Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 67


гр. София, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3200 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба вх. № СД-05-01-4615/5.08.2020 г., подадена от Г. М. Ш., П. М. Д., П. И. Й. и Г. И. Р., чрез адвокат Д. Б., срещу решение № 122 от 3.07.2020 г. по гр. д. № 280/2020 г. на Окръжен съд – Сливен, с което е потвърдено решение № 205/17.02.2020 г. по гр. д. № 1723/2018 г. на Районен съд – Сливен за отхвърляне на предявените от Г. М. Ш., П. М. Д., П. И. Й. и Г. И. Р. срещу Г. Ж. Ш., М. П. Д., Л. А. П. и М. С. Т. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС, както следва: за признаване за установено по отношение на Г. Ж. Ш., че ищците са собственици на 2/3 ид. ч. от процесните имоти; за осъждане на М. П. Д. да предаде на ищците владението на 2/3 ид. ч. от нива от 3.620 дка, трета категория, местност „М.”, имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място]; за осъждане на Л. А. П. да предаде на ищците владението на 2/3 ид. ч. от нива от 6.579 дка, четвърта категория, местност „П.”, имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място]; за осъждане на М. С. Т. да предаде на ищците владението на 2/3 ид. ч. от нива от 6.000 дка, четвърта категория, местност „Г.”, имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място], както и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт № 150, том I, peг. № 2648, дело № 125/2018 г. по описа на нотариус Н. С., peг. № * в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията под вх. peг. № 1202/2.03.2018 г., акт № 80, том IV, дело № 613/2018 г. Решението е постановено при участието на Ж. Д. Ш. – трето лице помагач на страната на М. П. Д..
С определение № 28 от 21.01.2021 г. по настоящото дело съдът е допуснал касационно обжалване на решение № 122 от 3.07.2020 г. по гр. д. № 280/2020 г. на Окръжен съд – Сливен на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, формулиран в изложението към касационната жалба и уточнен от касационната инстанция съгласно правомощията й в този смисъл по ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, относно прилагането на презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобственици, когато съсобствеността произтича от наследяване, като постановено в противоречие с постановките на ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при несъобразяване със събраните доказателства и с константната практика на ВКС.
Постъпили са отговори на касационната жалба от Г. Ж. Ш. и М. П. Д., в които са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
При разглеждане на делото в открито съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния им представител, поддържат касационната жалба и молят за уважаването й.
От Г. Ж. Ш., чрез особения му представител адвокат Д. П., е депозирано писмено становище за оставяне на жалбата без уважение.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:
В исковата молба се твърди, че ищците и ответникът Г. Ж. Ш. са наследници на Г. Ж. М., починал на 24.07.1992 г. По реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Г. Ж. М. били възстановени земеделски имоти, сред които и процесните. На 1.03.2018 г., с нотариален акт № 150, том I, peг. № 2648, дело № 125/2018 г. на нотариус Н. С., вписан в Служба по вписванията под вх. peг. № 1202/2.03.2018 г. акт № 80, том IV, дело № 613/2018 г., Г. Ж. Ш. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, наследство и давностно владение, на следните земеделски земи: нива от 6.579 дка, четвърта категория, в местност „П.“, имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място]; нива от 3.620 дка, трета категория, в местност „М.“, имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място]; нива от 6.000 дка, четвърта категория, в местност „Г.”, имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място]. На 6.03.2018 г., с нотариален акт № 155, том I, peг. № 2785, дело № 129/2018 г. по описа на нотариус Н. С., Г. Ж. Ш. продал на М. П. Д. нивата от 3.620 дка в местност „М.”, имот № * в землището на [населено място]; на 8.03.2018 г., с нотариален акт № 159, том I, peг. № 2885, дело № 132/2018 г. по описа на нотариус Н. С., Г. Ж. Ш. продал на Л. А. П. нивата от 6.579 дка в местност „П.”, имот № * в землището на [населено място], а на 9.03.2018 г., с нотариален акт № 164, том I, peг. № 2946, дело № 136/2018 г. по описа на същия нотариус, продал на М. С. Т. нивата от 6.000 дка в местност „Г., имот № * в землището на [населено място]. Излага се, че ищците са собственици по наследяване общо на 2/3 ид. ч. от описаните имоти, като първите двама - Г. М. Ш. и П. М. Д., са собственици на 1/3 ид. ч., а вторите двама - П. И. Й. и Г. И. Р., на другата 1/3 ид. ч. Г. Ж. Ш. притежава останалата 1/3 ид. ч. от имотите. Оспорва се придобиването по давност от Г. Ж. Ш. на частта на ищците от процесните имоти, като се твърди, че същият е бил техен държател и намерението му за своене е било обективирано едва след издаване на констативния нотариален акт № 150/2018 г.
Ищците искат от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо Г. Ж. Ш., че те са собственици на 2/3 ид. ч. от описаните по-горе имоти, както и да осъди останалите ответници да им предадат владението на 2/3 ид. ч. от закупения от всеки ответник имот, като придобит за тези части от несобственик. Искат и отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на нотариален акт № 150, том I, peг. № 2648, дело № 125/2018 г.
Исковете са оспорени от Г. Ж. Ш. и М. П. Д., като последната се е позовала на изтекла придобивна давност. Останалите ответници не са депозирали отговор на исковата молба и не взели становище по исковете.
Въззивният съд е обсъдил твърденията на ищците (въззивници пред него), че Г. Ж. Ш. не е придобил по давност техните идеални части от имотите и те са собственици на 2/3 ид. ч от същите. Изложил е, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini). При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. При съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на правопораждащия факт (правна сделка, придобивна давност и др.), от който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т.е. упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея. Ако се предполага, че който има фактическа власт върху една изцяло чужда вещ я държи като собствена, то на още по-силно основание това се предполага и за идеалните части от нея. Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл. 79 ЗС. При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.
Въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Посочил е, че в случая в тежест на предявилите исковата молба е да оборят изводите на нотариуса в нотариалните актове относно принадлежността на правото на собственост. Заключил е, че липсват данни и доказателства по делото, от които да може да се направи убедителен и категоричен извод, че към момента на издаване на констативния нотариален акт за собственост на Г. Ж. Ш. върху процесните поземлени имоти по наследство и давностно владение не е била настъпила придобивна давност в негова полза. Приел е, че Г. М. Ш., П. М. Д., П. И. Й. и Г. И. Р. не са ангажирали доказателства, които да оборят тезата, че Г. Ж. Ш. не е превърнал със своите едностранни действия държането във владение; не са ангажирани доказателства, че предявилите исковата молба или някой от тях по явен и недвусмислен начин е показвал отричане владението на Г. Ж. Ш..
Видно от удостоверение за наследници изх. № 122/26.03.2018 г., Г. Ж. М., починал на 24.07.1992 г., е оставил следните законни наследници: Г. Ж. Ш. (внук, син на починалия на 24.04.1986 г. Ж. Г. Ш.), И. Г. Ш. (син, починал на 3.08.1999 г., със законни наследници: П. И. Й. и Г. И. Р.), М. Г. Ш. (син, починал на 26.11.2000 г., със законни наследници: П. А. Ш., която не се явява страна по делото, Г. М. Ш. и П. М. Д.).

С решение № 393/8.12.1998 г. по преписка № 03871 по описа на ОСЗ - С. на наследниците на Г. Ж. М. в землището на [населено място] са възстановени: нива от 4.691 дка, местност „П. м.”, имот № * по плана за земеразделяне; лозе от 0.999 дка, местност „П. м.”, имот № * по плана за земеразделяне; нива от 4.000 дка, местност „Г. д.”, имот № * по плана за земеразделяне; нива от 3.999 дка, местност „З. к. ”, имот № * по плана за земеразделяне и нива от 6.000 дка, четвърта категория, местност „Г.”, имот № * по плана за земеразделяне.

С решение № 497/23.12.1999 г. по преписка № 09208 по описа на ОСЗ - С. на наследниците на Г. Ж. М. са възстановени четири броя ниви, един брой пасище, мера и един брой ливада, находящи се в землището на [населено място], общ. С., измежду които - нива от 3.620 дка, трета категория, местност „М.”, имот № * по плана за земеразделяне.

С решение № 519ЖВ/17.04.2000 г. по преписка № 25528 по описа на ОСЗ - Сливен на И. Г. Ш., М. Г. Ш., С. Р. Ш. и Г. Ж. Ш. е възстановена земеделска земя - нива от 6.579 дка, четвърта категория, местност „П.”, имот № * по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ. С.. Г. Ж. Ш. се е снабдил с нотариален акт № 150/1.03.2018 г., том I, peг. № 2648, дело № 125/2018 г. по описа на нотариус Н. С., с който е признат за собственик на основание наследство и давностно владение на следните земеделски земи: нива от 6.579 дка, четвърта категория, местност „П.”, имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място]; нива от 3.620 дка, трета категория, местност „М.”, имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място]; нива от 6.000 дка, четвърта категория, местност „Г.”, имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място].

С нотариален акт № 155/6.03.2018 г., том I, peг. № 2785, дело № 129/2018 г. Г. Ж. Ш. и Ж. Д. Ш. са продали на М. П. Д. нивата от 3.620 дка в местността „М.” - имот № * в землището на [населено място].

С нотариален акт № 159/8.03.2018 г., том I, peг. № 2885, дело № 132/2018 г. Г. Ж. Ш. и Ж. Д. Ш. са продали на Л. А. П. нивата от 6.579 дка в местността „П.” - имот № * в землището на [населено място].

С нотариален акт № 164/9.03.2018 г., том I, peг. № 2946, дело № 136/2018 г. Г. Ж. Ш. и Ж. Д. Ш. са продали на М. С. Т. нивата от 6.000 дка в местността „Г.“ - имот № * в землището на [населено място].

От така изложеното се установява и за това не съществува спор по делото, че ищците и ответникът Г. Ж. Ш. се легитимират, в качеството им на наследници на Г. Ж. М., като собственици на възстановена им по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя, принадлежала на общия им наследодател, включително процесните три ниви, като същевременно за последните Г. Ж. Ш. се е снабдил през 2018 г. с констативен нотариален акт за собственост. Както ищците, така и ответникът Г. Ж. Ш. притежават документи за собственост, поради което и съгласно възприетото в ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС в случая следва да намери приложение общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право. В тежест на Г. Ж. Ш. е да докаже, че след възстановяването собствеността на процесните земеделски земи е придобил частите, припадащи се на другите наследници на Г. Ж. М., по силата на давностно владение, продължило не по-малко от 10 години. При това, същият следва да установи по делото не само факта на упражнявана фактическа власт, но и намерение за своене на имотите, тъй като в настоящия казус презумпцията на чл. 69 ЗС е неприложима – ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Във визираното тълкувателно решение № 1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е застъпено, и това е становището на настоящия съдебен състав по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Същата се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение, какъвто е настоящият случай, при който става дума за възстановени наследствени имоти. В тази хипотеза, след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия следва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната поначало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.

По делото Г. Ж. Ш. не е доказал елементите на фактическия състав на придобивната давност.

Не са ангажирани доказателства и от страна на М. П. Д., въпреки направеното от нея възражение за изтекла придобивна давност. Въззивният съд не е съобразил постановките на ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, изложени по-горе, и по тази причина не е отчел при постановяване на решението си липсата на доказателства за придобиване на имота по давност.

От така изложеното, настоящият съд прави извод, че ищците се легитимират по силата на визираните по-горе решения на ОСЗ – Сливен и наследствено правоприемство общо на 5/9 ид. ч. от всяка от процесните ниви (Г. М. Ш. – 1/9 ид. ч., П. Д. – 1/9 ид. ч., П. Й. – 1/6 ид. ч., Г. Р. – 1/6 ид. ч.). Ответниците по ревандикационните искове не са придобили валидно тези идеални части, тъй като прехвърлителят им Г. Ж. Ш. не ги е притежавал. Следователно, предявените искове следва да се уважат за така посочените части. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът следва да отмени констативния нотариален акт, легитимиращ Г. Ж. Ш. като собственик на целите процесни имоти, за 5/9 ид. ч.

Жалбоподателите имат право на направените пред всички съдебни инстанции разноски, съобразно уважената част от исковете им.

Ответниците не са направили разноски, които да им бъдат присъдени съгласно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решение № 122 от 3.07.2020 г. по гр. д. № 280/2020 г. на Окръжен съд – Сливен в частта, с която е потвърдено решение № 205 от 17.02.2020 г. по гр. д. № 1723/2018 г. на Районен съд – Сливен, за отхвърляне на предявените от Г. М. Ш., ЕГН [ЕГН], П. М. Д., ЕГН [ЕГН], П. И. Й., ЕГН [ЕГН] и Г. И. Р., ЕГН [ЕГН], всичките със съдебен адрес: [населено място], [улица] – адвокат Д. Б., срещу Г. Ж. Ш., ЕГН [ЕГН], представляван от особения представител адвокат Д. П., М. П. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], ет. 11, ап. № 52, Л. А. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], и М. С. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], искове: за признаване за установено по отношение на Г. Ж. Ш., че ищците са собственици на 5/9 ид. ч. от процесните имоти; за осъждането на М. П. Д. да предаде на ищците на основание чл. 108 ЗС владението на 5/9 ид. ч. от нива от 3.620 дка, трета категория, в местност „М.”, имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място]; за осъждането на Л. А. П. да предаде на ищците на основание чл. 108 ЗС владението на 5/9 ид. ч. от нива от 6.579, четвърта категория, в местност „П.”, имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място]; за осъждането на М. С. Т. да предаде на ищците на основание чл. 108 ЗС владението на 5/9 ид. ч. от нива от 6.000 дка, четвърта категория, в местност „Г.”, имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място], както и искането за отмяна на нотариален акт № 150, том I, peг. № 2648, дело № 125/2018 г. по описа на нотариус Н. С., peг. № * в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията под вх. per. № 1202 от 2.03.2018 г., акт № 80, том IV, дело № 613/2018 г., в частта на признатите права над 4/9 ид. ч., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК на Г. М. Ш., П. М. Д., П. И. Й. и Г. И. Р., предявени срещу Г. Ж. Ш., че ищците са собственици по наследство и земеделска реституция на 5/9 ид. ч. от следните недвижими имоти: нива от 3.620 дка, трета категория, в местност „М.”, имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място]; нива от 6.579, четвърта категория, в местност „П.”, имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място] войвода, и нива от 6.000 дка, четвърта категория, в местност „Г.”, имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място].
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете по чл. 108 ЗС, предявени от Г. М. Ш., П. М. Д., П. И. Й. и Г. И. Р. срещу М. П. Д., че ищците са собственици по наследство и земеделска реституция на 5/9 ид. ч. от нива от 3.620 дка, трета категория, в местност „М.”, имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място], И ОСЪЖДА М. П. Д. да им предаде владението на 5/9 ид. ч. от тази нива.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете по чл. 108 ЗС, предявени от Г. М. Ш., П. М. Д., П. И. Й. и Г. И. Р. срещу Л. А. П., че ищците са собственици по наследство и земеделска реституция на 5/9 ид. ч. от нива от 6.579, четвърта категория, в местност „П.”, имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място], И ОСЪЖДА Л. А. П. да им предаде владението на 5/9 ид. ч. от тази нива.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете по чл. 108 ЗС, предявени от Г. М. Ш., П. М. Д., П. И. Й. и Г. И. Р. срещу М. С. Т., че ищците са собственици по наследство и земеделска реституция на 5/9 ид. ч. от нива от 6.000 дка, четвърта категория, в местност „Г.”, имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място], И ОСЪЖДА М. С. Т. да им предаде владението на 5/9 ид. ч. от тази нива.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 150, том I, peг. № 2648, дело № 125/2018 г. по описа на нотариус Н. С., peг. № * в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията под вх. per. № 1202 от 2.03.2018 г., акт № 80, том IV, дело № 613/2018 г., в частта на признатите права на Г. Ж. Ш. права на собственост над 4/9 ид. ч. от имотите.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Г. Ж. Ш. да заплати на Г. М. Ш., П. М. Д., П. И. Й. и Г. И. Р. разноски за първата съдебна инстанция в размер на 357.71 лв., разноски за въззивната инстанция в размер на 255.21 лв. и разноски за производството пред ВКС в размер на 691.67 лв.
ОСЪЖДА М. П. Д. да заплати на Г. М. Ш., П. М. Д., П. И. Й. и Г. И. Р. разноски за първата съдебна инстанция в размер на 107.71 лв., разноски за въззивната инстанция в размер на 88.54 лв. и разноски за производството пред ВКС в размер на 441.67 лв.
ОСЪЖДА Л. А. П. да заплати на Г. М. Ш., П. М. Д., П. И. Й. и Г. И. Р. разноски за първата съдебна инстанция в размер на 107.71 лв., разноски за въззивната инстанция в размер на 88.54 лв. и разноски за производството пред ВКС в размер на 441.67 лв.
ОСЪЖДА М. С. Т. да заплати на Г. М. Ш., П. М. Д., П. И. Й. и Г. И. Р. разноски за първата съдебна инстанция в размер на 107.71 лв., разноски за въззивната инстанция в размер на 88.54 лв. и разноски за производството пред ВКС в размер на 441.67 лв.
Решението е постановено при участието на Ж. Д. Ш. – трето лице помагач на М. П. Д..
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: