Р Е Ш Е Н И Е № 167 гр.София, 27 ноември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурорът от ВКП ….Атанас Гебрев………. след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 733/2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено молба/, депозирано лично от осъдения А. Т. Т., както и от неговия защитник адв.М., за възобновяване на наказателното производство по нохд №1266/2013 г., на основание чл.423 от НПК. В искането на осъдения се твърди, че в решението на съда в град Ческе Будейовице, Република Чехия, постановено във връзка с издадена по отношение на Т. ЕЗА, е била дадена гаранция за възобновяване на наказателното производство не само по нохд №1266/2013 г., но и по нохд №1329/2017 г. Моли се на основание чл.423 ал.5 от НПК да бъде възобновено делото. Искането на адв.М. съдържа сходни съображения с тези, отразени в процесуалния документ, изхождащ от А. Т.- а именно, че от българските власти са били дадени гаранции за възобновяване на наказателното дело, които са повлияли и мотивирали чешкия съд да предаде българския гражданин на основание ЕЗА за изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода по нохд №1266/2013 г. Моли се да бъде отменена влязлата в сила присъда по горното дело и наказателното производство да бъде възобновено. В съдебното заседание пред ВКС, служебно назначеният защитник на осъдения- адв.С. поддържа направеното искане за възобновяване на наказателното дело и моли то да бъде уважено. Представителят на ВКС изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване на наказателното дело по съображения, че осъденият е участвал лично при разглеждането му в две от трите съдебни инстанции,а в производството пред ВКС не е участвал, тъй като сам се е лишил от тази възможност, поради напускане на Р.България. Според прокурора, дадената от българските власти гаранция е свързана с това, че шест месечния срок за подаване на искане за възобновяване започва да тече от момента на връчване на съдебните актове на българските съдилища на осъдения, както и че ще бъде разяснено правото му, че може да иска възобновяване на производството по реда на чл.423 от НПК. Моли делото да не бъде възобновявано. В последната си дума осъденият А. Т. иска делото да бъде възобновено, тъй като не е уведомен за решението, че има окончателна присъда. Също така моли да бъде взето предвид, че за едно и също деяние е осъден два пъти, като в тази насока цитира решение №187 от 01.10.2018 г. по н.д.732/1018 г. на ВКС, Второ н.о. Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект и в законоустановения срок по чл.423 ал.1 от НК. От приложените по делото писмени документи /Постановление от 18.06.2018 г. на ВКП, Отдел „Международен“ и писмо №Р-24/13.07.2018 г. на Окръжна прокуратура-Варна/ се установява, че въз основа на ЕЗА, осъденият Т. е предаден на българските власти на 22.06.2018 г., от когато започва да тече шестмесечния срок за депозиране на искане за възобновяване, което е било сторено- искането е подадено на 03.07.2018 г. Началната дата на срока се свързва с обстоятелството за реалната възможност осъдения да упражни правото си да иска възобновяване на наказателното дело, без оглед на това, че е узнал за решението на българския съд в по-ранен момент- по време на производството по ЕЗА. В този смисъл искането следва да се приеме за подадено в срок. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. В хода на образувано досъдебно производство №416/2012 г.по описа на Областна дирекция на МВР-Варна, лицето А. Т. Т. е бил лично привлечен към наказателна отговорност в качеството на обвиняем, за престъпление по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.2,6 и 7 във вр.с чл.26 ал.1 от НК, което обстоятелство се установява от приложеното Постановление за привличане на обвиняем и Протокол за разпит от 12.08.2013г. /л.165-167, т.3 от ДП/, носещи подписа на осъдения. Същият ден му е било предявено лично разследването /Протокол за предявяване на разследване-л.168 ,т.3 от ДП/. Срещу А. Т. Т. е бил внесен обвинителен акт във Варненски окръжен съд, по който е било образувано нохд №1266/2013 г., като производството по делото е протекло изцяло в негово присъствие. Видно от намиращите се в кориците му съдебни протоколи, осъденият Т. лично е участвал в първоинстанционното производство, включително и в последното съдебното заседание, проведено на 31.03.2014 г., когато са били изслушани съдебните прения и последната дума на подсъдимия, след което е била постановена присъда, на чието обявяване той също е присъствал. В образуваното по жалба на подсъдимия А. Т., чрез неговия защитник- адв.Р. въззивно производство /внохд №140/2014 г./ пред Апелативен съд-гр.Варна, същият се е явил лично. Производството е приключило в едно съдебно заседание, проведено на 13.07.2014 г., в което подсъдимият е реализирал правото си на защита, както сам, така и чрез упълномощения си защитник. По касационна жалба на защитника на подсъдимия Т., пред ВКС, второ н.о. е било образувано н.д. 1436/2014 г. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 12.12.2014 г. по посоченото дело, подсъдимият Т. не се е явил, като касационният съдебен състав е приел, че процедурата по призоваването му е редовна и е осъществена чрез упълномощения му защитник адв.С. Р.- поел ангажимент да го уведоми за датата на съдебното заседание. На 19.02.2015 год. е било постановено решението на ВКС, с което производството е окончателно приключило. Производството по чл.423 ал.1 от НПК визира правото на задочно осъденото лице да иска отмяна на постановената спрямо него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Целта на производството по възобновяване по чл.423 ал.1 от НК е да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия , регламентирано в НПК на лично участие в наказателния процес, тогава когато то е било накърнено в резултат на незаконосъобразните действия на компетентните органи при провеждане на задочното производство по реда на чл.269 от НПК. Законът е предвидил две хипотези, при наличието на които обаче искането за възобновяване не се уважава и това са: 1.ако след предявяване на обвинението на досъдебното производство осъденият се е укрил и процедурата по чл.247б ал.1 от НПК не може да бъде изпълнена и 2. ако макар и процедурата по чл.247б ал.1 от НПК да е изпълнена, осъденият не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. В конкретния случай, проследявайки движението на делото и процесуалното поведение на осъдения се налага извод, че не са налице основания за възобновяване на проведеното срещу него наказателно производство, на основание чл.423 ал.1 от НПК. На първо място А. Т. е участвал в досъдебното производство, на него му е било повдигнато обвинение, взета му е била мярка за неотклонение, бил е извършен разпит, след което производството му е било предявено, т.е. същият е знаел за провеждането на наказателно преследване спрямо него. На следващо място, осъденият Т. лично е участвал в първоинстанционното и въззивното съдебни производства, а що се отнася до касационното производство- то той е бил редовно призован и не се е явил по собствено желание, доколкото не е посочил уважителни причини за неявяването си. При това положение не може да се приеме, че А. Т. е задочно осъден, тъй като същият лично е участвал на досъдебното, първоинстанционното и въззивно производство, а по отношение на касационното производство, както се посочи и по-горе, неучастието му се дължи на негов личен избор, отказвайки се от правото си на лично участие в този стадии на съдебното производство. Претенцията на осъдения за възобновяване на наказателното дело на основание чл.422 ал.5 от НПК, също не може да бъде удовлетворена. Това е така по следните съображения: 1. във връзка с производството по ЕЗА, българските власти са дали гаранции за това, че след предаване на лицето за изпълнение на наказанието, ще му бъдат предадени съдебните актове на Окръжен съд-Варна, Апелативен съд-Варна и Върховния касационен съд и същото ще бъде информирано относно съществуването на законовата възможност за възобновяване на наказателното производство, съгласно българския наказателен кодекс / решение на Окръжния съд в гр. Ческе Будейовице, Република Чехия/, т.е дадената гаранция е свързана с предоставяне на информация на предаденото въз основа на ЕЗА лице относно възможността да иска възобновяване, но не и такава ,че производството по делото ще бъде възобновено и 2. с промените в ЗЕЕЗА /Дв бр.55/2011 г./, свързани с транспониране на Рамково решение №2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.2009 г. за изменение на Рамково решение 2002/584/ПВР, тези гаранции отпаднаха с отмяната на чл.41 ал.1 от ЗЕЕЗА и измененията на чл.40 ал.1 и 2 от ЗЕЕЗА. Задочното осъждане в издаващата държава-членка представлява факултативно основание за отказ в изпълняващата държава-членка, която принципно има правото да откаже изпълнение на ЕЗА, издадена за предаване на лице за изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода в задочен процес. Тази възможност на изпълняващата държава е препятствана обаче от четири изрични хипотези, законово регламентирани в чл.40 ал.2 от ЗЕЕЗА. В конкретния случай властите на Р.Чехия не са отказали предаване на осъдения Т.. На следващо място, твърдението на осъдения А. Т., че спрямо него се водят две наказателни производства за едно и също деяние, е неоснователно. Наказателно дело №1329/2017 г. по описа на Окръжен съд-Варна, което е възобновено от ВКС с решение №187/01.10.2018 г. по н.д. №732/2018 г. /на което се позовава осъдения/ касае престъпление по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1,т.2,6,7 във вр.с чл.26 от НК, извършено от А. Т. в качеството му на търговски пълномощник на [фирма] за периода м.декември 2010 г. -14.03.2011 г. Престъплението по настоящето дело, макар и със същата правна квалификация, се отнася до различни деяния, извършени в друг период 14.01.2011 г.-14.03.2011 г., в друго качество на дееца и по отношение на друго дружество, а именно- като фактически собственик на дружествените дялове на [фирма]. Освен това, наличието или липсата на основания за възобновяване се преценяват отделно по всяко едно производство, без да се поставят в каквато и да е обвързаност помежду си. С оглед на гореизложеното, ВКС, трето н.о. приема, че не са налице основанията на чл.423 от НПК за възобновяване на нохд №1266/2013 г. на Варненски окръжен съд, поради което Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Т. Т. за възобновяване на наказателно дело- нохд 1266/2013 г. по описа на Окръжен съд - Варна, внохд №140/2014 г. на Апелативен съд-Варна, н.д. №1436/2014 г. на ВКС, второ н.о. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/