Р Е Ш Е Н И Е № 320 гр. София, 30.11.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2998 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Н. К. срещу решение №153 от 07.08.2017 г. по в.гр.д.№54/2017 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №153 от 17.11.2016 г. по гр.д.№59/2016 г. по описа на ОС Кърджали, с което е отхвърлен предявеният от П. Н. К. срещу „Корект Ем-Би” ООД иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземане в размер на 100 000 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 31.03.2015 г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№127/2016 г. на РС, К., ведно със законната лихва то 02.02.2016 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо тъй като съдът се е произнесъл извън наведените във въззивната жалба основания, без да обсъди пороците на първоинстанционното решение. Посочва се, че ответникът по делото не е правил възражения, че в дружествения договор е предвидено и в търговския регистър е вписано, че дружеството се представлява само от двамата управители заедно, поради което, с възприетото становище за съвместно представителство на ответника, въззивният съд е излязъл извън правомощията за въззивен контрол. Евентуално се поддържа, че решението е неправилно, както поради посоченото нарушение на съдопроизводствените правила и поради неправилно разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест с доклада по делото, така и поради необоснованост, предвид обстоятелството, че и в дружествения договор и в търговския регистър ясно е посочено, че представителството на дружеството е заедно и поотделно. Ответникът по касация - „Корект Ем-Би” ООД заявява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че решението е допустимо, а с оглед наведените в отговора на исковата молба доводи, че лицето, подписало документа, не може да задължи представлявания, тъй като е подписал записа на заповед без представителна власт, не е налице и поддържаното от касатора процесуално нарушение. С определение №340 от 31.05.2018 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да отхвърли иска по чл.422 от ГПК, първоинстанционният съд е приел, че по делото не се спори, че със запис на заповед, издаден на 31.03.2015 г., ответното дружество, представлявано от единия от двамата си управители - Д. П., се е задължило да заплати на ищеца П. Н. К., сумата от 100 000 лв. на падежа 30.11.2015 г. С оглед събраните по делото доказателства първата инстанция е достигнала до извод, че издаденият от управителя Д. П. в полза на нейния зет запис на заповед, без знанието и съгласието на другия съдружник и управител е недействителен на основание чл.40, вр. чл.44 от ЗЗД, поради обстоятелството, че законният представител на ответника и ищецът са се споразумели във вреда на представляваното дружество. Сезиран с въззивна жалба от ищеца, в която не са наведени доводи за неправилно установена фактическа обстановка по делото от гледна точка на начина на представляване на дружеството ответник /съобразно дружествения му договор и вписванията в Търговския регистър/, въззивният съд анализирайки дружествения договор на ответното дружество е достигнал до извод, че то се представлява само заедно от управителите, поради което е налице хипотезата на чл.462 от ТЗ, респективно, че ответникът не е задължено лице по записа на заповед. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в решения №670 от 27.12.2010 г. по гр.д.№1728/09 г. на ВКС, №14 от 03.08.2012 г. по гр.д.№217/2010 г. на ВКС, №131 от 14.07.2011 г. по гр.д.№1120/2010 г. на ВКС, №222 от 18.07.2012 г. по гр.д.№1186/2011 г. на ВКС, №176 от 08.06.2011 г. по гр.д.№1281/2010 г. на ВКС, №246 от 23.10.2013 г. по гр. д. №3418/2013 г. на ВКС, ГК, №104 от 29.09.2015 г. по т.д.№3894/2013 г. на ВКС, ТК, ТР №1/2013 г. на ОСГТК и мн.др., с която в обобщение се приема, че с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.269, пр.2 от ГПК, въззивният съд не може да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция. Настоящият състав споделя изцяло правното разрешение на въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС и тъй като в случая, макар и постановил допустимо решение /предвид произнасянето по очертания от ищеца чрез основанието и петитума на иска, допустим предмет на делото/, въззивният съд в противоречие с посоченото разрешение, е осъществил съществено нарушение на съдопроизводствените правила, произнасяйки се относно предвидения в дружествения договор начин на представителство на дружеството, без по този въпрос в хода на производството и пред първата и пред въззивната инстанция изобщо да са били налице каквито и да е било спорни моменти между страните /наведените от ответника в отговора на исковата молба доводи са във връзка с липса на решение на ОС на дружеството за поемане на менителнични задължения, а не с оглед наличие на съвместно представителство, още повече че и в дружествения договор, и в търговския регистър ясно е посочено, че двамата управители могат да представляват дружеството заедно и поотделно/, а от друга страна не е изложил съображения по основните спорни между страните по делото въпроси /задълбочено разгледани от първоинстанционния съд/, обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.3, вр. чл.236, ал.2, вр. чл.269 от ГПК, а делото върнато за ново произнасяне от друг състав на въззивния съд, при което следва да се обсъдят всички доводи и възражения на страните /наведени във въззивната жалба и в отговора й/ във връзка със спорните въпроси по делото. При новото разглеждане, на основание чл.294, ал.2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №153 от 07.08.2017 г. по в.гр.д.№54/2017 г. на АС Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.