Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 347   София, 22 юни 2010 г.     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година,  в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                        ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                            ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                      при секретаря..................................Аврора Караджова................................. и в присъствието на прокурора ................Явор Гебов............................, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова  наказателно дело   № 294/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:                         Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения К. М. Б. за възобновяване на нохд № 955/09г. по описа на РС-Добрич и внохд №71/10г. на ОС-Добрич. Съдържанието на искането обуславя доводи за релевирани касационни основания по чл.348, ал.1, т. 2 и 3 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правилна, както и наличието на явна несправедливост по отношение на гражданските искове. Също така, се правят оплаквания и за необоснованост на акта. Искането е за връщане на делото за ново разглеждане от Добрички районен съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения за възобновяване на делото е неоснователно, тъй като основното оплакване е свързано с необоснованост на акта, което не е касационно основание. Адвокат П. , назначен в качеството на служебен защитник на осъдения поддържа, направеното от подзащитния му искане за възобновяване и моли за неговото уважаване. Гражданският ищец и частен обвинител В. К. , както и нейният повереник, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват и не изразяват становище по искането за възобновяване. Осъденият Б. заявява, че не се признава за виновен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената от първата инстанция присъда, потвърдена от въззивния съд е влязла в сила и не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 38 от 03.11.2009г., постановена по нохд №995/09г., РС-Добрич, е признал подсъдимия К за виновен в това, че на 03.11.2008г. в гр. Д., причинил на В. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на раменната кост на лявата ръка, довело до затруднение движението на горен ляв крайник за период от 3-4 месеца, поради което и на основание чл.129, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК му е наложил наказание „пробация”, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител при периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Със същата присъда, подсъдимият Б е бил осъден да заплати на гражданския ищец В. К. сумата от 3 500лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 773,20лева-обезщетение за претърпени имуществени вреди, и за двете суми, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. С присъдата, съдът се е произнесъл по дължимата държавна такса и деловодните разноски. В пункт първи на искането се визират едновременно две основния за възобновяване, а именно необоснованост на акта и допуснато процесуално нарушение. На първо място, не подлежат на обсъждане от страна на касационната инстанции твърденията, сочещи на необоснованост на актовете на първата и въззивната инстанции, тъй като необоснованността не е касационно основание, респективно такова за възобновяване на производството. На второ място, твърденията за допуснати процесуални нарушение във връзка с оценката на доказателства са неоснователни. Първоинстанционният съд е положил всички усилия, като е събрал доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, е извел своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. При оценъчната си дейност, съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното му убеждение, поради което тази негова дейност не страда от недостатъците, сочени в искането за възобновяване. Независимо, че не е направила самостоятелен анализ на доказателствата, въззивната инстанция изцяло е инкорпорирала фактологията, приета от първия съд, както и оценката на доказателствата, като е приела за напълно правилен, направеният доказателствен анализ. Не са допуснати грешки при оценката на обясненията на подсъдимия, предвид спецификата на този доказателствен източник. Правилно, приетите от двете инстанция факти са били подведени под нормата на чл.129, ал.1 от НК, за което престъпление подсъдимият К е бил признат за виновен. На последно място в пункт втори на искането се сочи, наличие на явна несправедливост по отношение на присъдените на гражданския ищец К. обезщетения. Твърди се, че сумата от 3 500лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди няколко пъти превишава тази на нанесените имуществени вреди. Това обвързване на двата граждански иска е недопустимо, тъй като става въпрос за искове, с които се претендира обезщетяването на различни по вид вреди. Също така, са различни законоустановените предпоставки за определяне размера на дължимото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Съдилищата правилно са определили обема на болките и страданията, които е претърпяла пострадалата в резултат на престъпното деяние на подсъдимия и по справедливост, както изисква разпоредбата на чл.52 от НПК са уважили гражданският иск за неимуществени вреди за сумата от 3 500лева, а не в пълния му предявен размер от 6 000лева. Освен, че няма основания за намаляване размера на присъденото обезщетени, в самото искане за възобновяване на производството, твърденията на Б. за завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди са декларативни и не са подкрепени с каквито и да било аргументи. Предвид гореизложеното, тази инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на производството, поради което искането следва да бъде оставено без уважение Водим от горното и на основание чл.425 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на производството по нохд № 995/09г. по описа на РС-Добрич и по внохд № 71/10г. по описа на ОС-Добрич. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: