Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 119/10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2759 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Р. Р. срещу решение №.ІV-31/24.04.17 по г.д.№.392/17 на Бургаски окръжен съд – с което е потвърдено решение №.17/3.02.17 по г.д.№.540/16 на Районен съд Поморие за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и чл.86 ЗЗД. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на претенциите ведно с присъждане на разноски.
Ответната страна Общинско предприятие „Озеленяване, горско и селско стопанство“, гр. Поморие, оспорва жалбата; претендира разноски.
С определение №.174/12.03.21 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпрос „При условие, че при сключване на трудовия договор работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае, но въпреки това го назначава на работа, може ли впоследствие да го уволни на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ?”.
С обжалваното решение е прието, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 и т.11 КТ. Уволнението е извършено, след като в последваща длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност „автомеханик“ са били вписани нови изискванията за образование /от средно специалност ”двигатели с вътрешно горене” на средно специалност „монтьор/механик автомобили“ или „ремонт и експлоатация на автотранспортна техника”/ и стаж /3г. по специалността/. Намерено е, че изискването за образование и квалификация не е нововъведено, а е съществувало още към момента на постъпване на ищеца на работа - тъй като и към този момент е било изискуемо средно специално образование със специалност, изискваща специални професионални знания по устройството и работата на транспортната техника, в частност – автомобилите /съдът е посочил, че въпреки, че не е прецизирано изцяло в съответствие с действащата понастоящем нормативна уредба /доколкото в Наредба №.1/12 за придобиване на квалификация по професия „монтьор на транспортна техника” професията е наименована „монтьор на транспортна техника”, а в предходната – „техник по транспортна техника”/, вложеният смисъл е един и същ – изисква се средно специално образование с придобита професионална квалификация за специалности, в които се включва обучение и придобиване на знания, свързани с конструирането, диагностиката, техническото обслужване и ремонта на двигателите с вътрешно горене и техните системи, преценка на база специалните знания дали транспортната техника е изправна; такива специфични познания работодателят изначално е приел, че служителят автомеханик принципно би следвало да притежава, за да изпълнява в пълнота задълженията си да следи за техническото състояние на автотранспортните средства в предприятието, вменени му съобразно всички длъжностни характеристики/. При тези обстоятелства е формиран извод, че доколкото образованието му не е съответствало на изискуемото още към момента на назначаването му, това не е пречка за прекратяване на правоотношението с него - работодателят има право както да сключи договор със служител, който не отговаря на тези изисквания, така и да го прекрати на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ – каквото в случая е и направил. Поради това е прието, че визираното в заповедта основание за уволнение по чл.328 ал.1 т.6 КТ е налице и предявените искове по чл.344 КТ са неоснователни. Отразено е, че при този извод е без значение, че второто цитирано в заповедта основание – по чл.328 ал.1 т.11 КТ, не е налице - доколкото изискването за 3г. стаж по гореописаните специалности е установено при злоупотреба с право, респективно доводът, че то не е наложено от трудовия процес, а е въведено единствено за да послужи като основание за уволнение на ищеца, е основателен.
В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:
Когато минималните изисквания за образование или професионална квалификация не са предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното разписание. С оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на предприятието, той може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените или при сключването на индивидуалния трудов договор да приеме, че работникът или служителят притежава нужните умения и образование, които са достатъчни за изпълнение на съответната трудова функция. Сключването на трудов договор при начално неудовлетворяване на изискванията на работодателя за определена длъжност не е пречка за съществуване на самия договор, а преценката му, че определен кандидат може да изпълнява възложената работа в интерес на предприятието, е възможно да бъде оправдана от гледна точка на професионалния опит на работника или служителя на същата или сходна позиция или от липсата на друг кандидат за вакантната длъжност. Липсата на изискуемите от работника или служителя образование и/или професионална квалификация при сключване на трудовия договор, когато изискванията не са нормативно установени, а са били въведени от работодателя, не може да бъде основание за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.6 КТ - поради това, че липсва новонастъпил юридически факт като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор и е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Поради това и отговора на въпроса е, че, ако при сключване на трудов договор работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а впоследствие го уволнява на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, когато изискванията не са нормативно определени, уволнението може да бъде признато за незаконно /ТР №.4/17 от 1.02.21г. по тълк.д.№.4/17, ОСГК, реш.№.207/2.10.14 по г.д.№.2355/14, ІІІ ГО/.
По основателността на касационната жалба:
По делото е безспорно, а се установява и от събраните доказателства, че:
-ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното предприятие считано от 2.01.14 на длъжност „изпълнител автомеханик“ /трудов договор №.23/30.12.13/;
-със Заповед №.РД-16-55/11.08.16, връчена му на същата дата при отказ, е уволнен „на основание чл.328 ал.1 т.6 и т.11 КТ“, като са изложени мотиви, че „работникът не притежава необходимото образование и професионална квалификация и не отговаря на изискванията за изпълнение на длъжността „изпълнител автомеханик” – няма завършено средно специално техническо образование със специалност „монтьор/механик на автомобили” или „ремонт и експлоатация на автотранспортна техника”, както и нужния професионален опит – „мин. 3г. стаж по специалността”;
-във връзка с изискването за образование са били приети три длъжностни характеристики-в първата, връчена на ищеца при постъпването му на работа, се е изисквало минимално образование средно специално, специалност ”двигатели с вътрешно горене”-което е останало непроменено и във втората длъжностна характеристика, връчена на 22.02.16; в третата длъжностна характеристика /утвърдена от директора на ОП“ОГСС“ на 10.08.16/ са посочени две други специалности – „монтьор/механик автомобили“ или „ремонт и експлоатация на автотранспортна техника”, и е въведено изискване за трудов стаж по специалността /3г./;
- ищецът притежава средно специално образование, специалност „монтьор на ел.мрежи и уредби за високо напрежение“;
- със заповед №.РД-16-439/6.10.14 той е бил уволнен на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, като уволнението му е било отменено по съдебен ред с влязло в сила решение /№.17/29.01.15 на РС Поморие, потвърдено с реш.№.VІ-85/27.07.15 на ОС Бургас, недопуснато до касация с опр.№.102/ 26.01.16 по г.д.№.5482/15 на ВКС, ІІІ ГО/;
- за периода 11.08.16-11.02.2017 е бил безработен и регистриран в Бюрото по труда, полагащото му се за същия обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 КТ страните не спорят, че възлиза на 2880лв., а при уволнението му е било изплатено обезщетение по чл.220 ал.1 КТ за неспазено предизвестие в размер на 523,20лв.
Както към момента на назначаването му, така и към момента на уволнението му, ищецът не е притежавал изискуемото съгласно длъжностната характеристика образование /необходимото такова при постъпването му е било средно специално, специалност ”двигатели с вътрешно горене”, а при уволнението му – средно специално със специалности „монтьор/механик автомобили“ или „ремонт и експлоатация на автотранспортна техника” – при притежавано средно специално, специалност „монтьор на ел.мрежи и уредби за високо напрежение“/. Същевременно действалата към уволнението му такава на практика не съдържа нововъведено изискване за образование или квалификация – тъй като и към този момент е било изискуемо средно специално образование със специалност, изискваща специални професионални знания по устройството и работата на транспортната техника и автомобилите /т.е. специалности, в които се включва обучение и придобиване на знания, свързани с конструирането, диагностиката, техническото обслужване и ремонта на двигателите с вътрешно горене и техните системи-съобразно цитираната по-горе наредба/ - каквито знания работодателят от самото начало е приел, че автомеханикът следва да притежава, за да изпълнява задълженията си - посочвайки в първоначалната длъжностна характеристика специалността „двигатели с вътрешно горене“. При тези обстоятелства и с оглед отговора на правния въпрос предвид уеднаквената с Тълкувателно решение №.4/17 от 1.02.21г. на ОСГК на ВКС практика, следва да се приеме, че липсата на изискуемите от работника или служителя образование и/или професионална квалификация при сключване на трудовия договор, когато изискванията не са нормативно установени /което страните не оспорват/, а са били въведени от работодателя, не може да бъде основание за последващо законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.6 КТ. С оглед на изложеното уволнението на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ е незаконосъобразно. То е такова и предвид основанието на чл.328 ал.1 т.11 КТ. При довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата, респективно дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл.8 ал.1 КТ. В случая липсват доказателства, че новото изискване за стаж има пряка връзка с характера на работа и се основава на необходимост, свързана с трудовия процес - като същевременно са налице доказателства, че процесното уволнение е второ по ред по отношение на ищеца – предприето е след като веднъж вече трудово му правоотношение е било прекратено на друго основание /чл.328 ал.1 т.5 КТ - поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата/ и отменено от съда, а формалната промяна в длъжностната характеристика относно изискуемото образование, послужила за настоящото уволнение, съобразно посоченото по-горе, на практика не предпоставя различна експертиза на работника от тази във връзка с първоначално установеното. Предвид изложеното правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и на основание чл.328 ал.1 т.11 КТ също е било незаконосъобразно упражнено. По горепосочените съображения предявеният иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид акцесорния им характер, основателни са и претенциите по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца след уволнението - в който ищецът е бил регистриран като безработен. Размерът на дължимото обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 КТ възлиза на 2880лв. като, след извършване на прихващане с получената от И. Р. сума като обезщетение по чл.220 ал.1 КТ /523,20лв./ – която, с оглед отмяната на уволнението, се явява получена на отпаднало основание /при надлежно заявено с отговора на исковата молба възражение на ответника за прихващане с нея/, претенцията е основателна за 2356,80лв. Върху същата се дължи законна лихва считано от датата на предявяването на исковата молба 11.10.16 до окончателното й изплащане.
Искът за заплащане на 49,70лв. лихви върху горепосоченото обезщетение за периода до предявяването му /11.08.16-11.10.16/ е неоснователен. Лихва върху обезщетението по чл.225 ал.1 КТ се дължи от деня на поканата по чл.84 ал.2 33Д, а ако такава не е отправена от работника или служителя - от деня, в който искът е предявен /ТР №.3/19.03.96 по г.д.№.3/95, ОСГК на ВС/. В случая не се твърди и не се установява ищецът да е предявил подобна покана /установяването на това обстоятелство е в негова тежест съгласно чл.154 ал.1 ГПК и той не ангажира такива доказателства/, поради което и ответникът не е изпаднал в забава за времето до предявяването на иска.
Предвид всичко изложено по-горе атакуваното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за сумата 2356,80лв. трябва да се отмени - вместо което в тази част претенциите се уважат ведно със законната лихва считано от 11.10.16 до окончателното изплащане; в останалата - отхвърлителна част по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ за сумата над 2356,80 до 2880лв. и с правно основание чл.86 за сумата 49,70лв. – то следва да се остави в сила. Съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете на страните се полагат разноски за всички инстанции както следва: на ищеца-1281,16лв. /от общо направени 1420лв. за адвокатски хонорар/, на ответника – 252,26лв. /от общо направени 2580лв. за адвокатски хонорар/ или при условията на компенсация на И.Р. трябва да се присъдят 1028,90лв. /чл.78 ал.1 ГПК/. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да плати по сметка на ВКС 338,54лв. държавни такси.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №.ІV-31/24.04.17 по г.д.№.392/17 на Бургаски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №.17/3.02.17 по г.д.№.540/16 на Районен съд Поморие в частта му, с която предявените от И. Р. Р. срещу Общинско предприятие „Озеленяване, горско и селско стопанство“, гр. Поморие, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, чл.344 ал.1 т.2 КТ и чл.344 ал.1 т.3 КТ за сумата 2356,80лв. са отхвърлени като неоснователни, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на И. Р. Р., извършено със Заповед №.ЗД-16-55/11.08.16 на Директора на Общинско предприятие „Озеленяване, горско и селско стопанство“, [населено място], за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6 и т.11 КТ, и ОТМЕНЯ същата на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. Р. Р. на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител автомеханик“, на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Озеленяване, горско и селско стопанство“, гр. Поморие, да плати на И. Р. Р., ЕГН [ЕГН], на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 КТ 2356,80лв. /две хиляди триста петдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ обезщетение за периода 11.08.16-11.02.17, ведно със законната лихва, считано от 11.10.16 до окончателното изплащане, както и 1028,90лв. разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Озеленяване, горско и селско стопанство“, гр. Поморие, да плати по сметка на Върховния касационен съд 338,54лв. /триста тридесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/ на основание чл.78 ал.6 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №.ІV-31/24.04.17 по г.д.№.392/17 на Бургаски окръжен съд в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: