О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 332 Гр.София, 02.06.2015г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май през двехиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря ........, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.2518 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.574/5.03.15г. по г.д.№.256/15 на Бургаски окръжен съд е оставена без уважение частната жалба на С. С. Т. против определение на №.9903/12.12.14 по г.д.№.3070/14 на Районен съд Бургас – с което тя е осъдена да плати 400лв. разноски за адвокатско възнаграждение на Л. И. Т.. Постъпила е частна касационна жалба от С. С. Т., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна Л. И. Т. не взема становище. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт въззивният съд е приел, че присъдените разноски са били направени от ответника в инициирано от жалбоподателката производство по чл.127а СК вр. с чл.76 ал.1 т.9 и чл.45 ЗБДС – целящо даване на разрешение от съд, заместващо съгласието на ответника общото дете на страните С. Т. да напуска пределите на Република България и да посещава определени страни- което впоследствие, отново по нейна молба, е било прекратено. Посочил е, че при тези обстоятелства ответникът има право на направените разноски на основание чл.78 ал.4 ГПК, доколкото няма правна норма, указваща на съда да не присъжда разноски в производства по спорна съдебна администрация, разпоредбата на чл.78 ГПК е приложима както в общия исков процес, така и в особените съдебни производства – като в случая от значение е чл.78 ал.4 ГПК– не и чл.78 ал.2 ГПК, а присъдената сума не е прекомерна. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК, като формулира 5 въпроса - сред които и този относно приложимостта на хипотезата на чл.78 ал.4 ГПК в случаите, когато поведението на ответника е било предпоставка и е станало повод за завеждане на иска, а впоследствие – в хода на започнало съдебно поризводство, той го е променил и това е довело до отпадане на предпоставките за водене на делото, респектино до подаване на последваща молба от ищеца за прекратяване на производството. Настоящата инстанция намира, че във връзка с така изведения въпрос е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касация. Постановена е задължителна практика на ВКС – определение № 626/20.08.2012 по ч.г.д.№ 275/2010, ІV ГО на ВКС- съгласно която при прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в това число и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случаите, обаче, когато отказът /респективно оттеглянето на иска/ съставлява процесуално действие, предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл.78 ал.2 ГПК- с оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса по което отпада с погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска защита. Преценката в тази насока се основава само на предприетото от ответника действие, индициращо отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора. С оглед така дадения отговор, постановеното определение е незаконосъобразно. В случая ответникът с поведението си е дал повод за завеждането на искането по чл.127а СК – с предмет даване на заместващо съгласие за издаване на международен паспорт и за пътуване в чужбина на общото дете на страните. Макар и формално в отговора на молбата да е заявил, че никога не е оспорвал претенцията за издаване на задграничен паспорт на детето /с твърдения, че ако майката се е била обърнала към него е щял веднага на участва активно в процедурата по снабдяването с паспорт/, не е предоставил незабавно исканото съгласие. Това е било направено едва на 8.09.2014г. /на която дата е подписал пълномощно на майката да го представлява пред органите на МВР във връзка със снабдяването на детето с международен паспорт/ - на практика три месеца и половина след депозирането на отговора му /на 21.05.14г./ и след изтичане на летния сезон, в който - през време на лятната ваканция и отпуската на майката, детето би могло да пътува в чужбина. Аналогично е положението и със съгласието за напускане на страната от детето – искането за заместващо съгласие в тази връзка първоначално е било оспорено, а впоследствие съгласието е било дадено на 13.10.14г. При тези обстоятелства, независимо от това, че производството по делото е било прекратено по искане на молителката предвид отпадане на предпоставките за исканото заместващо съгласие, доколкото разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК следва да се тълкува във връзка с чл.78 ал.2 ГПК, разноски на ответната страна не следва да се пресъждат. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.574/5.03.15г. по г.д.№.256/15 на Бургаски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №.574/5.03.15г. по г.д.№.256/15 на Бургаски окръжен съд и потвърденото с него определение №.9903/12.12.14 по г.д.№.3070/14 на Районен съд Бургас. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. И. Т. за присъждане на разноски. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: