Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 58   София,04 март 2010 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на ..двадесет и шести януари ........... 2010 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Харалампиев ....................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петя Маринова ................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. НОХД № .. 750 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по глава ХХХІІІ НПК. В срока по чл. 421, ал.3, вр. чл. 422, ал.1, т.5 НПК е постъпило искане от осъдения А. В. за възобновяване на неподлежащо на проверка по касационен ред и влязло в сила решение № 134 от 10.11.09 год. по ВНОХД № 537/09 год. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 574 от 09.09.09 год. по НОХД № 1923/08 год. на Сливенския районен съд. Сочат се всички основания по чл. 348, ал.1 НПК, но се излагат доводи и за непълнота на доказателствата и необоснованост на съдебния акт. Иска се възобновяване на делото с отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно се прави искане за възобновяване на делото с отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава. Осъденият и неговият з. не се явяват пред касационната инстанция, редовно призовани. Искането се поддържа чрез изрична писмена молба вх. № 115/19.01.2009 по описа на ВКС. Прокурорът намира искането за допустимо, но неоснователно и пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, сочените доводи и основания и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият В е признат за виновен в това, че на 14.04.08 год. в гр. С., без надлежно разрешение държал високорискови наркотични вещества: 64,583 гр. м. хидрохлорид на стойност 1 614.58 лв. с концентрация на активно действащ компонент метамфетамин 26 %; 34,597 гр. к. на стойност 207.58 лв. със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 0.1 %; 8,867 гр. к. на стойност 53.20 лв. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0.2 % и 0,244 гр. а. сулфат на стойност 7.32 лв. със съдържание на активнодействащ компонент амфетамин 4 %, поради което и на осн. чл. 354а, ал.3, пр. 2, т.1, пр. 1, вр. чл. 54, ал.1 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор и глоба в размер на 5 000.00 лв. На осн. чл. 68, ал.1 НК съдът е привел в изпълнение наложеното с присъда по НОХД № 690/05 год. на СлОС наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ години и ШЕСТ месеца, което В. да изтърпи отделно при първоначален „СТРОГ” режим в затвор. В. е осъден и за направените по делото разноски. С въззивното решение присъдата е потвърдена. С искането се акцентира на допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на подсъдимия. Визира се присъединени по делото свидетелски показания на свид. Златомира Лазарова пред съдия на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал.1, т.4 НПК. При липсата на дактилоскопни следи върху предмета на престъплението се твърди, че по този начин съдът е осуетил възможността за провеждане на очна ставка между нея и подсъдимия и законовата възможност на свидетелката по чл. 121, ал.1 НПК, довели до осъдителна присъда, почиваща на предположение. Възражението не може да бъде споделено. В хода на съдебното следствие свидетелката е търсена многократно, но не е намерена, за да бъде призована. Издирвана е на всички известни адреси в гр. Б. и гр. Я.. Осъществявана е лична връзка с нея на GSM - номер и е призовавана чрез сестра й В. Лазарова. Постановявано е принудително довеждане чрез началника на ОЗ „Охрана – Ямбол”. Изисквани са справки за задграничните й пътувания от ОД на МВР – гр. С., които са установили излизане в Република Гърция, без данни за завръщането й. Снети са писмени обяснения от сестра й В. Лазарова /л. 84/, която е посочила, че З. Лазарова е извън страната –/докладна записка л. 96/. При тези данни законосъобразно с определение от 09.09.09 год. на осн. чл. 281, ал.1, т.4 НПК първоинстанционният съд е прочел показанията й, дадени пред съдия на досъдебното производство, фиксирани с протокол от 18.06.08 год. /л. 71/. На това възражение изчерпателно на л. 29 и 30 от решението е отговорил и Сливенския окръжен съд, с което е изпълнил задължението си по чл. 339, ал.2 НПК. По същия начин въззивната инстанция е отговорила и на възражението, че при разследването не са иззети дактилоскопни следи и осъдителната присъда почива единствено на показанията на свид. Лазарова. В тази насока на л. 30 от решението съдът изрично е посочил, че показанията на свидетелката се подкрепят от протоколите за оглед, претърсване и изземване и свидетелските показания на разпитаните по делото служители на РПУ – гр. С., поради което авторството на деянието се установява по безспорен начин. Отговорено е и на възражението за незоканосъобразност на съдебния акт във връзка с разпоредбата на чл. 27 от ЗКНВП. Към мотивите на Сливенския окръжен съд, че процесното съдържание на активен компонент не влияе върху съставомерността на деянието, следва да се добави, че посочената разпоредба от специалния закон е насочена към засяването и отглеждането на растения от рода на конопа /канабис/ със съдържание на тетрахидроканабинол над 0.2 тегловни процента, съответно задължението на собственика или ползвателя на земя и органите на реда за изземването и унищожаването им. Отглеждането, семепроизводството, вносът и износът на растения и семена от същия род със съдържание под 0.2 тегловни процента е уредено в чл. 29 ЗКНВП с оглед здравословни нужди, но това става с изричното разрешение от министъра на земеделието и храните, каквото В. не е получавал. В случая не са реализирани хипотезите на чл. 27 или 29 ЗКНВП, а се касае до държане на коноп /морихуана/, който е наркотично вещество съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961 год. и ЗКНВП, поради което той и активният му компонент тетрахидроканабинол се намират в приложение № 1 към чл. 3, ал.2 ЗКНВП, независимо от съдържанието на активно действащия компонент. В искането се твърди, че присъдата е постановена при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но не е отчетено съмнението в авторството на деянието. Настоящата инстанция не констатира такова съмнение във волята на инстанциите по фактите. Решаващият съд е отчел, че няма смекчаващи отговорността обстоятелства, но с оглед целите на наказанието е наложил на В. наказание две години лишаване от свобода при предвидено от закона от една до шест години по чл. 354а, ал.3, т.1 НК. С оглед предишното осъждане на подсъдимия по чл. 354а, ал.1 НК на две години и шест месеца лишаване от свобода, в изпитателния срок на което е извършено настоящото престъпление, наказанието е явно несправедливо, но не в сочения смисъл. Поради липсата на протест същото не може да бъде коригирано във връзка с чл. 354, ал.3, т.1 НПК. При постановяване на присъдата е действал новия ЗИНЗС. Съгласно същия закон, основен принцип при изпълнение на наказанието лишаване от свобода е първоначалният режим за изтърпяването му да преминава от по-строгия към по-лекия с оглед основната цел по чл. 65, ал.1 ЗИНЗС и предпоставките по чл. 66, ал.1 ЗИНЗС. По присъда № 574/09 год. правилно е определен типа затворническо заведение и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, съгласно чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 ЗИНЗС. Приведената в изпълнение условна присъда се изпълнява втора. Ако по нея не бе приложена разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК при действието на новия закон, наложеното наказание лишаване от свобода следваше да бъде изтърпяно на осн. чл. 59, ал.1 ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип при общ режим по чл. 60, т.3 ЗИНЗС. С оглед на обстоятелството, че В. в изпитателния срок не се е поправил, а е извършил ново престъпление, той не може да се ползва от по-лекия тип затворническо заведение и по-лекия режим за изтърпяване на наказанието. При тези съображения направеното искане от осъдения е неоснователно, поради което следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. В. ВАСИЛАВ за възобновяване НОХД № 1923/08 год. по описа на Сливенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................