл. 30, ал. 2 ЗОЗ петгодишен срок. С изменението на ЗОЗ /ДВ бр. 105/2016 г./ и приемане на новата алинея 3 на чл. 30 се предвижда, че, ако заложният кредитор не поднови вписването, той може да извърши ново вписване, като залогът ще има ред от новото вписване, т. е. на това вписване се придава само оповестително-защитно действие. В мотивите към законопроекта /№ 602-01-22/26.04.2016 г., 43-то НС/ е посочено, че по този начин се постига синхрон с правилото на чл. 172, ал. 2 ЗЗД, касаещо действието и вписването на ипотеката. Съответно тълкуването на чл. 30, ал. 3 ЗОЗ дава основание да се приеме, че след 30.12.2016 г. заложен кредитор с вписан, но неподновен залог, може да извърши ново вписване без съгласието на залогодателя, като залогът ще има противопоставимост от датата на новото вписване, защото заложното право не се е погасило с изтичане на петгодишния срок, регламентиран в алинея 2 на същия член. Поради акцесорния му характер това право се погасява с погасяване на обезпеченото вземане, също и в хипотезата на чл. 7 и чл. 8, ал. 3 ЗОЗ, както и, след изменението от 2016 г., при даване на съгласие за заличаване на особения залог от заложния кредитор /може да бъде приравнено на отказ от заложно право/ и т. н. В заключение, изменението на ЗОЗ през 2016 г. съхранява вписаните, макар и изсрочени особени залози, а по изричното разпореждане на §49, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗОЗ /ДВ, бр. 105/2016 г./ новите правила намират незабавно приложение спрямо тези залози и уреждат правоотношенията, породени във връзка с тях. Въз основа на учреден особен залог заложният кредитор може да пристъпи към изпълнение върху заложеното имущество при неизпълнение на обезпеченото със залога задължение. Разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗОЗ предвижда това обстоятелство да бъде вписано в ЦРОЗ или друг регистър по смисъла на чл. 12, ал. 3 ЗОЗ. Вписването на пристъпване към изпълнение дава право на заложния кредитор да предприеме изпълнение по отношение на заложеното имущество без съдебна намеса. Той може да се удовлетвори като сам продаде заложеното имущество по реда на ЗОЗ, но може и да възложи изпълнение по реда на ГПК. Образуването на изпълнително производство в този случай става по молба на заложния кредитор въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение /чл. 10, ал. 2 ЗОЗ/, последвано от възлагане по реда на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ. Наред с това, законът предвижда, че заложният кредитор е присъединен взискател по право в производствата по ГПК и ДОПК, в които изпълнението е насочено върху заложеното имущество. Третата възможност е при започнало производство по несъстоятелност спрямо залогодателя заложният кредитор да реализира правата си в рамките на това производство /чл. 16 и чл. 43 ЗОЗ/. Не може да бъде отречено и правото на заложния кредитор да реализира принудително вземането си и по общия ред, уреден в Част пета на ГПК „Изпълнително производство“. Следователно, от преценката на заложния кредитор зависи коя възможност за принудително изпълнение да избере, а в зависимост от вида на изпълнителното производство, в рамките на което вземането му се удовлетворява, то е с поредността по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, чл. 772, ал. 1, т. 1 ТЗ, или чл. 193, ал. 3 ДОПК. Изоставяне на частното изпълнение от заложния кредитор не води като последица до погасяване на заложното право, тъй като то може да бъде реализирано по реда на ГПК или в рамките на производството по несъстоятелност. Този извод следва и от т. 6 на мотивите към законопроекта /№ 602-01-22/26.04.2016 г., 43-то НС/, в която се казва, че при насочено индивидуално принудително изпълнение по ГПК/ДОПК срещу правото /вещта/, служещо за обезпечение на заложния кредитор, е достатъчно същият да удостовери в съответното производство, че е обезпечен кредитор, като представи удостоверение за вписан залог и декларира размера на вземането си, като по този начин определи размера на припадащата му се част при разпределението. Изведен е принципът, че първоначално започналото производство по принудително изпълнение е това, по реда на което ще се удовлетвори заложният кредитор. Но, дори то да е започнало по реда на ЗОЗ, заложният кредитор не е възпрепятстван да се присъедини към насочено друго индивидуално принудително изпълнение. След вписване в ЦРОЗ или друг регистър по смисъла на чл.12, ал. 3 ЗОЗ на пристъпване към изпълнение или вписване на наложен запор от частен съдебен изпълнител, публичен изпълнител или от съда по несъстоятелността върху заложеното имущество всякакви действия по управление или разпореждане, предприети от залогодателя, са непротивопоставими на заложния кредитор. Правилото на чл. 9, ал. 4 ЗОЗ преди изменението с ДВ бр. 105/2016 г. предвиждаше, че залогодателят, след получаване на съобщението за пристъпване към изпълнение, не може да се разпорежда със заложеното имущество. След изменението на закона на това вписване се придава ефект, подобен на ефекта на изпълнителните запор и възбрана, тъй като след датата, на която е извършено вписването, всички разпореждания, извършени от длъжника със заложеното имущество, са недействителни спрямо заложния кредитор, т. е. относително недействителни. Идеята на изменението е да се гарантират в по-пълна степен правата на заложния кредитор /мотиви към законопроекта № 602-01-22/26.04.2016 г., 43-то НС/. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ регламентира, че подобно на залога вписването на запора има действие за период от 5 години, след изтичането на който то може да се поднови. Поради действието на чл. 452 ГПК, чл. 453 ГПК, разяснено с т. 1 и т. 7 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и чл. 9, ал. 4 ЗОЗ, чл. 32, ал. 4 ЗОЗ, чл. 206 ДОПК след вписване на обстоятелствата по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗОЗ, или чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ, или вписване по чл. 715 ТЗ на решението по чл. 710 ТЗ в ТР, с което е наложен общ запор и възбрана, за заложния кредитор не е налице интерес от подновяване на извършеното вписване на учредения от него особен залог, доколкото съществуващото в негова полза заложно право е противопоставимо на залогодателя и всяко трето лице, с което последният договаря по сделка на управление или разпореждане. Тук е необходимо да бъде посочено и, че при предприето изпълнение заложният кредитор се конкурира единствено с други заложни кредитори с удостоверени в съответния регистър права, което произтича от предвиденото в чл. 40, ал. 1 ЗОЗ правило. Нормите, регламентиращи вписване в регистър, от което вписване възникват права, са винаги императивни и следва да се прилагат стриктно. ЗОЗ не обвързва реализиране правата на заложен кредитор в производство по принудително изпълнение /частно, по реда на ГПК, ДОПК или Част четвърта на ТЗ/ с непрекъснатост на вписванията на учредения залог в ЦРОЗ или друг регистър по смисъла на чл. 12, ал. 3 ЗОЗ до приключване на изпълнението. Разрешението на поставения въпрос следва да се постигне в светлината на разбирането, че законово регламентираните сроковете за упражняване на права винаги са предвидени, за да постигнат баланс между бездействието на носителя им и задължението на насрещния по правоотношението субект или между него /носителя/ и други субекти с конкуриращи права. Това означава, че неблагоприятни последици от неподновяване на вписването в петгодишния срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ и преди, и след датата 30.12.2016 г., на която влиза в сила ЗИДЗОЗ, ДВ. бр. 105/2016 г., се свързва единствено с бездействието на кредитора да охрани в пълен обем правата си по залога, за да може успешно да ги реализира принудително и при конкуренция с друг кредитор, вписал залог върху същото имущество, но не води до погасяване на заложното му право. В това се състои и отговорът на поставения в настоящото производство въпрос. За да се запази действието на особен залог по смисъла на §49 от ПЗР на ЗИДЗОЗ /ДВ бр. 105/30.12.2016 г., в сила от 30.12.2016 г./ и реда на неговото вписване, не трябва да бъде извършвано подновяване, ако преди изтичане на срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ е било вписано пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ или друг регистър по смисъла на чл. 12, ал. 3 ЗОЗ, или е било насочено принудително изпълнение по реда на ГПК, съответно извършено вписване в съответния регистър на наложен запор върху заложеното имущество, или е бил наложен общ запор върху цялото имущество на длъжника залогодател с решение по чл. 710 ТЗ от съда по несъстоятелността.“ По основателността на касационната жалба: Решението на Апелативен съд София е валидно и допустимо, но неправилно. Установените по делото факти сочат, че в полза на кредитора „КТБ“ АД /н./ съществува договор за особен залог от 31.01.2011 г., вписан в ЦРОЗ на 23.03.2011 г., с предмет настоящи и бъдещи вземания на „Кик – Дизайн“ ООД /н./ по банкови сметки в „КТБ“ АД /н./, както и настоящи и бъдещи вземания от „Корабостроителница Русе“ АД. Обезпеченият кредитор е започнал изпълнение по общия ред, снабдявайки се със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 29261/2015 г. на СРС, 52 състав /лист 105 от делото на СГС/. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп. дело № 20157900400835 на ЧСИ Р. М. и наложен запор върху вземанията, предмет на залога. Този запор е бил вписан на 03.12.2015 г. на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ в ЦРОЗ преди изтичане на срок от 5 години от вписване на залога. След вписването на запора правата на заложния кредитор следва да се считат противопоставими на всяко трето лице, което евентуално би придобило права върху запорираното имущество и в частност на друг кредитор, който би вписал залог върху същото имущество. Ето защо, след датата 03.12.2015 г. заложният кредитор не е имал интерес да поднови първоначалното вписване на залога, извършено на 23.03.2011 г. С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос, влязлото в сила на 30.12.2016 г. изменение на ЗОЗ не е погасило правата на кредитора „КТБ“ АД /н./, доколкото към тази дата учреденият в негова полза залог е бил вписан в ЦРОЗ и фактическият състав по учредяването му е бил изцяло осъществен, а към това вписване е било насложено и вписването на наложения от ЧСИ запор на датата 03.12.2015 г. Докато е действал срокът на последното вписване /до 03.12.2020 г./, на 23.01.2017 г. вземането на „КТБ“ АД /н./ е било предявено по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност на „Кик – Дизайн“ ООД /н./ като обезпечено с особен залог и правилно е било прието от синдика като привилигировано с право на удовлетворение в реда по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. В подкрепа на този извод следва бъде посочено и принципното правило, че, когато установи наличието на вписан особен залог, синдикът предава имуществото на заложния кредитор за изпълнение по реда на чл. 32 ЗОЗ, а откриването на производство по несъстоятелност на залогодателя не спира започналото изпълнение по чл. 32 ЗОЗ. Когато за залогодателя е открито производство по несъстоятелност преди да е вписано пристъпване към изпълнение, заложният кредитор се удовлетворява в рамките на производството по несъстоятелност – чл. 43 ЗОЗ. След като започналото по реда на ЗОЗ изпълнение /частно самостоятелно или по възлагане на ЧСИ/ може да бъде противопоставено на производството по несъстоятелност и да изключи приложението на общата разпоредба на чл. 638 ТЗ, то поради принципа за правна симетрия това правило следва да бъде приложено и в хипотезата на започнало от заложния кредитор изпълнение по общия ред на ГПК, доколкото не е логично пристъпилият към изпълнение по общата, уредена в Част пета на ГПК, по-тежка процедура заложен кредитор да се постави в по-неблагоприятно положение от този, пристъпил към изпълнение по облекчения ред на ЗОЗ. В този смисъл следва да се разбира и уредената от чл. 43, ал. 1 ЗОЗ конкуренция между производствата за принудително изпълнение по ЗОЗ и ТЗ. От друга страна, както беше посочено по-горе, изоставяне на изпълнението по ЗОЗ от заложния кредитор не води до погасяване на заложното му право и той може да го заяви и реализира в рамките на производството по несъстоятелност, открито за залогодателя. Това правило следва да се приложи и при изоставяне на изпълнение върху заложено имущество, предприето по общия ред на ГПК. При извод, че в полза на ищеца съществува заложно право, възникнало от договор за особен залог с дата 31.01.2011 г., вписан в ЦРОЗ на 23.03.2011 г., противопоставим на други заложни кредитори, вписали особен залог върху същото имущество след датата 23.03.2011 г. /каквито права всъщност не се установя да са били заявени пред синдика на „Кик – Дизайн“ ООД/, и всички хирографарни кредитори, безпредметно се явява обсъждане на въпроса дали в полза на ищеца съществува привилегия по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ поради вписване по реда на ЗОЗ на запор. Единствено за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че настоящият състав споделя изводите, изложени от двете предходни инстанции, относно липсата на материално право, което вписан по реда на ЗОЗ запор учредява. Запорът представлява обезпечителна мярка, от която не възниква привилегия по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Това разрешение се споделя и в голяма част от теоретичните правни разработки по въпроса. Приложното поле на §5 ЗИДЗБН също не следва да бъде обсъждано, предвид обявяване на разпоредбата за противоконституционна с решение № 8/27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България и отпадане на действието ѝ. Изложеното обосновава извод за наличие на соченото от касатора основание по чл. 281, т. 3 ГПК поради допуснато от въззивния съд правоприлагане в нарушение на §49 ПЗР на ЗИДЗОЗ и чл. 30, ал. 2 ЗОЗ. Решението на Апелативен съд София и потвърденото с него решение на Софийски градски съд следва да бъдат отменени като неправилни. Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, спорът трябва да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК като се уважи предявеният иск. При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора се дължат разноски, но доказателства за сторени такива не са представени, поради което съдът не дължи произнасяне по разпределение на отговорността за заплащането им. На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ответникът по касация „Кик – Дизайн“ ООД /н./ следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС сума в размер на 42 687, 73 лв. – държавна такса за трите съдебни инстанции. НАП на основание чл. 84 ГПК, приложим съобразно препращането на чл. 621 ТЗ, не дължи плащане на държавна такса. С тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 1, вр. с ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2771/13.12.2019 г. по в. т. д. № 3 453/2019 г. на Апелативен съд София и потвърденото с него решение № 702/12.04.2019 г. по т. д. № 571/2018 г. на Софийски градски съд включително в частта за разноските вместо което постановява ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ по иска, предявен от „КТБ“ АД /н./ срещу НАП и „Кик – Дизайн“ ООД /н./, че вземането на „КТБ“ АД /н./ към „Кик – Дизайн“ ООД /н./ по договор за банков кредит от 31.01.2011 г. в размер на сумата от 1 874 336, 43 лева – главница, 185 351, 03 лева – лихви, 56 490, 41 лева – просрочени лихви върху просрочена главница, 16 956, 98 лева - неустойка и 1 251, 92 лева – разноски за събиране на вземането, и законна лихва върху главницата, изтекла до откриване на производството по несъстоятелност - 19.12.2016 г., е обезпечено с учреден особен залог по реда на ЗОЗ върху всички настоящи и бъдещи вземания на „Кик - Дизайн“ ООД /н./, произтичащи от всички договори за сметки, сключени с „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, както и с учреден особен залог по реда на ЗОЗ върху всички настоящи и бъдещи вземания на „Кик - Дизайн“ ООД /н./ от „Корабостроителница Русе“ АД, произтичащи от договор за прехвърляне на вземания от 31.02.2011 г., които особени залози са вписани в ЦРОЗ на 23.03.2011 година. ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ „Кик – Дизайн“ ООД /н./, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметка на ВКС сума в размер на 42 687, 73 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.