5 Р Е Ш Е Н И Е № 26 СОФИЯ, 12.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 12/2011 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение на Софийски градски съд от 14.07.2010 г. по гр.д. № 8816/09 г. е оставено в сила решението от 30.06.2009 г. по гр.д. № 4305/08 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Г., К. Т. и В. Т. против Г. Т. К. и Д. Х. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ УПИ ... от кв.4 по плана на [населено място], м.”в.з. К. дол”, с площ 989 кв.м. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от П. И. Г., К. С. Т. и В. С. Т. чрез техния процесуален представител адв. П. С.. В жалбата са наведени доводи за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Касаторите оспорват правилността на направения от въззивния съд извод, че решението на ПК, на което са основали правата си, не сочи на завършена процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху процесния имот. Поддържат също, че събраните по делото писмени доказателства доказват по несъмнен начин, че праводателят им е бил собственик на възстановения имот преди образуването на ТКЗС. Ответникът по касация Т. К. - лично и като пълномощник на Д. Х. К. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи и становищата на страните, приема следното: С решение № 5117 от 24.07.1997 г. на ПК- П., на основание чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на наследниците на И. В. Т. във възстановими стари реални граници върху недвижим имот - ниви с площ 1 453 кв.м, в землището на [населено място], м.”Пепелив рид”, представляващ част от имот пл.№ 598, кад. лист № Г-10-4-В от кадастралния план на [населено място], изготвен на база летене от 1954 г., идентичен с парцели ІХ-431 и Х-430 в кв.4 и VІІІ- 447 в кв. 13 по регулационния план на [населено място], одобрен през 1988 г. През 1970 г. с нотариален акт № 51, т.ХХІІ, дело № 4062/70 г. ТКЗС “В.” С.- София продало на Д. Х. К. и Г. Т. К. празно дворно място с площ 1046 кв.м, находящо се във вилна зона ”К. дол” – София, съставляващо парцел ХІ- 233 в кв. 4 по плана на вилната зона, Установено е по делото и не е било спорно между страните, че този имот е идентичен с с УПИ .. в кв. 4, предмет на спора за собственост между тях. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че решение № 5117 от 24.07.1997 г. на ПК- П. не може да легитимира ищците като собственици на процесния имот, тъй като признатата с него за възстановяване земеделска земя не е била индивидуализирана като самостоятелен имот с идентификационен номер по кадастралната карта и регистъра на имотите на съществуващи стари реални граници. Оттук е направил извод, че не е завършен сложният фактическият състав на земеделската реституция, включващ постановяване на решение по чл. 14, ал.1,т.1 ЗСПЗЗ, в което възстановеният имот да е достатъчно индивидуализиран с посочване на неговите размер, категория, местоположение и граници, както и изпълнение на процедура по “окончателно териториално идентифициране на имота” по реда на 18д ППЗСПЗЗ. Като допълнителен аргумент за отхвърляне на иска въззивният съд е посочил, че ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване, че техният наследодател И. В. Т. е бил собственик на възстановения им имот към момента на образуване на ТКЗС. Първият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е дали следва да се счита за приключила реституционната процедура по ЗСПЗЗ, ако в решението на поземлената комисия възстановеният в стари реални граници имот е индивидуализиран с местоположение, размер, категория, граници и номер по кадастрален план, действуващ към момента на постановяване на решението, като е посочена и идентичността му с парцели по регулационния план. В представеното от касаторите решение № 1172 от 04.12.2008 г. по гр.д. № 4528/07 г. на ВКС, І г.о., е прието, че когато имотът е индивидуализиран в решението на поземлената комисия / ОСЗ/ чрез посочване на номера на същия по кадастрален план, включително и по действуващ към момента на постановяване на решението, той е надлежно индивидуализиран, дори и границите му да не са посочени, тъй като те са нанесени в кадастралния план и се определят от него. Това разрешение е възприето и от формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС /напр. решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1134/09 г. на ІІ г.о., решение № 245 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 806/2010 г. и др./ и се възприема от настоящия състав. Решението за възстановяване на собствеността върху имоти в границите на урбанизираните територии се постановява въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, които съдържат данни за номера и размера на имота според кадастралния план, размера на застроената, както и размера на свободната площ, информация дали върху имота е учредено право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, границите на имота съгласно кадастралния план и регулационното му отреждане. Вторият въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Значението му изхода на настоящия спор е изведено от констатацията за необсъждане на доказателства, ангажирани във връзка с установяване идентичността на процесния имот с този, придобит от по – далечен наследодател на ищците и обстоятелства относно сключен през 1952 г. разделителен договор между неговите синове, при осъществения от въззивния съд косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на ПК за възстановяване на процесния имот по възражение на ответниците, че този имот към момента на образуване на ТКЗС не е бил собственост на наследодателя на ищците И. В.. След допускане на въззивното решение до касационно обжалване е постановено ТР № 9 от 07.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, с което се приема, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Това разрешение, поради своето принципно значение, е приложимо и по отношение на всички трети лица - ответници по иск за собственост, на които се противопоставя административен акт за възстановяване на собственост върху земеделски земи. Щом ответникът не заявява собственически права по отношение на спорния имот към момента на обобществяването на земеделските земи, той не разполага по предявения срещу него ревандикационен иск с възражението, че възстановеният имот не е бил собственост на ищеца, респ. на негов наследодател, към релевантния за реституцията минал момент. Той може да противопоставя само собствени права, които изключват правата на ищците. С оглед изложеното следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно. Изводът на въззивния съд, че решение № 5117 от 24.07.1997 г. на ПК- П. не може да легитимира ищците като собственици на процесния имот, тъй като процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила и възстановената с него земеделска земя не е индивидуализирана като самостоятелен имот, противоречи на материалния закон. В това решение възстановеният на наследниците на И. В. Т. в съществуващи реални граници земеделски имот е индивидуализиран ясно с белези съобразно действащия към момента на постановяване на решението регулационен план от 1988 г., като границите на възстановения имот са графично очертани в скицата по чл. 13, ал.6 ППЗСПЗЗ, послужила за издаването му. Безспорно е, че възстановеният имот включва и УПИ/ парцел/... в кв. 4 по този план, който имот се владее от ответниците. Неправилно въззивният съд е приел, че решението на ПК- П. не легитимира ищците като собственици и поради това, че същите не са доказали при условията на пълно и главно доказване, че наследодателят им е бил собственик на този имот към момента на обобществяване на земята. Като се има предвид, че ответниците не са заявили свои права върху процесния имот към същия минал момент, наведеното от тях защитно възражение в този смисъл е било недопустимо и не е подлежало на разглеждане от въззивния съд. Ответниците черпят права върху процесния имот от договор за продажба, сключен през 1970 г., праводател по който е ТКЗС. С оглед разпоредбата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и тъй като е безспорно, че имотът попада в границите на урбанизирана територия, съдът е следвало да прецени дали са били налице предпоставките на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, при които продажбата запазва своето вещноправно действие и изключва възстановяването на правата на собствениците на имота преди образуване на ТКЗС. Съдът в двете инстанции не е взел становище по този въпрос, което налага въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в хипотезата на чл.293, ал.3 ГПК. Ако след преценка на събраните доказателства съдът стигне до извод, че не са били налице пречки по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на наследниците на И. В., ще следва да обсъди направеното от ответниците възражение за придобиване на правото на собственост по давност въз основа на давностно владение след 30.07.1997 г./ л. 41 от първоинстанционното дело/, а ако намери същото за неоснователно - ще следва да обсъди възражението им за право на задържане до заплащане на направените в имота подобрения. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение на Софийски градски съд от 14.07.2010 г. по гр.д. № 8816/09 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: