Р Е Ш Е Н И Е № 278 София, 21.01.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1942 по описа за 2016г. и приема следното: Производството е по касационната жалба на М. П. А. от [населено място], приподписана от адв. Цв. Й., срещу решението на Великотърновския апелативен съд от 18.І.2016г. по гр.д. № 383/2015г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 514/08.VІ.2016г. по въпроса по приложението на чл.300 ГПК /с оглед вземането предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на подбудите на ответницата за извършване на престъпните деяния, за които е осъдена с влязла в сила присъда, изразяващи се в това, че подадените от нея жалба и обяснения до полицията са с оглед защита на правата и интересите й/ в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Ответницата по жалбата В. П. Л. от [населено място] не е заявила становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: С решението си от 18.І.2016г. въззивният съд по въззивна жалба само на ищеца е отменил решението на Великотърновския окръжен съд от 30.VІ.2015г. по гр.д № 1142/2014г. в отхвърлителната му част за разликата над 300лв. до 1500лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил В. Л. да заплати на М. А. още 1200лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от деяния, извършени от ответницата на 04. и на 10.ХІІ.2012г., за всяко от които тя е призната за виновна за престъпления по чл.147 ал.1 пр.2 НК с влязла в сила присъда, потвърдил е първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата до предявения размер 50000лв., присъдил е в тежест на Л. 72лв. д.т. по сметка на АС В.Т. и още 177лв. разноски за двете инстанции в полза на ищеца, и е отменил първоинстанционното решение в частта за присъдените на ответницата разноски за разликата над 2910лв. до 2980лв. Въззивният съд е оценил като задължителна за него по силата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда относно извършването на деянията, противоправността им и виновността на ответницата. Прието е, че вследствие извършените от последната две престъпления ищецът е претърпял неимуществени вреди – засегнато е доброто му име в обществото и достойнството му, имал негативни емоционални преживявания, станал затворен и се отчуждил от приятелите си. При определяне размера на дължимото се обезщетение съдът е отчел характера и обема на засегнатите личностни права на чест и достойнство, на реално претърпените болки и страдания, дали отражение върху нормалния начин на живот на ищеца, накърнена обществената оценка на личността му, като е приел, че обезщетение в присъдения размер отговаря на обществения критерий за справедливост. За да отхвърли искът до пълния предявен размер, въззивният съд е приел, че не е установено преживените от ищеца негативни емоции да са довели до влошаване на здравословното му състояние, както и деянията на ответницата да са в причинна връзка с издадената и изпълнена заповед за задържане за срок до 24 часа, което задържане също е допринесло за уронване доброто му име и за негативни преживявания; не е установено твърдението за настъпили скандали и препирни в семейството на ищеца вследствие на деянията на ответницата; не може да се приеме, че поради наклеветяването от ответницата ищецът не е бил назначен за шеф на общинската полиция в града, тъй като е установено от показанията на свидетеля К., че във В.Т. не е била създадена такава структура. Съдът е приел и че подбудите на ответницата за извършване на деянията – подадените от нея жалба и обяснение до полицията – са с оглед защита на нейни права и интереси, както и че негативните изживявания на ищеца са породени както от клеветата, така и от раздялата с ответницата. С решение № 437/23.VІІІ.2010г. по гр.д. № 1405/2009г. ВКС на РБ, ІV ГО, е прието, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Настоящият състав на ВКС напълно споделя това разрешение на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване. Съдът, разглеждащ спор по претенция за присъждане на неимуществени вреди вследствие на извършено престъпление, за което има влязла в сила осъдителна присъда, при определяне размера на обезщетението съобразно изискванията на чл.52 ЗЗД не може да съобразява подбудите за извършване на престъпното деяние. Съгласно чл.54 ал.1 НК подбудите са обстоятелства, които заедно с други смегчаващи или отегчаващи вината такива наказателният съд взема предвид при определяне размера на наказанието. Следователно те имат отношение към фактическия състав на престъплението, включващ деяние, противоправност и вина на извършителя, преценката за които е в правомощията на наказателния съд, която по силата на чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд. Касационната жалба е частично основателна. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, незаконосъобразно въззивният съд е взел предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди подбудите на ответницата за извършените престъпления. Неоснователни са останалите оплаквания на касатора във връзка със съществото на спора. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на въззивния съд, че не е установено твърдението на ищеца престъпните деяния на ответницата да са в причинна връзка със задържането му за срок от 24 часа от РУП Полски Т.. Чрез показанията на св.А. е установено, че причина за задържането е неизпълнено от А. разпореждане на полицейски служител по време на проверка по охрана на обществения ред. А че задържането е допринесло за уронване доброто име на ищеца и за негови негативни преживявания е едно от твърденията му в исковата молба, с оглед на което е неоснователно оплакването, че изводът в тази насока не е основан на събрани по делото доказателства. Обоснован е и изводът на въззивния съд, че не е установено /с медицински документи/ влошаване на здравословното състояние на А. в причинна връзка с престъпните деяния на ответницата. Оплакването, че съдът не възприел в тази връзка, че може би състоянието, в което ищецът бил, не му е позволявало да мисли трезво или да разбира, че има нужда от лекарска помощ, се заявява за първи път с касационната жалба, поради което не следва да бъде подлагано на преценка. За пълнота следва да се посочи, че съдът не може да основава изводите си на предположения. Съобразени от въззивния съд са и показанията на свидетелката С., че след клеветата А. изглеждал в очите на много хора като насилник на жени. Това е едно от обстоятелствата, обусловили изводът за претърпяна неимуществена вреда, изразяваща се в засегнати добро име и достойнство на ищеца. Взети са предвид и показанията на свидетеля К. във връзка с неназначаването на А. за шеф на общинска полиция във Велико Т.. В тях не се съдържат категорични данни, че несъздаването на такова звено е в причинна връзка с оклеветяването на ищеца /в какъвто смисъл е заявеното касационно оплакване/, поради което изводът, че такова увреждане не е установено, е обоснован и законосъобразен. С оглед изложените съображения ВКС намира, че дължимото се обезщетение за неимуществени вреди, имайки предвид всички установени по делото релевантни за степента и интензитета им обстоятелства /изключвайки от тях подбудите на ответницата за извършването на престъпленията/ – две престъпни деяния, с които са засегнати доброто име в обществото и достойнството на ищеца, довело до негативни емоционални преживявания, затваряне и отчуждаване от приятелите му, е в размер на 2000лв. При това положение и на основание чл.293 ал.2 и ал.3 и чл.78 ал.3 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата над 1500лв. до 2000лв. и в частта за присъдените в полза на ответницата разноски за разликата над 2899лв. до 2910лв. и тъй като не се налага повтарянето и извършването на нови съдопроизводствени действия спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с присъждането на още 500лв. обезщетение за неимуществени вреди. В останалата му обжалвана отхвърлителна част за разликата до пълния предявен размер обезщетение 50000лв. въззивното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не са установени по делото твърдяните претърпени вреди в причинна връзка с престъпните деяния на ответницата, изразяващи се в задържането на ищеца за срок от 24 часа от РУП Полски Т., във влошаване на здравословното му състояние, в отнемане на възможността за професионално развитие. В тази насока съдът взема предвид и установеното по делото, че негативните преживявания на ищеца са били обусловени и от раздялата му с ответницата. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно присъдените в полза на ответницата разноски. Законосъобразно и в съответствие с трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана например в ч.т.д. № 256/2010г. І ТО, т.д. № 39/2012г. ІІ ТО, т.д. № 669/2012г. ІІ ТО, ч.т.д. № 60/2009г. І ТО, т.д. № 2127/2014г., ч.т.д. № 1072/2014г. и ч.т.д. № 680/2016г. І ТО, въззивният съд е приел, че основанието по чл.83 ал.1 т.4 ГПК е относимо към освобождаването на ищеца от заплащането на държавна такса, но не и към отговорността му към ответника за направените от него разноски съобразно разпоредбата на чл.78 ал.3 ГПК. Предвиденото с чл.83 ал.1 т.4 ГПК освобождаване на ищеца и от разноски по производството касае също само тези от тях, които принципно ищецът би дължал във връзка с негови искания за събиране на доказателства /например чрез свидетели, експертизи и др./, но в случаите по чл.83 ГПК се поемат от бюджета на съответния съд. Такъв извод следва и по аргумент от разпоредбата на чл.78 ал.6 ГПК с оглед предвиденото в нея присъждане на съда на дължимите суми за такси и разноски в тежест на осъденото лице в случаите, когато делото е решено в полза на лице, освободени от заплащането на такива. На касатора не следва да се присъждат разноски. По силата на чл.78 ал.1 ГПК съобразно изхода на спора и направените от него за трите инстанции разноски в размер на 1040лв. му се дължат 41.60лв., а са му присъдени от предходните инстанции общо 217лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Великотърновския апелативен съд № 9/18.І.2016г. по гр.д № 383/2015г. в отхвърлителната му част за разликата над 1500лв. до 2000лв. и в частта за присъдените в полза на В. Л. разноски за разликата над 2899лв. до 2910лв. и ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА В. П. Л. от [населено място] да заплати на М. П. А. от с.гр. още 500лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от извършени от нея на 04.ХІІ.2012г. и на 10.ХІІ.2012г. престъпления по чл.147 ал.1 пр.2 НК, за които е осъдена с влязла в сила присъда по НЧХД № 1447/2013г. по описа на Великотърновския РС. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Великотърновския апелативен съд № 9/18.І.2016г. по гр.д № 383/2015г. в останалите му обжалвани части. Решението е окончателно. , ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: