Р Е Ш Е Н И Е   №  468   гр.София,  22 декември  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                        БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                    със секретар   Кристина Павлова при участието на прокурора    АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 474/2009 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на осъдения И. Г. Я. за възобновяване на нохд № 56/2009 год. на Ямболския окръжен съд и отмяна на въззивно решение № 48/15.05.2009 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Обосновава се необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с осъждането му по повдигнатото обвинение. Прокурорът от Върховната касационна касационна прокуратура поддържа в становището си, че не са допуснати нарушения от въззивния съд при постановяване на оспореното решение, които да са основания от предвидените по чл.348, ал.1 НПК за отмяна или изменение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Ямболският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 56/2009 год. потвърдил изцяло присъда № 89/27.01.2009 год. по нохд № 1386/2008 год. на Ямболския районен съд, с която признал подсъдимия Я за виновен в това, че на 27.10.2007 год. в гр. Я. като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си е причинил средни телесни повреди на св. Ст. И. На основание чл.129, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.4 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 20 хил.лева със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния предявен размер. Произнесъл се по въпроса за размера на държавната такса и на разноските. Въззивният съд по повод жалбата на подсъдимия /чието съдържание е почти идентично с това на искането за възобновяване/ и процесуалното задължение по чл.314 НПК е извършил цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт. Изложил е възприетата от него фактическа обстановка, за която е направил извод, че следва да бъде установената въз основа на прякото и непосредствено приетите доказателствени материали, оценката на които е в съответствие с действителния им смисъл. Изразил е по ясен и категоричен начин съгласието си с процесуалната дейност на първоинстанционния съд по проверка и оценка на събраните по предвидения процесуален ред гласни и писмени доказателствени средства, както и относно съдържанието на мотивите, за които е приел, че са изготвени според изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Отговорил е на възраженията и доводите, поддържани във въззивната жалба по начин и със съдържание, предписани в чл.339, ал.2 НПК. Не е вярно твърдението в искането, че изводите за авторството са основани на противоречиви доказателства и едностранна оценка само на подкрепящите обвинението в нарушение на изискванията на чл.107, ал.3 НПК. Показанията на всички свидетели, които са установили обстоятелства от относимите към предмета на доказване са подробно и задълбочено анализирани, съпоставени са и констатираните противоречия са отстранени като са изложени съображения защо и на кои, както и в каква степен, се възприемат като достоверни и последователни и на кои може да се кредитира доверие само относно определени факти и обстоятелства. Неоснователно се поддържа, че показанията на свидетелите К, Т. и Й. са противоречиви за основните факти – кой и с какво е нанесъл удар в главата на пострадалия Ст. И. Макар и избирателното позоваване на показанията в този смисъл не подкрепят тезата на подсъдимия, че те са заинтересовани, че са непоследователни и че не са годни доказателствени средства, на които да се основават изводите за фактическите обстоятелства. Противоречия, които се отнасят за поведение или действия на разпитвани лица, включително и на посочените, преди и след нанасяне на удара и причиняване на увреждането на пострадалия, не могат да се приемат като оневиняващи. Няма основание да се определят като недостоверни показанията на свидетеля Й поради лична заинтересованост от резултата от дело, образувано срещу него от подсъдимия за нанесена му телесна повреда. Този свидетел е разпитан и подробно е описал всички обстоятелства, които са му били известни за конкретната обстановка, вкл. и предхождаща нараняването на пострадалия, причините и мотивите да нанесе удар на подсъдимия, когото към момента не е познавал добре като реакция от конкретното му агресивно поведение спрямо И. не само в съдебното заседание, но и още при разпита му пред съдия на досъдебното производство след произшествието. Затова е вярна оценката, че не с лична заинтересованост, а с добросъвестност и последователност е участвал в производството в качеството му на свидетел като е разкрил известните му факти и обстоятелства.становеното от тримата свидетели за авторството и механизма на причиняване на телесните повреди е подкрепено от писмените доказателствени средства за вида и мястото на уврежданията и от заключението на съдебномедицинската експертиза, която не е оспорена от страните и е приета, обсъдена и оценена наред с останалия доказателствен материал от инстанциите по същество. Този подход е основанието да се приеме, че оценката на доказателствения материал, който е отхвърлен като недостоверен, защото е предназначен да се подкрепи защитната позиция на подсъдимия (установяване на действия по счупване на бутилка и употребата й за нанасяне удар и увреждане на пострадалия от друго лице) не е произволна. Основателно и въззивният съд е възприел показанията на свидетелите Г, Б. , Д. като частично достоверни само за част от относими обстоятелства, но не защото разпита им е проведен в един по-късен момент /по искане на защитник на подсъдимия в съдебното заседание на 21.04.2008 год./, а защото са непоследователни и вътрешно противоречиви за факти и обстоятелства, отнасящи се до конкретното поведение на подсъдимия както преди инцидента по време и място, когато и където е настъпило произшествието, така и след напускането на мястото на произшествието след падане на пострадалия на земята в резултат на нанесения му удар. Оценката не е направена и с оглед обстоятелството, че са били близки приятели с подсъдимия, а единствено и само въз основа на установеното от тях и вярната оценка, направена след съпоставяне с показанията на всички останали свидетели, които в различни моменти и от различни места са установили детайли от конкретната фактическа обстановка. Затрудненията при оценката на показанията на пострадалия свидетел Ст. И. е произтекла от неговото здравословно състояние като последица от получените увреждания-контузия на мозъка и полифрагментна фрактура с вбити фрагменти и последвалите го тежки операции в областта на главата, от засягане възможностите на паметта му. Затова и двете инстанции по същество са отчели (предвид и заключението на комплексната експертиза с участието на неврохирург, психолог и психиатър) степента на достоверност като обем и факти, съпоставяйки ги с другите гласни доказателствени средства, с обективните данни, съдържащи се в писмените доказателствени средства. Възможните непълноти или неточности, произтичащи от здравословното състояние на пострадалия, са взети предвид, но те не са се отразили по съществен начин върху решаващия извод за авторството на деянието, след като са налице убедителни доказателства – преки и косвени, въз основа на които е направен верен извод, че подсъдимият е този, който е нанесъл директен удар с твърд тъп предмет с широка плоскост, с посока от дясно наляво и от горе на долу-косо, т.е. че той е автор, каквато възможност съответства на данните за неговата физика (висок ръст, едър), за посоката му на движение към мястото, където е бил пострадалия, за присъствието му там, конкретното му поведение и последиците. Законосъобразна е квалификацията на поведението на подсъдимия-извършил е престъпление по чл.129 НК при форма на вина пряк умисъл. Правните съображения, които въззивният съд е изложил, за да обоснове извода, че са установени обективните и субективните признаци на престъплението, настоящият състав изцяло възприема. От цялостното обективирано поведение на подсъдимия, установено преди и по време на извършване на деянието се извежда и мотива му (вероятно повлиян от младата му възраст) да наранява, да санкционира другите според представите си за въвеждане на ред в обществото, на желанието да се докаже и да доминира над останалите, независимо че избрания подход води до увреждане живота и здравето на лица, които с нищо не са го предизвикали. Макар и изрично да не е посочен в мотивите на въззивния съд като индивидуализиращо, това обстоятелство, е взето предвид при определяне на наказанието. Предвид изложеното не може да се направи извод, че оспореното решение е постановено при поддържаните в искането нарушения, които да са основания по смисъла на чл.348, ал.1 НПК за отмяната му по реда на възобновяването, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Г. Я. за възобновяване на внохд № 56/2009 год. на Ямболския окръжен съд и отмяна на решение № 48/15.05.2009 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала!