1 5 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 54 София, 18.02.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3338 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. П., чрез адвокат М. М., срещу решение № 20204 от 19.06.2020 г. по в.гр.д.№ 300/2019 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 185 от 02.05.2019 г. по гр.д.№ 790/2018 г. на Смоленски районен съд, с което е уважен предявеният от Т. Х. К. и М. Х. П. против М. Н. П. иск с правно основание чл. 109 ЗС, като М. Н. П. е осъдена да преустанови действията, с които пречи на ищците Т. Х. К. и М. Х. П. да упражняват правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор № .... по кадастралната карта на [населено място], [община], като премахне за своя сметка частите от сграда № 3, от масивна ограда – каменен зид, от навес и от парапет, навлизащи в поземлен имот с идентификатор № ...., които части са означени с жълт, оранжев, син и червен цвят на комбинираната скица към заключението на вещото лице инж. Д. С. по допуснатата съдебно-техническа експертиза вх. № 2166/5. 03. 2019 г., която скица е подписана от районния съдия и съставлява част от първоинстанционното решение, както и стрехата на сграда № 3, навлизаща в поземлен имот с идентификатор № .... по кадастралната карта на [населено място], [община]. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – на чл. 109 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС, при несъобразяване с разпоредбата на чл. 18, ал. 4, т. 2 от Наредба № 3 от 28. 04. 2005 г.. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане на всички доводи и възражения на ответницата, наведени с отговора на исковата молба, необсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и поради необоснованост на фактическите изводи. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Насрещните страни по жалбата – Т. Х. К. и М. Х. П., в писмен отговор, изразяват становище за липса на основания по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено , че ищците М. Х. П. и Т. Х. К. са собственици, на основание придобивна давност и наследство, на поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], [община], с площ от 653 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 67 кв.м., с идентификатор ...., като са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост № ....г. по описа на нотариус А. Ш.. Ответницата М. Н. П. е собственик на съседен поземлен имот с идентификатор № ...., на основание договор за покупко- продажба на парцел ...., с площ от 395 кв.м., в кв..... по плана на [населено място], [община], с неуредени регулационни сметки, ведно с построените в парцела двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 32 кв.м., сключен с н.а. № .... г., от съпруга й П. Н. П., починал през 2017г., и наследяването му. След придобиването на имота, през 1999 г., ответницата и съпругът й са започнали ремонти на сградите в ПИ .... – ремонтирана е съществуващата жилищна сграда № 1, преустроена е в жилищна стопанската сграда № 2, построена е процесната едноетажна масивна сграда № 3 (барбекю) и дървеният навес като нейно продължение (разположен между сграда № 3 и сграда № 2, с чешма), направена е и нова каменна ограда между двата имота. Построената от ответниците ограда (каменен зид) е направена на мястото и по линията на старата, която била частично разрушена (според показанията на свидетелите Т. А., Н. К., Н. П.). С нотариално заверени декларации от 18.05.2005 г. и от 03.07.2005 г. Т. Х. К. и М. Х. П. са изразили съгласие съседът им П. П., собственик на УПИ ...., кв..... по плана на селото, да построи на дворищнорегулационната граница ограда и барбекю, разположени изцяло в неговия урегулиран поземлен имот, съгласно чл.48, ал.3 от ЗУТ. От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Д. С. е установено, че за населеното място има изработен кадастрален план от 1965 г., дворищнорегулационен план – неприложен в частта му касаеща процесните два парцела за придадените по регулация части от имоти (това обстоятелство е безспорно, отразено е в документите за собственост на страните и е установено и от заключението на експертизата), и кадастрална карта одобрена 2010 г. Границата между имоти пл.№ .... и пл.№ .... по кадастралния план от 1965 г. съвпада с границата между поземлени имоти с идентификатори .... и .... по кадастралната карта от 2010 г., но не съвпада с материализираната на място ограда – каменен зид. В една част каменният зид се слива със сграда № 3 на ответницата и не е ясно къде точно свършва. Няма издадени строителни книжа за масивната ограда (каменния зид), както и за сграда № 3, нито има издадено удостоверение за търпимост по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Общата имотна граница минава по средата на каменната ограда. Части от оградата, от сграда № 3 и от дървения навес (навесът е направен върху дървени греди, покрит е с керемиди и представлява продължение на сграда № 3) навлизат в поземлен имот с идентификатор ...., като тези части са повдигнати в различни цветове на комбинираната скица, приобщена като неразделна част от първоинстанционното решение. Страда № 3 има и стреха, навлизаща с около 40 см. в ПИ ...., а дървеният парапет загражда дървения навес. На приложената към заключението скица № 2 вещото лице е отразило отстоянията на реализираното от ответната страна строителството до сградите в имота на ищците и до имотната граница. От повече от десет години ищците и ответниците владеят имотите според границата, материализирана на място с каменния зид, чието местонахождение съвпада със старата ограда. Според заключенията на вещото лице по допуснатата пред въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, извършеното от собственика на поземлен имот с идентификатор .... строителство на ограда от каменен зид, сграда с идентификатор .... и навес с парапет навлиза в имот с идентификатор ..... Поради по-ниската точност на изработване на кадастралния план на [населено място] от 1965 г. и настъпилите деформации в него след многогодишната му употреба, са налице несъответствия в идентични елементи (граници и сграда) между КП от 1965 г. и КК от 2010 г., което е показано на приложената към заключението скица № 1, поради което вещото лице счита, че е некоректно тяхното съвместяване. В съдебно заседание вещото лице сочи, че условно може да се приеме, че границите по кадастралния план от 1965 г. и по кадастралната карта от 2010 г. съвпадат, като отклоненията са в рамките на допустимите по Наредба № 3. Заснетите ограда, сграда и навес с парапет навлизат в ПИ ...., като навлизането е над допустимото по наредбата отклонение. От правна страна въззивният съд е приел иска по чл. 109 ЗС за основателен. Изграждането на масивната ограда, на сграда № 3, на навеса с парапет е незаконно. Част от оградата, от сграда № 3 /барбекю/ и от навеса с парапета навлизат в имота на ищците с идентификатор ...., което навлизане надхвърля допустимите отклонение по Наредба № 3. Отделно от това, стрехата на сграда №3 изцяло попада в имота на ищците с 40 см извън застроената площ. Ищците, с посочените по-горе нотариално заверени декларации, са дали съгласие ответникът да строи на имотната граница, но не и да навлиза в собствения им имот. С извършеното от ответниците строителство и с поддържането на това състояние ответната страна оказва неоснователно въздействие върху имота на ищците и им пречи да упражняват правото си на собственост в пълен обем. За правилен е счетен изводът на районния съд, че следва да бъде постановено премахване на частите от процесните сграда, навес и каменен зид, които навлизат в имота на ищците и заемат част от него, а не цялостното им премахване,тъй като ищците Т. К. и М. П. са дали съгласие за извършване на строителството на имотната граница. В изложение към касационната жалба касаторът М. Н. П. поставя следните въпроси: 1. длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства; 2. може ли да се придобие по давност част от имот, която е застроена от трето лице, след като тази застроена част не е владяна от претендиращите правото на собственост в продължение на десет или повече години преди датата на издаване на нотариалния акт по давност, както и преди предявяване на исковата претенция по чл.109 от ЗС. Относно първия въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - твърди се разрешаването му в противоречие с тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, решение № 161 от 04.10.2016 г. по търг.д.№ 2220/2015 г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 222 от 27.03.2018 г. по търг.д.№ 505/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., а относно втория – основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се твърди, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос, тъй като същият е разрешен в противоречие с посочената от жалбоподателя практиката на ВКС, формирана по въпроса касаещ задължението на въззивният съд, при постановяване на решението, да разгледа доводите и възраженията на страните, да обсъди събраните по делото доказателства и да основе решението си на установените с тях факти. В случая, при постановяване на въззивното решение, съставът на окръжния съд не е обсъдил възражението на ответницата, направено с отговора на исковата молба, че общата имотна граница между имотите на ищците и ответниците е била материализирана със стара ограда, която е определяла границите, в които собствениците на съседните имоти (праводателите на ищците и на ответницата и съпруга й) са владели същите, че новата масивна ограда е построена от ответниците на мястото на старата през 1999 г.-2000г., поради което от 1998 г. (закупуването на имота от ответниците) до 2018 г. (предявяване на иска) оградата е определяла границите, в които всяка от страните е осъществявала владение върху имота си, че ищците нито към 2014 г. (когато са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давност и наследство), нито към 2018 г. (предявяване на иска) са упражнявали фактическа власт върху спорната част от имота, тъй като върху тази спорна част попадат частите от процесната ограда, барбекю и навес, които са владени от ответницата и съпруга й повече от двадесет години преди предявяване на иска, поради което е било невъзможно придобиването им по давност от ищците, че оградата, барбекюто и навесът минават по материализираната на място имотна граница, в какъвто смисъл ответниците са дали съгласие с представените по делото нотариално заверени декларации. По втория въпрос не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване. С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20204 от 19.06.2020 г. по в.гр.д.№ 300/2019 г. на Смолянския окръжен съд. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателката М. Н. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено. След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: