Р Е Ш Е Н И Е № 84 София, 01 март 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 112/2013 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Д. Д. Д. против въззивно решение № 239/07.11.2012 г., постановено по ВНОХД № 199/2012 г. от Апелативен съд – Велико Търново. В касационната жалба се претендира, че въззивната инстанция, позовавайки се на задължителните указания, дадени в предходните касационни решения, е приела обективна съставомерност на престъплението по чл. 311 от НК, но относно субективната страна на престъпния състав изводите й са в разрез с доказателствата. В подкрепа на това се сочи, че свидетелските показания, на които се е основал съдът, „не установяват по безспорен начин обвинението в частта му относно субективната страна”. Отправеното искане е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият Д. не се явява, редовно призован. Не се явява и процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда от 24.09.2010 г., постановена по НОХД № 729/2009 г. от Окръжен съд - Русе, подсъдимият Д. е признат за виновен, както следва : - в това, че на 13.08.2008 г. като длъжностно лице – кмет на [община] могили не положил достатъчно грижи за управление на повереното му имущество и от това последвала значителна щета за държавата в размер на 6 800, 49 лева – престъпление по чл. 219, ал.3 от НК. Наложеното наказание е една година и шест месеца лишаване от свобода; - в това, че на 14.10.2008 г. в същото качество, в нарушение на бюджетен закон се е разпоредил със средства с целево предназначение в размер на 53 996, 16 лева не по предназначението им, като от това са настъпили вредни последици – престъпление по чл. 254а, ал.2 от НК. Наложените наказания са една година и шест месеца лишаване от свобода и „лишаване от право да заема длъжността кмет”, за срок от една година и шест месеца; - в това, че през периода 13.08.2008 г. - 13.02.2009 г., при условията на продължавано престъпление, в същото качество и в кръга на службата си съставил официални документи, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел тези документи да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Наложеното наказание е една година и шест месеца лишаване от свобода; - на основание чл. 23, ал.1 и ал.2 от НК е определено едно общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок три години и е присъединено наказанието „лишаване от права”. С въззивна присъда № 76/14.03.2011 г., постановена по ВНОХД № 6/2011 г. от Апелативен съд – Велико Търново, първоинстанционната присъда е била отменена, а съдът признал подсъдимия Д. за невинен по обвиненията по чл. 219 и чл. 254а от НК, както и по чл. 311 от НК по отношение на част от документите. Признал е подсъдимия за виновен по чл. 311, ал.2 от НК за останалите документи и му наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лева. С решение № 319/10.10.2011 г., постановено по н.д. № 1606/2011 г. от ВКС, ІІІ н. о., въззивната присъда е отменена в частта относно подсъдимия Д. и делото върнато за ново разглеждане в тази й част. При това ново разглеждане, въззивният съд с решение № 324/27.12.2011г., постановено по ВНОХД № 323/2011г., е изменил първоинстанционната присъда, като подсъдимият Д. е признат за невинен и оправдан за част от обвинението по чл. 311 от НК, касаещо четири от инкриминираните документи. Потвърдил е осъдителната присъда в останалата й част. С решение № 217/11.07.2012 г., постановено по н.д. № 402/2012 г. от ВКС, І н.о., въззивното решение е отменено само в оправдателната му част и делото върнато за ново разглеждане на втората инстанция в тази част. Със сега атакуваното решение първоинстанционната присъда е потвърдена относно осъждането на подсъдимия Д. по чл. 311, ал.1 от НК за онази част от обвинението, по която е бил оправдан от предходния въззивен състав. Предмет на касационен контрол е само това осъждане, тъй като по отношение на останалите обвинения има влязъл в сила осъдителен диспозитив. ІІ. Възраженията, изложени в жалбата, могат да получат квалификация по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, доколкото изводимо от тях се откриват и доводи, макар неточно формулирани, с които се претендира превратност и едностранчивост при обсъждането на доказателствената съвкупност, обусловило и неверни заключения за субективните признаци на престъпния състав. Така разчетени възраженията са допустими, но неоснователни. Преди всичко следва да се отбележи, че доводите на подсъдимия не могат да бъдат разглеждани изолирано от двете предходни касационни решения, посочени по – горе. В първото от тях (второто отменително е само поради неизпълнение на задължителните указания на ВКС по приложението на материалния закон относно обвинението по чл. 311 от НК), съвсем недвусмислено е посочено, че при данните от събраните доказателствени източници, подробно обсъдени в касационното решението, изводът на втората инстанция, за липсата на престъпен умисъл у подсъдимия за подписаните от него инкриминирани официални документи е незаконосъобразен – виж, решение, л. 59 и сл. от н.д. № 1606/2011 г. на ВКС). При новото разглеждане на делото не са установени фактически положения, които да налагат различни изводи от тези, посочени в касационното решение, а както е известно въпросът за вината, нейната форма, се определя от доказаните факти, които очевидно не се оспорват (няма и как) от жалбоподателя. Изводите на въззивния съд почиват на вярна интерпретация на събраните доказателства. Свидетелските показания, които според жалбоподателя не могат да обусловят извод за субективна съставомерност, са ценени и обсъждани наред с писмените доказателства, отнасящи се към процесните СМР, както и със заключенията на техническите експертизи. Правилно въззивният съд е отказал да приеме, че подсъдимият не е имал знание за неверността на отразените в инкриминираните документи обстоятелства. Установените действия, извършени от подсъдимия при подписването на документите, логично се вместват в схемата на поведението му в контекста на неполагането на достатъчно грижи за стопанисване на повереното му имущество (виж, пак решение, л. 59 и сл. от н.д. 1606/2011 г. на ВКС), и със знанието, че тези документи ще послужат като оправдателни за направените разходи по участие в националната програма за „Оптимизация на училищната мрежа”. Обобщено, съдът е формирал вътрешното си убеждение на базата на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства, без да пренебрегва доказателства, респективно превратно да тълкува съдържанието им. По тези съображения Върховният касационен съд не констатира съдът да е допуснал поддържаните от жалбоподателя процесуални нарушения, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 239/07.11.2012 г., постановено по ВНОХД № 199/2012 г. от Апелативен съд – Велико Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.