Р Е Ш Е Н И Е № 470 София, 13 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1551/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура, срещу въззивно решение № 165 от 04.06.2012 г. на Софийски апелативен съд, НО, 8 състав, постановено по внохд № 1333/11 г. В протеста се релевират касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, а именно допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения. Изразява становище, че са допуснати нарушения, свързани с неправилното приложение на закона и оценката на доказателствения материал от въззивния съд във връзка с осъщественото престъпление. Гражданският ищец и частен обвинител Е. Ц. П. и повереникът й адв. Б., редовно призовани, не се явяват. Защитникът на подсъдимите Й. и Ц., адв. Й., моли протеста да бъде оставен без уважение. Защитата счита, че в протеста не са изложени аргументи в подкрепа на твърдения пропуск на въззивния съд. Подсъдимата Й. моли да бъде потвърдена присъдата на Софийски градски съд. Подсъдимата Ж. И. Й., редовно призована за съдебното заседание пред касационната инстанция, се явява. Не се явява, редовно призован и подсъдимия Р. А. Ц.. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда № 264 от 30.09.2011 г., постановена по нохд № 474/2011 г., Софийски градски съд, Наказателно отделение, 9 състав е признал подсъдимите Ж. И. Й. и Р. А. Ц. за невиновни, както следва: - Ж. И. Й. - за това, че на 03.03.2010 г. около 14:00ч. в [населено място],[жк], в бистро „К.”, в съучастие като съизвършител с подсъдимия Р. А. Ц., с цел да набави имотна облага за себе си, принудила Е. Ц. П. чрез заплашване – казала, че ще я пребие, да претърпи нещо противно на волята й – да й даде сумата от 300 лв., и с това на 04.03.2010 г. й причинила имотна вреда в размер на 300 лв., поради което я е оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 214, ал. 2, т.1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.; - Р. А. Ц. – за това, че на 03.03.2010 г. около 14:00ч. в [населено място],[жк], в бистро „К.”, в съучастие като съизвършител с подсъдимата Ж. И. Й., с цел да набави имотна облага за нея, принудил Е. Ц. П. чрез заплашване, изразено с думите, че ако не й даде парите на следващия ден, той ще ги вземе по един или друг начин, да претърпи нещо противно на волята й – да му предаде сумата от 300 лв., и с това на 04.03.2010 г. й причинил имотна вреда в размер на 300 лв.,и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 214, ал. 2, т.1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Със същата присъда, първоинстанционният съд е отхвърлил гражданските искове за имуществени и неимуществени вреди, предявени на основание чл. 45 ЗЗД, от гражданския ищец Й., в условията на солидарност, срещу подсъдимите Й. и Ц., съответно за сумата от 300 лв. и за сумата от 10 000 лв. На Е. Ц. П. са върнати приобщените като веществено доказателство по делото пари – сумата от 300 лв. С въззивно решение № 165 от 04.06.2012 г., постановено по внохд № 1333/11 г. Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационният протест е неоснователен. Рамките на касационната проверка се определят от касационните основания, релевирани с протеста и тяхната подкрепящи ги аргументация. В настоящият случай съдържането на протеста обективира две касационни основния, а именно допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон. Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения се свързват с неправилна оценка на доказателствата. В изложението на протеста, касаещо този довод, по същество се твърди, че превратно са тълкувани доказателствата, но де факто не се сочи кои доказателствени източници не са оценени в унисон с изискванията на НПК и в какво се изразява тяхната превратна оценка. Единствено е отделено внимание на свидетелските показания на П. и С., както и на другите писмени доказателства, касаещи проблематиката с подаването на жалба до органите на МВР от страна на подсъдимата във връзка с извършена от дома й кражба на бижута, за която тя е имала съмнение, че е осъществена от пострадалата П.. Настоящата инстанция намира, че фактическите констатации по тази проблематика от казуса са установени по несъмнен начин, след като контролираните инстанции вярно са анализирали относимите доказателства и доказателствени източници. Невярно е твърдението в протеста, че съдът сред фактическите си констатации е приел за установено кой е извършителя на кражбата от дома на подсъдимата, а именно свидетелката П.. Видно от мотивите на въззивното решение, приетото за установено е, че в подадената жалба/приета от полицейския служител-свидетеля С./, подсъдимата е изразила подозрения затова, че липсващите й бижута са взети от П., факти които са различни от твърдяните в протеста. Отново във връзка с горното, прокуратурата счита, че не е възможно депозиране на оплакване за извършено тежко умишлено престъпление да бъде неглижирано от служители на полицията. Тези твърдения освен, че изразяват едно предположение, произтичащо от законово визираните задълженията на полицията, са изцяло опровергани от събраните доказателствата, които сочат на противното, а именно, че подадената жалба не е била заведена по съответния ред в полицейското управление, а е била съхранявана от кварталния инспектор, като без значение са причините затова. Извън горното, останалите възражения относно оценката на доказателствената съвкупност, по естеството си сочат на твърдения за необоснованост на акта, което не е касационно основание или на оценка на определени доказателства, направена от прокуратурата. Независимо от липсата на по-голяма конкретика в протеста по отношение на това, кои доказателства са превратно оценени, следва да се посочи, че въззивната инстанция изцяло е възприела за правилна не само фактологията, установена от първи съд, но и доказателствения му анализ. Прави впечатление, че последният е изключително задълбочен, като е налице пълнота в анализа по отношение на доказателствената маса, като на преценка са били поставени не само спорните, но и безспорните моменти. Всички доказателства и доказателствени източници са били оценени, от една страна във връзка с установяването на конкретните релеванти факти, а от друга страна- в тяхната взаимна връзка и кореспонденция, което е обусловило кредитирането, респективно не възприемането на определени доказателства. Внимателен и с необходимата прецизност е извършен анализа на гласните доказателствени източници, предвид спецификата на обясненията на подсъдимите като източник на доказателства, както и отношенията, в които са се намирал подсъдимата, пострадалата и останалите свидетели. В тази връзка следва да бъде отчетено усърдието на решаващите съдилища за проверка на гласните доказателства, чрез събиране и използването на всички възможни други по вид доказателства и доказателствени средства, предвидени в НПК. При горните констатации, тази инстанция не може да приеме за основателно твърдението в протеста, че изграденото вътрешно убеждение на съда, намерило проявление в атакувания въззивен акт, се базира на погрешна оценка на доказателствената съвкупност. В протеста се прави оплакване и за нарушение на материалния закон, като се оспорват правните изводи на съдилищата за недоказаност на обвинението, както по отношение на неговата съставомерност, така и във връзка с приетата частична неправилност в правните изводи на СГС. При вярно установена фактология, първостепенният съд е приел, че обвинението така както е инкриминирано по чл. 214, ал. 2, т.1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК по отношение и на двамата подсъдими е недоказано, поради което те следва да бъдат признати за невиновни и оправдани. Въззивната инстанция не се е съгласила с някои от правните изводи на първия съд, но е приела за верни крайните такива. Изводите за недоказаност на инкриминираното обвинение са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Конкретната фактология, обусловила правните изводи от на първоинстанционния съд е преценена в контекста на направен сравнителен анализ на престъпните състави по чл.214 от НК и чл.213а от НК. Тълкуването в съдебните актове на елементите от основните състави на двете престъпления е вярно и е в кореспонденция с приетото в доктрината и практиката разбиране, което от своя страна е обусловило и правилност на изводите, предвид конкретиката на казуса. Независимо, че не могат да бъдат споделени двете принципни разбирания, залегнали във въззивното решение, доколкото крайните правни изводи се възприемат за правилни от настоящата инстанция/възприети и от въззивния съд за такива/, то не се налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Във връзка с изложените разсъждения на въззивния съд, касателно доказаността на елемент от субективната страна на престъплението, следва да се отбележи, че принципно изводите затова, дали са реализирани елементите от субективната страна на всяко престъпление са изводими от доказаността на обективните му признаци. Също така, тази инстанция не може да се съгласи с разбирането на въззивния съд за неправилност на изводите на СГС за невъзможна преквалификация на деянието от престъпление по чл.214 от НК в чл.213а от НК, както и изразеното в тази връзка принципно становище за допустима преквалификация от опит към чл.214 от НК в престъпление по чл.213а от НК.Първоинстанционният съд правилно е приел, че принципно е допустима / без изменение на обвинението от страна на прокуратурата/ преквалификация на обвинението с присъдата от престъпление по чл.214 от НК в такова по чл.213а от НК, но в конкретният случай това не може да бъде сторено, тъй като е свързано със съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и единствено прокуратурата може да поиска изменение на обвинението на това основание. Уредбата на НПК, както и константната практика на ВКС са последователни в разбирането си, че съдът може да извърши преквалификация на обвинението, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, когато не се налага съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Няма изискване престъпните състави да се намират в каквото и да било отношение на поглъщане или еднородност на признаците от съответните състави. Независимо, от тези констатации, отново следва да се отбележи, че касационната инстанция намира за правилни крайните правни изводи на предходните инстанции за недоказаност на обвинението по отношение и на двамата подсъдими, поради което неоснователни са твърденията в протеста за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. На последно място е необходимо да се посочи, че независимо от твърденията на прокуратурата за неправилно приложение на материалния закон в протеста, се прави искане единствено за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от апелативната инстанция, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Никъде в протеста не се сочи, че при по-различна оценка на доказателствените източници, решаващите съдилища биха достигнали до различни правни изводи или това би било сторено в рамките на направения доказателствен анализ. Съгласно разпоредбата на чл.355, ал.3 от НПК , съдът на когото делото е върнато за ново разглеждане може да осъди оправдан подсъдим/какъвто е настоящият случай/, ако присъдата е било отменена по протест на прокурора, поради искане за осъждане, каквото в настоящият случай не се прави. Дори цифрово е изписана единствено разпоредбата на чл. 354, ал.3, т.2 от НПК, която е основание за връщане на делото за ново разглеждане при допуснати съществени процесуални нарушения.Тези процесуални пропуски в случая нямат пряко значение досежно произнасянето на настоящия съдебен състав, предвид приетите за правилни и законосъобразни изводи на решаващите съдилища по приложение на материалния закон. Предвид всички гореизложено, касационната инстанция намира, че въззвиното решение на САС, с което е потвърдена първоинстанционната присъда следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззвино решение № 165 от 04.06.2012г. , постановено по внохд № 1333/11г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: