Р Е Ш Е Н И Е №569 гр. София, 13 февруари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Лилия Гаврилова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2055 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения Д. И. Х. за възобновяване на производството по НОХД №443/1998 г. по описа на Районен съд- гр. Благоевград и ВНОХД 296/1999 г. по описа на Окръжен съд- гр.Благоевград. С присъда №120 от 21.05.1999 г. Д. И. Х. е признат за виновен в това, че на 14 срещу 15.08.1994 г. в гр.Симитли, в съучастие с Б. С., С. Д. и М. А., като съизвършители са се съвкупили с Е. И. Г., като я принудили към това със сила и заплашване и изнасилването е извършено от повече от две лица, като на основание чл.152, ал.3, т.1, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 му е наложено наказание девет години „лишаване от свобода и е оправдан по обвинението да е извършил престъплението във вр. с чл.26, ал.1 НК. С присъдата Х. е признат за виновен в това, че на 14 срещу 15.08.1994 г. в гр.Симитли, в съучастие с Б. С., С. Д. и М. А., като съизвършители са се съвкупили с П. Т. Б., като я принудили към това със сила и заплашване и изнасилването е извършено от повече от две лица, като на основание чл.152, ал.3, т.1, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 му е наложено наказание девет години „лишаване от свобода и е оправдан по обвинението да е извършил престъплението във вр. с чл.26, ал.1 НК. С присъдата Х. е признат за виновен в това, че на 14 срещу 15.08.1994 г. в гр.Симитли, в съучастие с Б. С., С. Д. и М. А., като съизвършители са извършили действия с цел да удовлетворят полово желание без съвкупление с П. Т. Б., като са употребили сила и заплашване, като на основание чл.150, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 му е наложено наказание две години „лишаване от свобода и е оправдан по обвинението да е извършил престъплението във вр. с чл.26, ал.1 НК. С присъдата Х. е признат за виновен в това, че на 14 срещу 15.08.1994 г. в гр.Симитли, в съучастие с Б. С., С. Д. и М. А., като съизвършители са извършили действия с цел да удовлетворят полово желание без съвкупление с Е. И. Г., като са употребили сила и заплашване, като на основание чл.150, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 му е наложено наказание две години „лишаване от свобода и е оправдан по обвинението да е извършил престъплението във вр. с чл.26, ал.1 НК. С присъдата на основание чл.23, ал.1 НК е наложено по отношение на осъдения Х. едно общо най- тежко наказание в размер на девет години „лишаване от свобода”, което е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. С присъдата Х. е осъден да заплати сумата от 300 000 (неденоминирани) лева на Е. И. Г. и сумата от 500 000 (неденоминирани) лева на П. Т. Б.- представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършените пресътпления, като предявените граждански искове са били отхвърлени до пълния им размер като неоснователни. С решение №141 от 14.09.2000 г. по ВНОХД №296/1999 г., по описа на Окръжен съд- гр.Благоевград, постановената първоинстанционна присъда е била потвърдено в частта й, относима до осъдения Д. Х.. В искането си осъденият поддържа, че производството се е развило задочно и тоя е нямал възможност да участва в него. В хода на касационното производство защитата поддържа искането, като твърди, че Х. не е участвал при разглеждане на делото защото не е знаел за него. Осъденият Х. поддържа, че не е участвал в съдебната фаза на разглеждане на делото, тъй като не е знаел за образуването му. В писмено изложение твърди, че е изтърпял присъда от дванадесет години в Република Италия и моли да бъде приспаднат този период, когато е търпял наказание в чужбина от това осъждане. Твърди, че определеното му наказание е явно несправедливо. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано и поддържа, че осъденият сам се е поставил в невъзможност да бъде открит и призован за съдебното производство, което е било и основание то да се развие задочно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на постановения първостепенен съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане за възобновяване на наказателното производство, водено срещу осъдения Х. е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо. То се отнася до съдебен акт, в частта му, която не е била проверявана от касационната инстанция. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. Касационната инстанция прецени, че правилно първостепенният съд е провел производството по реда на чл.269, ал.3 НПК в отсъствие на Д. Х.. Осъденият е бил привлечен в качеството си на обвиняем с постановление от 18.08.1994 г., като същото му е било лично предявено и на същата дата е са му снети обяснения. В това постановление осъденият е посочил като свой адрес гр.Петрич, ул. Димитър Благоев №35А. (л.36 от сл.дело) Впоследствие Х. е привлечен отново, с друго постановление от 23.11.1994 г. (л.44 от сл. дело), като това следствено действие е осъществено в негово присъствие и той е посочил друг адрес за призоваване- гр.Петрич,жк "Еленово, бл.35, вх. „Б”, ет.1. В декларация за имотно положение (попълнена лично от него) е отразен адреса по първото постановление. В хода на воденото досъдебно производство Х. е напуснал адресите, посочени от него и въпреки положените усилия от разследващите органи не е открит и призован за участието му в производството. Осъденият е бил обявен за общонационално издирване на 23.11.1994 г. и видно от приложените по делото документи не е бил открит. Това е била и причината извършените следствени действия- предявяване на нови обвинения и предявяване на материалите по разследването на 27.11.1997 г., на 13.04.1998 г. и на 07.07.1998 г. да бъдат извършени задочно- в негово отсъствие. Осъденият Х. не е бил открит и по време на съдебното производство, като в приложените множество съобщения за него е отразено, че на посочените адреси не живее такова лице или, че той е напуснал страната и се намира на неизвестен адрес в чужбина. При тези факти не могат да бъдат възприети доводите на Х., че с провеждането на задочно производство е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Действително при разглеждане на делото в съдебната фаза за решаващия съд съществува задължение да уведоми подсъдимия и да го призове за съдебното заседание, но това задължение на съда може да бъде реализирано само ако това лице има известен адрес, на който може да бъде открито. Когато са положени всички усилия в тази насока (както е по това дело) няма основание да се прецени, че е допуснато нарушение на процесуални правила, тъй като осъденият се е поставил сам в невъзможност да бъде открит и призован, респективно се е лишил от възможност да участва в производството. Няма спор, че той е знаел за развиващото се срещу него наказателно производство, за това, че има качеството на обвиняем и нарушаването на определената по отношение на него мярка за неотклонение и укриването му- първоначално от разследващите органи, а впоследствие и от решаващите съдилища не може да бъде основание да се приеме, правата на Х. са нарушени и съществуват предпоставки за възобновяване на приключилото наказателно производство. В този смисъл е и разпоредбата на чл.423 НПК, в която законодателят изрично е приел, че не са налице предпоставките за възобновяване на приключилото задочно производство, когато осъденият след предявяване на обвинението се е укрил (както е в случая). Касационният съд намира за безпредметно да се произнася по оплакването за явна несправедливост на отмереното по отношение на Х. наказание, като прецени, че такова оплакване не е направено с искането, а се прави едва в съдебно заседание, след изтичане на предвидения в чл.421, ал.1 НПК срок. Дори същото да беше направено в срок, то е неоснователно, като отмереното наказание е близо до средния размер (предвиден за извършеното престъпление по чл.152, ал.3 НК) и е съобразено с отегчаващите отговорността на осъдения обстоятелства, а именно начина на извършване на престъпленията, възрастта на двете пострадали и настъпилите сериозни общественоопасни последици от осъществените четири самостоятелни престъпления- предмет на това производство. Касационната инстанция не може да се произнесе и по искането да бъде отчетен факта, че осъденият е търпял наказание в Република Италия и да удовлетвори молбата му срока на изтърпяването му да бъде приспаднат от настоящото осъждане. В кориците на делото липсват каквито и да е доказателства за съществуването на наказателно производство, развило се в Република Италия, както и дори да съществува такова, то не може да бъде обсъждано преди да бъде признато по предвидения в НПК ред. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на Д. И. Х. за възобновяване на производството по НОХД №443/1998 г. по описа на Районен съд- гр.Благевтрад и ВНОХД №296/1999 г., по описа на Окръжен съд- гр.Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.