Р Е Ш Е Н И Е № 554 гр. София, 21.12.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България , второ наказателно отделение , в съдебно заседание на девети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Кр.Колова изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 2690 / 2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349 , ал.1 от НПК по касационен протест на М. М., прокурор при С. окръжна прокуратура , срещу присъда от 26.09.2011 г. по внохд № 414/2011 г. на Софийския окръжен съд. В протеста се сочи , че оправдателната присъда е постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения ма процесуалните правила.С тези аргументи се иска нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът , участващ в производството пред касационната инстанция, не поддържа протеста и пледира присъдата да бъде оставена в сила. Защитникът на подсъдимата оспорва основателността на протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 ,ал.1 от НПК , установи следното : Районният съд в гр. Сливница с присъда № 132 от 02.06.2011 г. по нохд № 524/2010 г. признал подсъдимата Ц. Д. В. за виновна в извършването на престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК и я осъдил на шест месеца лишаване от свобода , чието изтърпяване отложил за срок от три години, както и на една година и шест месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. В тежест на подсъдимата съдът възложил и сторените по делото деловодни разноски. Софийският окръжен съд с присъда от 26.09.2011 г. отменил изцяло първоинстанционната присъда и постановил нова, с която оправдал подсъдимата по обвинението, че на 29. 03. 2010 г. в гр. Сливница управлявала лек автомобил ”Мерцедес А”, рег. [рег.номер.......] с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 /2,1 на хиляда/, установено по надлежен ред, и я оправдал по обвинението по чл. 343б, ал.1 от НК. Протестът срещу така постановената въззивна присъда е неоснователен по следните съображения: Прокурорът М. е посочила две касационнни оснавания – нарушение на закона по чл. 348 , ал.1 , т.1 от НПК и съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348 , ал.1 ,т.2 от НПК, но е съображения в подкрепа само на второто от тях. Твърдението, че съдът неправилно е оценил гласните доказателствени средства, с което протестът свързва касационното основание по чл. 348 , ал.1 , т.1 от НПК, е относимо към направената заявка за съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 , ал.1 , т.2 от НПК и ще бъде разгледано заедно с генералното оплакване за неспазване на чл.13 и чл.14 от НПК.С това уточнение позицията на обвинението като касатор се ограничава до оспорване на процесуалната екзактност на изводите на въззивния съд относно проверката и анализа на част от доказателствата , подкрепящи обвинението. Данните по делото според настоящия състав / както и според участващия прокурор/ са в противната посока. Въззивният съд е компенсирал допуснатато от първата инстанция пренебрегване на разпоредбите на чл.13 и чл.14 НПК и в мотивите си е направил подробен и логичен анализ на доказателствената съвкупност. Данните, съдържащи се в показанията на свидетелите Т. М. , Е. Г., В. М. , Г. Г. и Б. Д. са внимателно съпоставени с информацията в писмените и веществени доказателства и експертната им интерпретация. Фактическите изводи , които съдът е направил след комплексният им анализ , не търпят укор от логично или процесуално естество. Обясненията на подсъдимата Ц. В. са критично анализирани и кредитирани едва след констатиране на убедителната им подкрепа от останалите доказателствени източници. Втората инстанция е отстранила и процесуалната грешка на предходния съдебен състав , който се е позовал на обяснението на св.Т. М., приложено на л. 8 от досъдебното производство, което няма характеристиките на свидетелски показания, депозирани по реда на НПК. Свидетелката Г. подкрепила обясненията на подсъдимата ,че последната не е шофирала автомобила си на 28.03.2010 г. В същата насока са и данните от разговора , който подсъдимата провела с дежурния служител на тел.112, и от справката на мобилния оператор за местонахождението на телефона й. Съдът е отделил специално внимание на проверката на надеждността на свидетеля Т. М. , който , според протеста , е основен за доказване на обвинението. Констатирани са конфликтните му отношения с Г., както и уклончивостта и противоречивостта на показанията му , поради което съдът правилно не е извлякъл от тях сигурна информация за обстоятелствата , предмет на доказване по делото. В отговор на твърдението в протеста за процесуално недопустимо игнориране на показанията на полицейския служител – свидетелката М., настоящият съдебен състав отбелязва , че те не отразяват непосредствени възприятия за неправомерно поведение и съдът не е допуснал процесуално нарушение, като не ги е сложил в основата на осъдителна присъда. Обобщено , заключението на окръжния съд , че обвинението не е доказано по несъмнен начин , е резултат на пълно , обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което оправдаването на Ц. В. не подлежи на отмяна .. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 26.09.2011 г. по внохд № 414/2011 г. на Софийския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.