Р Е Ш Е Н И Е                                                              № 581                 София, 10.06.2009 г.                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА              Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на четвърти юни две хиляди и девета година, в състав:        Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                           ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                         при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1503 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:      Производството е по §2, ал.12 от ПЗР на ГПК, вр. чл.231, ал.1, б.”а” и б.”б” от ГПК /отм./. Образувано е по молба на Д. С. П. за отмяна на влязлото в сила решение №658 от 12.11.07г. по гр.д. №968/07г. на Русенския окръжен съд. С него е било оставено в сила решение №123/03.08.07г. по гр.д. №4152/2006г. на Русенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Д. С. П. срещу М. на п. иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – за присъждане на сумата от 50 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправни действия на служители на ответника. Молбата за отмяна се основава на твърдения за наличие на нови писмени доказателства, от значение за изхода на делото, както и на твърдения, че влязлото в сила решение е основано на неверни свидетелски показания. Ответникът в производството – М. на п. оспорва молбата. Счита, че не са налице предпоставките на чл.231, б.”а” и б.”б” от ГПК /отм./ за отмяна на влязлото в сила решение. Представителят на В. к. п. счита молбата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел, че на 25.11.2002г. ищецът Д, който е бил в следствения арест на гр. Р., е направил опит за бягство, бил е настигнат от служители на следствения арест и тъй като е буйствал, спрямо него била използвана физическа сила и помощни средства – удари с гумена палка. Прието е, че служителите са имали такива правомощия съгласно разпоредбите на чл.84в и чл.84г от ЗИН, поради което техните действия, с които са причинени леки телесни повреди на Д. П. , не са противоправни и не водят до ангажиране на отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Решението е основано на свидетелски показания – разпитан е един от служителите, който е участвал в залавянето на ищеца, както и друг служител от следващата смяна. Съдът е отчел и данните по приложената преписка по дело № В-742/2003г. по описа на ВВОП, от които се установява, че прокурор при ВВОП е отказал да образува предварително производство срещу служителите на следствения арест гр. Р., тъй като използваните от тях сила и помощни средства са били съответни на тежестта на нарушенията и личността на П. , като това постановление е било потвърдено от ВАП и от ВКП. В молбата за отмяна се съдържат твърдения, че в действителност причинените на Д. П. телесни повреди са били тежки и че служителите на ответника са извършили противоправни действия – предварително са привели молителя в безпомощно състояние и са го били, с цел да предизвикат убийството му. Тези твърдения молителят е поддържал и в инстанциите по същество. Те обаче не са подкрепени с никакви доказателства. Към молбата за отмяна не са приложени нови писмени доказателства, въпреки твърденията на молителя, че такива са налице. За да бъде уважена молба за отмяна по чл.231, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./, следва молителят представи доказателства, които да са нови, да са от съществено значение за делото и при решаването му да не са могли да бъдат известни на страната. В случая тези предпоставки не са налице. Молбата за отмяна се основава единствено на неподкрепени с доказателства твърдения на молителя за извършени спрямо него противоправни действия на служители на ответника. Не е налице и основанието за отмяна по чл.231, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./. То предполага по съответния съдебен ред да е била установена неистинност на свидетелските показания, на които се основава атакуваното решение. Този ред е влязла в сила присъда или съдебно решение по иск с правно основание чл.97, ал.4 от ГПК /отм./, с което да е признато за установено престъпно обстоятелство - даване на неверни свидетелски показания. Тези условия в случая не са налице. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. С. П. за отмяна на влязлото в сила решение №658 от 12.11.07г. по гр.д. №968/07г. на Русенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.