Р Е Ш Е Н И Е № 72 София, 11 март 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора от ВКП АНТОНИ ЛАКОВ, изслуша докладваното от съдия В. ИМОВА наказателно дело № 829/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения М. Е. К. за възобновяване на внохд№1616/2010 г. на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него решение №963/09.08.2010 г., с което е изменена присъда от 26.10.2010 г. по нохд № 8920/03 г. на СРС ,95 състав, като е намалено наложеното на К. наказание за престъпление по чл.152, ал.1,т.2 НК, вр. с чл.55, ал.1,т.1 НК - от три години лишаване от свобода, на една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, и е потвърдена присъдата в останалата й част, в която е признат за виновен в това, че на 04.04.03 г. в София се е съвкупил с лице от женски пол Б. С. Р., като я принудил към това със сила и заплашване – престъпление по чл.152, ал.1,т.2 НК, както и в частта за приложението на чл.68, ал.1 НК, като е постановено да изтърпи и наказанието от четири месеца лишаване от свобода по нохд №66/01 год. на РС[населено място], при общ първоначален режим. В искането се поддържа основание за възобновяване по чл.422, ал.1,т.5, вр. с чл.348, ал.1,т.1- 3 НПК, с искане за възобновяване, отмяна на решението и оправдаване по обвинението или връщане делото за ново разглеждане. Молителят твърди, че е нарушен материалния закон, който е приложен неправилно, тъй като осъщественото от него деяние не е престъпление и следва да бъде оправдан. Допуснати са съществени процесуални нарушения, защото съдът не е разкрил обективната истина и е нарушил чл.13,чл.14 и чл.107, ал.5 НПК. Не са обсъдени възраженията на защитата. Извършена е едностранчива оценка на доказателствата и в нарушение на формалната логика. Липсват съображения за достоверността на кредитираните и отхвърлените от съда доказателства. Не е ясно по делото с които действия е осъществено инкриминираното изпълнително деяние. Наказанието е явно несправедливо , защото ”е наложено на невинен човек”. В съдебно заседание осъденият К. се явява лично и с адвокат Е. петрова от САК – упълномощен защитник. Адвокат П. поддържа искането. Доказателствата не сочат за използвана принуда спрямо пострадалата.Съдилищата не са взели предвид последващата молба на пострадалата. Не са отчетени здравословните проблеми на осъдения- кардиологичните проблеми, отдалечеността на деянието от датата на осъждането с присъдата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. В последната си дума осъденият иска възобновяване на делото, защото е болен. Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните и провери присъдата, за да се произнесе в пределите на правомощията си , взе предвид следното: Искането е допустимо, тъй като е съобразено с правилата на чл.419- чл.421 НПК. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. Върховната съдебна инстанция не констатира наличие на допуснати съществени процесуални нарушения: Не се констатира нарушение на процесуалния закон, а вследствие на него и на материалния такъв, поради това, че фактите по делото, по мнение на искателя, са установени при неправилна проверка и оценка на доказателствата. Двете съдебни инстанции по фактите са изпълнили задълженията си по чл. 13 и 14 от НПК да разкрият обективната истина по делото. Направили са подробен анализ на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Б. Реждебова, К. Р., В. Бандалов, Н. Капуджиева, Е. Капуджиева, на заключенията на СМЕ и СПЕ. Въз основа на прецизния и всестранен анализ на доказателствата, напълно законосъобразно и първостепенният и въззивният съд са приели за установено, че извършеното от М. К. съответства на обстоятелствата на обвинението и обективира действия по насилствено извършено съвкупление по отношение на Б. Р.. Показанията на пострадалата са оценени съвкупно с останалите доказателствени източници и аргументирано са кредитирани като достоверни, както изисква чл.305, ал.3 НПК. Установена е фактическата обстановка, очертаваща механизма на извършване на деянието. Не е било спорно, че на инкриминираната дата осъденият и свидетелката Р. са били заедно по делови повод. Изяснени са причините за това – пътуване на чужбина, организирано от подсъдимия и негови родници, с цел намиране на работа. Фактите на заключването на пострадалата в стая за осъществяване на полов акт, за който осъденият е получил отказ от пострадалата, който отказ е бил ясно изразен чрез оказаната от нея съпротива, чрез плач и