Р Е Ш Е Н И Е № 127 Гр. София, 01.07.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 13 май през 2014 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан.Богданова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5826/13 г., намира следното: Производството е по чл.290 от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, чрез ТД „Държавен резерв” Велико Т. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №1565/13 г. Обжалването е допуснато за проверка на допустимостта на решението, с оглед възражението на ответника по иска и касатор, че спорът недопустимо е разгледан отново, след като вече е разрешен с вл. в сила решение на Апелативен съд София по гр.д. №375/10 г. / номерът на делото е погрешно посочен в определението за допускане като №1565/13 г., дублирайки този на делото, по което е постановено обжалваното решение/. Решението на АС София по гр.д. №375/10 г. е влязло в сила на 26.01.12 г., когато не е допуснато до касационно обжалване с определение от същата дата по т.д. №222/11 г. на ВКС, второ т.о. В жалбата се поддържат правените от касатора като ответник по иска по време на цялото производство възражения за непререшаемост на вече решения спор на осн. чл.299 от ГПК, правят се оплаквания за недопустимост на обжалваното решение и се иска обезсилването му. Евентуално се правят оплаквания и за неправилност на обжалваното решение – касационни основания по чл.281,т.2 и 3 от ГПК. Ответникът по жалба [фирма] я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, трето гр. отделение, като разгледа жалбата, намира следното: с исковата молба по настоящото дело се претендира обезщетение за ползването на таванския етаж от собствената на ищеца сграда, за периода 5.04.06 г. - 31.01.08 г. Ищецът сочи в исковата си молба и уточнението й на л.104 от делото, че е придобил правото на собственост върху таванския етаж с договор за продажба от 5.04.06 г., с който закупил трети етаж от сградата със застроена площ 328 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, 36 % идеални части от сутеренния етаж и също толкова ид.ч. от земята, представляваща УПИ І-2316 в кв.305 по ПУП на [населено място]. Твърди, че над третия етаж е разположено таванско помещение /тавански етаж/ със същата като на третия етаж застроена площ и достъп откъм етажа, което било ползвано за процесния период от ответника без основание, като склад към етажа. С обжалваното въззивно решение искът е уважен така, както е предявен – за сумата от 62 347 лв., обезщетение за ползване на таванско помещение над третия етаж – „подпокривна обща част” без основание от страна на ответника по иска за времето от 5.04.06 г. до 31.01.08 г., ведно със законната и мораторната лихва. Обезщетението е определено с помощта на заключението на в.л. Г.. В него е посочено, че и в двата договора, с които ищцовото дружество е закупило сградата – от 2.10.04 г. и процесния от 5.04.06 г., не е вписан тавански етаж; той е обща част на сградата и е прехвърлен на ищеца, заедно с етажите й. Същото се установява и от цитираното писмо на Кмета на [община] и представените по делото документи – научно техническа документация, съгласувателни писма и схеми за преустройството на тавана – л.220 и сл.. Вещото лице е описало таванското помещение като склад в подпокривното пространство на сградата, с достъп до него откъм третия етаж посредством дървена стълба. От основното и второстепенното стълбище на сградата няма пряк достъп до това таванско складово помещение. То е с височина от 140 см. до 430 см., при надзида, с тухлена зидария под керемиден покрив с дървена поддържаща конструкция, и светла площ 301 кв.м. Помещението е с естествено директно осветено през табакери на покрива, без вода и канал и с електрическа инсталация, която е само осветителна. С влязлото в сила решение на СГС по гр.д. №2249/08 г., потвърдено с решение на АС София по гр.д. №375/10 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС по т.д. №222/11 г. на [фирма] е присъдена сумата от 68 009 лв., като обезщетение за ползвания без основание от ответника – Държавна агенция „Д.” за периода 5.04.06 г. – 22.11.06 г. недв. имот – трети етаж от процесната сграда със застроена площ от 328 кв.м., заедно с ½ идеални части от общите части на сградата и 36 % идеални части от сутеренния етаж и от земята - означения УПИ. До пълния размер от 321 782 лв. и за остатъка от исковия период – 22.11.06 – 31.01.08 г. искът е отхвърлен като неоснователен. По настоящото дело първоинстанционният съд е разгледал направения от ответника отвод за пресъдено нещо, но го е приел за неоснователен, защото от съдебната експертиза, въз основа на която е присъдено обезщетение по предходното дело, не може да се прецени дали в размера на обезщетението е включено и такова за общите части. Въпреки това, при начина на изписване на диспозитива в р. по гр.д. №2249/08 г. на СГС, следва да се приеме, че е присъдено обезщетение и за общите части. От друга страна, подпокривното пространство /таванът/ не е единствената обща част на сградата и не е изследвано съотношението му с останалите общи части. След обособяването му като самостоятелен етаж през 2010-2012 г., той има 7,9403 % от общите части на сградата. Затова и по справедливост първоинстанционният съд е уважил частично ищцовата претенция. Въззивният съд не е разгледал направения и във въззивната жалба на ответника по иска отвод за пресъдено нещо. С това е нарушил съществено съдопроизводствените правила, които задължават съда служебно, а в случая и по искане на страната, да следи за допустимостта на иска във всяко положение на делото. ВКС намира, че при данните по делото отводът за пресъдено нещо на касатора, ответник по иска, е основателен. Това, че общите части на сградата, закупени заедно с етажа с договора от 5.04.06 г., и представляващи таванско помещение, не са включени в оценката на в.л., чието заключение не е оспорено и въз основа на него е определено обезщетението с влязлото в сила решение на СГС, не е от значение за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, които се определят от произнасянето в диспозитива му. Произнасянето включва /обезщетение е присъдено/ и за ½ ид.ч. от общите части на сградата, закупени с договора от 5.04.06 г., на който се основава исковата претенция, както по настоящото, така и по предходното дело. Таванското помещение според твърденията на ищеца и заключението на вещото лице, е закупено като обща част на сградата, заедно с третия етаж. Дори да не е бил единствената обща част, таванът се включва в пълния обем на общите части – т.е. и да не възлиза на ½ ид. част от общите части, посочени в договора от 5.04.06 г., както е приело вещото лице, таванът е част от тази ½ и спорът за дължимото за ползването му обезщетение по чл.59 ЗЗД вече е решен. Недопустимо е да се претендира повторно обезщетение на същото основание за ползването на същия таван – независимо дали е обща част/при различни собственици на етажите до закупуване на цялата сграда от ищеца/ или е таван на собствената му сграда, последният няма самостоятелен, а обслужващ характер. Таванското помещение за процесния период / преди преустройството, на което се е позовал първоинст. съд/ е подпокривно пространство, обслужващо като склад третия етаж на сградата /заключение на вещото лице/ и е третирано като обща по предназначение нейна част /съгл. придобивния акт/ при присъждане на обезщетението по настоящото и по предходното дело. Обжалваното въззивно решение е недопустимо, следва да се обезсили и производството по делото – прекрати, на осн. чл.299 от ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ на Апелативен съд София по гр.д. №1565/13 г. от 29.05.13 г. и първоинстанционното решение по т.д. №1338/11 г. от 14.01.13 г. на Градски съд София и ПРЕКРАТЯВА на осн. чл.299 от ГПК производството по предявените от [фирма] – [населено място] срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” [населено място] искове по чл.59 и чл.86 от ЗЗД. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: