Р Е Ш Е Н И Е № 112 София, 05.07.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 3433/2016година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 858 от 14.12.2016г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - [населено място], подадена чрез юрисконсулт В. Н., на въззивно решение №51 от 10.05.2016г. на Видинския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№132/2016г., с което след отмяна на решение № 48/18.02.2016г. по гр. д. № 2875/2015г. на Видинския районен съд, са уважени предявените от Е. Т. Л. срещу Регионална здравна инспекция - [населено място] искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно уволнението му, извършено на основание чл. 19а, ал.2 от Закона за администрацията /ЗАдм./ със Заповед РД № III - 02/30.10.2015г. на директора на РЗИ-В. и неговата отмяна и за възстановяването му на предишната заемана длъжност „заместник-директор на РЗИ-В.“. В касационната жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Ответната страна Е. Т. Л. не взема становище по жалбата. С цитираното по-горе определение № 858 от 14.12.2016г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос „Ръководителите на регионалните здравни инспекции, респективно техните заместници, попадат ли в обхвата на органите на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията и могат ли техните правоотношения да се прекратяват по реда на чл. 19а, ал.2 от ЗАдм.“ , поради противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 44 от 26.03.2015г. по гр. д. № 4123/2014г. на ВКС, IV г.о. Настоящият съдебен състав, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК намира за правилни разрешенията, дадени с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 44 от 26.03.2015г. по гр. д. № 4123/2014г. на ВКС, IV г.о. Съгласно последното, разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм. сочи белезите на държавните институции, чиито ръководители са органи на изпълнителната власт. Посочените от закона критерии се отнасят до начина на възникване на съответните държавни институции и до функционалното им предназначение, а именно да са създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Това означава осъществяването на изпълнително-разпоредителна дейност като част от държавния апарат. Ирелевантно за приложимостта на визираната правна норма е обстоятелството дали става въпрос за орган на централно управление или за териториален орган на власт, тъй като разпоредбата не разграничава вида на органите. В подкрепа на изложеното следва да се добави заложеното в закона /чл. 19, ал. 8 ЗАдм./ правно положение на ръководителите по чл. 19, ал. 4 ЗАдм. за издаване на административни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за здравето, регионалните здравни инспекции се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет. Така с постановление на МС № 1/06.01.2011г. за структурни промени в системата на здравеопазването/ДВ бр.5 от 14.01.2011 г./ са създадени РЗИ като са преобразувани съществуващите РЦЗ и РИОКОЗ. От РЗИ се осъществява и организира държавната здравна политика на територията на съответната област /чл. 7 от Закона за здравето/. Характера на осъществяваната от тях дейност по управление/прилагане на закона/ в сферата на здравеопазването/чл. 10 от ЗЗ/, начина на създаването им/чл. 8, ал.2 от ЗЗ/ и структурирането им в държавната администрация на подчинение на Министъра на здравеопазването/чл. 8, ал.1 от ЗЗ/, ги поставя в номенклатурата на държавните институции, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. След като РЗИ е държавна институция, създадена с ПМС, то нейният директор е лице от кръга на посочените в чл. 19, ал.4, т.4 от Закона за администрацията. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията гласи, че за органи на изпълнителната власт се считат и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Качеството на директора на РЗИ като орган на изпълнителната власт към Министъра на здравеопазването за организиране и осъществяване на здравната политика на територията на съответната област е изрично регламентирано в чл. 5 от Устройствения правилник на РЗИ. В чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията е предвидено, че правоотношенията със заместник - министрите, областните управители, заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка, т.е. по целесъобразност. По аргумент от горното в кръга на лицата по чл.19 ал.4 т.4 ЗА са включени както директорите, така и заместник директорите на РЗИ. С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение приема, че обжалваното въззивно решение е неправилно по следните съображения: За да уважи предявените от Е. Т. Л. против Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ въззивният съд е приел, че длъжността на ищеца – „заместник - директор на РЗИ”, не попада в приложното поле на цитираната разпоредба на чл. 19, ал.4, т.4 ЗАдм., тъй като директорите на регионалните здравни инспекции и техните заместници не са ръководители на държавна институция, създадена със закон или постановление на МС. Приел е, че те са орган на изпълнителната власт, който осъществява държавна политика в областта на здравеопазването, но на регионално равнище. Обосновал е и извод, че правоотношението със заместник-директора на РЗИ се разглежда от законодателя като трудово, поради което и заместник-директора на РЗИ не е сред посочените в чл. 19, ал. 4 от ЗАдм. еднолични органи и техните заместници, поради което и правоотношението с него не може да се прекратява по реда на чл.19а, ал.2 ЗАдм. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, както и приложимия закон, при съобразяване и на отговора по поставения правен въпрос, намира, че касационната жалба е основателна. Решението е неправилно. Прекратяването на правоотношенията с лицата по чл. 19 ЗА е на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА без предизвестие по преценка на органа, който ги назначава, като това основание за освобождаване е специално и преценката не е обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При оспорване на прекратяването на правоотношението на това основание съдебната проверка се изразява само в това дали освободеният служител е назначен на някоя от длъжностите по чл. 19а, ал. 1 ЗА, за която е приложимо основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗА и дали той е освободен от оправомощения за това орган. Възможността за прекратяване на трудово правоотношение по целесъобразност, без да се изследват мотивите съществува и в КТ. На основание чл. 328, ал. 2 КТ могат да се прекратят трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието при сключване на договор за управление на предприятието по икономическа целесъобразност. В този случай, съдебната практика приема, че не е необходимо заповедта за уволнение да бъде мотивирана чрез посочване на фактическите основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. В случая с оглед дадения по-горе отговор на правния въпрос, по отношение на предявения иск и преценката на законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение следва да се прилага Закона за администрацията, като съгласно разпоредбата на чл.19а, ал.2 ЗА прекратяването на трудовото правоотношение се извършва от съответния орган –работодателя, с когото възниква трудовото правоотношение. Установено по делото, че ищецът е заемал длъжността „заместник - директор на РЗИ”; че работодател му е РЗИ-В.; че заповедта за прекратяване е издадена от оправомощения за това орган - РЗИ-В., който е назначил ищеца на работа. Доколкото заемащият длъжността „заместник - директор на РЗИ” е лице по чл.19, ал.4, т.4 ЗА, прекратяването на правоотношението е по чл.19а ЗА и преценката за това, дали да се прекрати трудовото правоотношение, е на органа, който го назначава, като тази преценка е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо това се постанови отхвърляне на исковете. При този изход на делото Е. Т. Л. следва да заплати на касатора сторените в настоящото производство разноски за настоящата инстанция съгласно приложения списък в размер 540лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о. РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивно решение №51 от 10.05.2016г., постановено по в.гр.д.№132/2016г. по описа на Видинския окръжен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Е. Т. Л. против Регионална здравна инспекция - [населено място] искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно уволнението му, извършено на основание чл. 19а, ал.2 от Закона за администрацията със Заповед РД № III - 02/30.10.2015г. на директора на РЗИ-В. и неговата отмяна и за възстановяването му на предишната заемана длъжност „заместник-директор на РЗИ-В.“. ОСЪЖДА Е. Т. Л. да заплати на Регионална здравна инспекция - [населено място] деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 540лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: