2 Р Е Ш Е Н И Е № 50130 гр. София, 23.05.2023г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №592/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационен протест и допълнениe към него от и.ф. прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас срещу нова въззивна присъда № 18 от 29.04.2022г. по внохд № 1342/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С присъда № 65 от 08.10.2021г., постановена по нохд № 2143/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, подсъдимата М. З. К. е призната за виновна в това, че за времето от 05.02.2020 г. до 19.02.2020 г., на територията на област Бургас, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, телефонирайки от мобилен телефонен номер **** ** ** **, на мобилен телефонен номер **** ** ** ** и говорейки с П. Т. П., родена на ***** , възбудила и поддържала у нея заблуждение, че ще развали направена на П. „магия“, и с това причинила на П. Т. П., имотна вреда в размер на 2 680 лева, както следва: На 05.02.2020 г. в с. К., общ.К., обл.Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, след проведен телефонен разговор с П. Т. П., възбудила и поддържала у нея заблуждение, че ще развали направена на П. „магия“, ако ѝ предостави сумата от 180 лева, и с това причинила на П. Т. П. имотна вреда в размер на 70 лева; На 08.02.2020 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, след проведен телефонен разговор с П. Т. П., възбудила и поддържала у нея заблуждение, че ще развали направена на П. „магия“, ако ѝ предостави сумата от 180 лева, и с това причинила на П. Т. П. имотна вреда в размер на 110 лева; На 19.02.2020 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, след проведен телефонен разговор с П. Т. П., възбудила и поддържала у нея заблуждение, че ще закупи билка, с която да развали направена на П. „магия“, ако ѝ предостави сумата от 2 500 лева, и с това причинила на П. Т. П. имотна вреда в размер на 2 500 лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК на подсъдимата К. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при определен на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален общ режим на изтърпяване. Срещу първоинстанционната присъда е била подадена въззивна жалба от адв. Г. В. – защитник на подсъдимата М. К., като с присъда № 18 от 29.04.2022г. по внохд № 1342/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас присъда № 65 от 08.10.2021г. по нохд № 2143/2021г. на Районен съд Бургас е била отменена изцяло и подсъдимата М. З. К. е била призната за невиновна в това, че на 05.02.2020г., 08.02.2020г. и 19.02.2020г., на територията на област Бургас, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у П. Т. П. заблуждение, че ще развали направена на П. „магия“, и с това ѝ причинила имотна вреда в размер на 2 680лв., поради което е била оправдана по обвинението за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НПК. В касационния протест са заявени основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като декларативно е посочено, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и че е нарушен законът в хипотезата на неприлагане на закон, който е трябвало да бъде приложен. В изготвеното допълнение към касационен протест за изложени подробни съображения в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Оплакването за допуснати процесуални нарушения се състои в това, че при оценката на доказателствения материал е нарушен принципът за изграждане на вътрешното убеждение върху обективно всестранно и пълно, както и логически свързано изследване на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Сочи се, че в мотивите на новата въззивна присъда съдът е интерпретирал обясненията на подсъдимата и се е позовал на тях, без да отчете двояката им природа. Оспорва се отказът на съда да кредитира дадените на досъдебното производство свидетелски показания на пострадалата П. П. – очевидец на инкриминираното деяние. Прокуратурата намира същите за пълни и детайлни и съответствие с останалия доказателствен материал по делото, като счита, че установените противоречия с показанията свидетелката в съдебната фаза се дължат на изминалия времеви период и не следва да водят до извод за тяхната недостоверност. Изведено като друг недостатък на доказателствената дейност на въззивния съд е игнорирането на показанията на свидетеля Г. Ш. само поради роднинската връзка между него и свид. П., тъй като показанията на тези двама свидетели взаимно се допълват и се подкрепят от други елементи от доказателствената съвкупност – показанията на свидетеля П. и писмата и разписките от „Български пощи“, „Еконт“, „Изипей“ и „Юробанк България“ АД. Възразява се и срещу игнорирането на показанията на свидетеля П. П. и преценката на въззивния съд, че същите не се подкрепят от други обвинителни доказателства, тъй като според държавното обвинение, те се допълват от показанията на свидетелите П. и Ш. и обясненията на подсъдимата К.. Излага се довод, че показанията на свидетелите П., Ш., П. и Н., ведно с писмените доказателства – писмата и разписките от „Български пощи“, „Еконт“, „Изипей“ и „Юробанк България“ АД създават верига от доказателства , въз основа на които може да се направи обоснован извод, че подсъдимата М. К. е извършила престъплението, за което ѝ е повдигнато обвинение. Посочва се, че с игнорирането и превратната оценка на доказателствените източници, уличаващи подсъдимата, въззивният съд е нарушил нормите на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Извършеният от последния макар и подробен едностранчив анализ на доказателствената съвкупност, според касатора, е довел до опорочаване на процесуалната дейност по формирането на вътрешното му убеждение относно обективните и субективните признаци на престъплението. Въз основа на твърденията за допуснати процесуални нарушения, свързани с аналитичната дейност на съда, се правят изводи за неправилно приложение на материалния закон, тъй като при наличие на несъмнени доказателства за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК подсъдимата К. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото ѝ обвинение. С протеста и допълнението към него се прави искане за отмяна на новата присъда на окръжния съд и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа протеста срещу постановената оправдателна присъда, намира, че допуснатите съществени процесуални нарушения във връзка с оценката и анализа на доказателствата, за които са изложени подробни съображения, са довели и до нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Упълномощеният защитник на подс. М. К. – адв. Г. В., изразява становище за мотивираност на оправдателната присъда и за неоснователност на протеста, като моли за оставянето му без уважение. Другият упълномощен защитник на подсъдимата – адв. Е. Б., пледира, че осъщественият от въззивната инстанция анализ е изключително прецизен и изразява мотивирано становище за недоказаност на обвинението по безспорен начин. Приема за неоснователен подадения касационен протест и моли да бъде оставена в сила постановената оправдателна присъда. Подсъдимата М. К. в лична защита заявява, че поддържа казаното от защитниците ѝ. В последна дума иска да бъде оправдана. В резултат на извършената проверка за наличието на релевираните в касационен протест и допълнението към него основания и подкрепящи ги доводи и след като съобрази становището на страните в съдебно заседание, ВКС намери протестът за НЕОСНОВАТЕЛЕН. На първо място, Върховният касационен съд следва да даде отговор на отправеното оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила при формиране вътрешното убеждение на съда вследствие на порочен доказателствен анализ. Това е така, тъй като при констатиране на процесуална незаконосъобразност на проверявания акт, същият следва да бъде отменен на това основание, без да се дължи коментар за другите посочени такива. В случая, освен това, оплакването за нарушение на материалния закон е обвързано от касатора именно с допуснатите съществени процесуални нарушения. Дължимата от ВКС проверка с оглед на сезиращото касационно основание и подкрепящите го доводи, е дали от контролирания съд са спазени правилата за формиране на вътрешното му убеждение върху годни доказателствени източници, дали въз основа на оценката им поотделно и в съвкупност не е допуснато превратното или едностранчивото им възприемане, както и дали са направени изводи при неспазване на правилата на формалната логика. По отношение на възраженията в касационния протест срещу отказа да бъдат кредитирани показанията на свид. П., следва да се обърне внимание, че е суверенна преценка на съда по фактите е кои доказателствени източници да приеме за достоверни и кои не, стига да изложи аргументи в тази насока, като за ВКС липсва процесуална възможност да подменя убеждението на въззивния съд, а единствено разполага с правомощието да прецени дали при осъществяването на дейността по проверка и оценка на доказателствената съвкупност и формиране на вътрешното си убеждение е спазил относимите процесуални правила, но не и да контролира правилността на съдийското убеждение по същество. При внимателния прочит на постановената оправдателна присъда обаче не се констатират твърдените от държавното обвинение допуснати процесуални нарушения, които са относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, и които засягат фактическите изводи. Неоснователно е възражението за порочна оценка на доказателствената съвкупност. Извършеният обстоен анализ на доказателствените източници е обусловил и приемането на различна фактическа обстановка от тази на първата инстанция. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от окръжния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Доказателствената дейност на Окръжен съд – Бургас не търпи критики, тъй като не е допуснато недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства и доказателствени средства. Изяснени са всички въпроси, касателно предмета на доказване. Неоснователно е оплакването за неправилна оценка на свидетелските показания на П. П. и игнориране на нейните показания, дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане от въззивния съд. Видно от мотивите на въззивната присъда показанията на тази свидетелка са били подложени не само на задълбочена, но и на прецизна оценка, като е извършено сравнение в детайли на съдържанието на тези от досъдебната фаза и на тези, дадени пред районния и пред окръжния съд. Внимателно е очертана тяхната непоследователност по отношение на обстоятелствата, включени в предмета на доказване – поисканите и изпратените суми, датите, на които това се е случило, ролята на сина на свидетелката в предоставянето на средствата, източникът на последните и др., като е констатирано тяхното вътрешно противоречие, както и противоречието им с дадените от св. Г. Ш. показания. Неоснователно е и оплакването в касационния протест за игнориране на дадените от свидетеля Г. Ш. показания само поради роднинската връзка между него и свидетелката П.. В мотивите на въззивния съд може да бъде проследена внимателната им оценка и съпоставянето им с останалите доказателствени източници по делото. Причината за определянето им като недостоверни от контролираната инстанция, не е единствено тази, че Ш. е син на П., но и откритите в показанията на този свидетел съществени вътрешни противоречия, както и противоречия с дадените от П. показания, най-вече по отношение на предоставянето на инкриминираната сума от 2 500лв. – нейния източник, начина на изпращането ѝ и др. Окръжен съд – Бургас правилно е преценил, че не следва да бъдат ползвани показанията на свидетеля П. П. в тази им част, която възпроизвежда извънпроцесуални изявления на подсъдимата, тъй като това би довело до заобикаляне на процесуалните правила за снемане на обяснения. В този смисъл неоснователно е оплакването в касационния протест, че показанията на този свидетел са били игнорирани. Колкото до възражението за неправилност на въззивния извод, че същите не се подкрепят от други обвинителни доказателства, следва да се посочи, че показанията на свид. П. са на практика преразказ на развитието на извършената полицейска проверка, като не допринасят допълнително за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Също така те са производни по отношение на действията на пострадалата и заявените от нея причини да превежда парични суми и в този смисъл могат да служат за проверка на първичните доказателства, което е било сторено от контролирания съд. При всички положения обаче, не се констатират процесуални нарушения на съда при техния анализ и оценка. По отношение на твърдението на държавното обвинение за порок на аналитичната дейност на въззивния съд при оценката на обясненията на подс. М. К., настоящият състав не установи наличието на такъв. Проверяваната инстанция е посочила, че кредитира частично обясненията на К., като в частта им, с която последната твърди, че е получила заем от свидетелката П., същите са приети като защитна версия, тоест е отчетена тяхната двояка природа. В останалата им част са определени като последователни, логични и непротиворечиви и в синхрон с други доказателствени източници, като това е сторено след внимателното им съпоставяне в доказателствената съвкупност. Предвид това, процесуално нарушение при проверката им не е допуснато. С оглед на изложеното дотук, Върховният касационен съд се солидаризира с извода на Окръжен съд – Бургас за липса на толкова и такива косвени доказателства, чиято връзка да е в такава степен последователна, систематична и логична, че да води до единствен и несъмнен изовод за наличието на всички елементи на престъпния състав от обективна и субективна страна, при условие, че единствените преки доказателства се извличат от показанията на пострадалата свид. П. П., чиито вътрешни противоречия и противоречия с други доказателствени източници, правят невъзможно кредитирането им в цялост по отношение на компонентите, включени в предмета на доказване. Правилна е преценката на контролираната инстанция, че при наличните доказателствени материали, включително писмените такива - писмата и разписките от „Български пощи“, „Еконт“, „Изипей“ и „Юробанк България“ АД, не може с категоричността, изискуема от процесуалния закон, чл. 303, ал. 2 от НПК да бъде установено, че подсъдимата М. К. е извършила престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което ѝ е повдигнато обвинение, поради което същата правилно е била оправдана. Изложените съображения сочат, че контролираният съд е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 от НПК, като не е допуснал нарушения на процесуални правила. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, имащо за своя последица отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. По отношение на оплакването за нарушение на материалния закон, на първо място следва да се отбележи, че то е обвързано в касационния протест с твърдените допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с доказателствената дейност на съда, и убеждението, изразено от прокурора, за наличие на несъмнени доказателства за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК от подс. К.. Доколкото ВКС не констатира аргументирания от държавното обвинение порок в процесуалната дейност на съда по проверка и оценка на доказателствата и изграждането на вътрешното убеждение на съда въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, следва извод за правилното приложение на материалния закон при постановяването на новата въззивна оправдателна присъда. Освен това, независимо от приетото за несъмнено обстоятелство, че свид. П. е превеждала посочените от обвинението парични суми на 05.02.2020г. и на 08.02.2020г. на подсъдимата и последната ги е получавала, не е било постижимо установяването по несъмнен начин на съдържанието на създадена и поддържана невярна представа от К. у свидетелката, нито дали подсъдимата действително е създала и поддържала заблуждение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 18 от 29.04.2022., постановена по внохд № 1342/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.