искане за напускане на помещението, са установени от проверените за достоверност показания на пострадалата и частично от показанията на свидетелите- родници на подсъдимия. Установено е, че осъденият е отправил заплахи спрямо Р., чието съдържание също е изяснено, че ако продължава да плаче и се дърпа, „ще я набие”, „ ще й отрече главата”, едновременно с което е употребил сила като я е притискал с тялото си, свалил дънките и бельото й. По този начин е установено, че е осъществил проникване и еакулация във влагалището й. Именно това е изясненият от доказателствените източници механизъм на деянието и невярно се твърди в искането, че той не бил установен. Проверката и оценката на показанията на пострадалата, които са основен източник на доказателствени факти, е извършена при спазване общите правила по чл.107 НПК, а кредитирането им е аргументирано по реда на чл.305, ал.3 НПК. Показателно в това отношение е установеното по делото от фактическа страна поведение на пострадалата и осъденият в деня по време и в деня след деянието, пред случайния и непредубеден от процеса свидетел В. Бандалов. Свидетелят е посочил личните си възприятия, как подсъдимият е дърпал свид.Р., която е плачела и не искала да се подчини на действията му, изразени спрямо нея в дърпане и насилственото й бутане към автобус, пътуващ за чужбина – Холандия. Именно нейното поведение е предизвикало сигнализирането на органите на МВР от страна на свидетеля Бандалов. По делото е установен и фактът на признанието за деянието , което подсъдимият е направил пред съпруга на пострадалата, свид. Р., като показанията на този свидетел са ценени внимателно , наред с всички останали източници на доказателствени факти, относими към предмета по чл.102 НПК. ВКС споделя изцяло изводите на съдилищата и по приложението на закона, който е приложен правилно.Установени са всички елементи на обективната и субективна страна на състава на престъплението по чл.152, ал.1,т.2 НК в поведението на подсъдимия. Вярно е отразено, че установената по делото не толкова интензивна употреба на сила и заплашване спрямо пострадалата с цел осъществяване на полов акт от страна на подсъдимия не влияе върху съставомерността на деянието.Както е изяснено в закона и съдебната практика за състава на престъплението по чл.152, ал.1,т.2 НК не е релевантен интензитетът на упражнената от дееца принуда спрямо жертвата, а нейното обективно наличие. Степента и характерът й са критерий за оценката на тежестта на деянието, престъпните последици и обществената опасността на дееца. Съдилищата и в двете инстанции са обсъдили подробно и задълбочено елементите на инкриминираното деяние и обективирането им от фактическа страна в поведението на подсъдимия . Ниският интензитет на принудата е отразен в изводите за степента на обществена опасност на деянието и дееца и са рефлектирали в размера на определеното наказание на искателя. Наказанието е справедливо , защото въззивната инстанция с решение то си, с което е изменила присъдата само в частта за наказанието, като го е намалила от три години, на една година и шест месеца лишаване от свобода, е съобразила точно и изчерпателно всички обстоятелства , чиято оценка влияе върху тежестта на наказанието на К.. ВКС напълно споделя съображенията , изложени на л.35 от решението на СГС, където са изложени мотиви за приложението на чл.55, ал.1,т.1 НК при индивидуализацията на наказанието на осъдения. Макар и да липсват съображения в мотивите на първостепенната присъда и на въззивното решение за влошено здравословно състояние на дееца (спр.медицинско направление на л.175 от първоинстанционното производство), здравният статус на искателя е формирал крайния извод при индивидуализацията на наказанието му, поради наложеното изключително снизходително наказание , предвид високата степен на обществена опасност на деянието. Извън стореното намаляване размера на наказанието му, данни за проява на повече снизхождение към дееца липсват. Следователно няма доказателствена основа за други фактически и правни аргументи от направените, за промяна на наложеното на осъдения наказание, нито за начина на неговото изпълнение. С оглед на това липсват основания за възобновяване на делото, поради което Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Е. К. за възобновяване на производството по внохд№1616/2010 г. на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него решение №963/ от 09.08.2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :